- Публикувана: 16 май 2007, 20:55 ч.
- Последно мнение: 16 май 2007, 23:14 ч.
Приятни ли са ви спомените от 24.05.?
Днес разбрах,че в училището на децата няма да има нищо за 24.05......и ми стана болно! Не знам...Едно училище ако не празнува на 24.05. кога ще празнува? Казват ми(от училището) - нямало смисъл, децата не ги интересувало и все такива......
Аз пък с умиление си спомням и само с хубаво всичко,което бе около 24.05....такива хубави спомени....От всички манифестации само тази признавах....
В моя роден град има все още манифестации, слагат табла с отличници и духа е приповдигнат.....
Та вие какво ще кажете по този въпрос? Добро нещо ли са тържествата за 24.05. и трябва ли да ги има? Децата дали биха се заинтригували от един такъв празник и дали след време(отричайки какво ли не) децата ни няма да знаят кои са Св.св. Кирил и Методи?
Моята опция е последната......
Дали е за тук темата?????
Аз пък с умиление си спомням и само с хубаво всичко,което бе около 24.05....такива хубави спомени....От всички манифестации само тази признавах....
В моя роден град има все още манифестации, слагат табла с отличници и духа е приповдигнат.....
Та вие какво ще кажете по този въпрос? Добро нещо ли са тържествата за 24.05. и трябва ли да ги има? Децата дали биха се заинтригували от един такъв празник и дали след време(отричайки какво ли не) децата ни няма да знаят кои са Св.св. Кирил и Методи?
Моята опция е последната......
Дали е за тук темата?????
Не, не са ми приятни спомените. Още от началото на април се започваха едни маршировки в училищния двор след училище, даскалът ни по физическо беше луд. Строени в редици бичехме по 2 часа в маршировка и пеехме "Върви народе възродени", като в казармата, абсолютна лудост. 10 дена преди 24 май се почваха репетиции и в голямото междучасие 
, скапваха ни от маршируване за едното минаване пред трибуните...
, скапваха ни от маршируване за едното минаване пред трибуните...
Най-българският празник.
Всеки , който може да чете и пише трябва да се поклони пред деото на братята.
А и мисля, че е редно макар само едно цвете на ръката , която ти е държала ръката.
Да си учен, инженер, строител
да твориш за хората блага
редом с теб е крачил и учител
по стръмното извел те до върха!!!
Всеки , който може да чете и пише трябва да се поклони пред деото на братята.
А и мисля, че е редно макар само едно цвете на ръката , която ти е държала ръката.
Да си учен, инженер, строител
да твориш за хората блага
редом с теб е крачил и учител
по стръмното извел те до върха!!!
Дълги бели чорапки, плисирана поличка, задължителните цветя!!! Не беше никак лошо, но за проклетия - поне 9 от 10 празника - все ще завали. За час или 15 минутки, но ще завали. За да могат да станат белите чорапки на далматинци. Страдание наставаше в редиците наши.
Най- обичах да оплитам венците на училището. / В двора ни имаше чимшир и понеже бяхме съвсем близко, познайте ,чий чимшир осъмваше опоскан като крайпътна череша?/ Приятелката ми обираше трендафила... и така, 10- на деца правихме по 3 огромни арки от цветя. " Върви народе, възродени" !! - на три гласа.. репетиции от сутрин до вечер с малки паузи за другите предмети..
)) Тръпка)
Вметвам само , че това беше преди 25-30г.)))
Най- обичах да оплитам венците на училището. / В двора ни имаше чимшир и понеже бяхме съвсем близко, познайте ,чий чимшир осъмваше опоскан като крайпътна череша?/ Приятелката ми обираше трендафила... и така, 10- на деца правихме по 3 огромни арки от цветя. " Върви народе, възродени" !! - на три гласа.. репетиции от сутрин до вечер с малки паузи за другите предмети..
)) Тръпка)Вметвам само , че това беше преди 25-30г.
))) Помня манифестацията в първи клас, маршируваме и вдигаме по една голяма книга като минаваме край партийните големци и викаме силно. Не ми беше приятна тълпата и блъсканицата и хилядократните напомняния на учителката от предния ден, че това не е почивен ден, присъствието е задължително и който не дойдел ще има отсъствие за целия ден. Представям си пък тях как са ги задължавали да осигурят присъствие. Чувстваше се напрежение и не беше никакъв празник.
След промените празникът в нашето училище беше хубав- всеки клас правеше голям венец, който закачахме отвън на прозорците, вързан с канап за парното. На самия ден имаше празник на двора, тържество на буквите на по- малките ученици, изпращане на първолаците, пролетно надиграване с хора, пееха се песни. Беше хубаво.
Цоцоланич, първа и последна опция в анкетата са аналогични. Аз отговарям и на 1 и на 4.)
Благодаря за тематата!
)Благодаря за тематата!
Да.....ама целта на последната опция е дали да има продължение на празниците и при децата ни......Или оставаме само с нашите хубави спомени - опция 1
Значи гласувам И с 4-та опция. Определено я предпочитам. Дали ТЕ / едното дете ми завърши, другото е на 2 г./ , ще продължат ,си зависи от училището и възможността да ги"надъхат", да ги поведат.
Мога да направя само това. Да я заведа с батко и на площада в Пловдив и да изгледаме каквото можем. После да купим книжка. Пожелана, от сърце. Да идем на сладкарница.., да се снимаме в парка до цветята.. Тя е само на 2 години, но ще усети празника.
Догодина вече ще и обясня защо и как сме там.... още имаме чимшир в двора... ще и покажа как се плете тази красота. Ще и направя Буквичка за главата или на рокличката / отнема 15 минути, едър бод/ Толкова мога за традицията. И дай боже, всяка година да го правя с нея и за нея.
А, е толкова красива традиция!!!
Мога да направя само това. Да я заведа с батко и на площада в Пловдив и да изгледаме каквото можем. После да купим книжка. Пожелана, от сърце. Да идем на сладкарница.., да се снимаме в парка до цветята.. Тя е само на 2 години, но ще усети празника.
Догодина вече ще и обясня защо и как сме там.... още имаме чимшир в двора... ще и покажа как се плете тази красота. Ще и направя Буквичка за главата или на рокличката / отнема 15 минути, едър бод/ Толкова мога за традицията. И дай боже, всяка година да го правя с нея и за нея.
А, е толкова красива традиция!!!
Да, приятни са ...една година бях мажоретка, водеща..как се казва 
...и много се кефех как ни облякоха - с червени плисирани къси поли и ботуши до коляното, пак червени с връзки до горе...супер яки 
, костюмите като цяло бяха величествени..с едни големи шапки..супер...е, малко поизкривихме редиците, но няма да забравя колко тържествено се чувствах 
...и много се кефех как ни облякоха - с червени плисирани къси поли и ботуши до коляното, пак червени с връзки до горе...супер яки , костюмите като цяло бяха величествени..с едни големи шапки..супер...е, малко поизкривихме редиците, но няма да забравя колко тържествено се чувствах 
Като празник ми харесва, ходила съм няколко пъти на манифестации по желание, но когато ми се наложи да отида по задължение не бях много щастлива. Направиха ме знаменоска и нямаше как. Аз по принцип нямах нищо против да отида де, но точно този ден валя отвратителен дъжд. А аз с къса пола замръзвам, краката ми са мокри, не беше особено приятно преживяване.
След манифестациите ходехме на плаж.
На мен не помня дали ми е било приятно, май защото беше задължително - по скоро не, отколкото да.
Сега обаче, ходя всяка година и като видя иконата на Св. Св. Кирил и Методий и като чуя фанфарите и "Върви народе възродени" настръхвам.
Ще заведем децата си, ще им подарим книги, ще празнуваме този много български ден.
На мен не помня дали ми е било приятно, май защото беше задължително - по скоро не, отколкото да.
Сега обаче, ходя всяка година и като видя иконата на Св. Св. Кирил и Методий и като чуя фанфарите и "Върви народе възродени" настръхвам.
Ще заведем децата си, ще им подарим книги, ще празнуваме този много български ден.