здравейте и тука. прецених, че този раздел е най-подходящия за мен , така да се каже , като 1 бъдеща самотна майка, си се почувствах на мястото си 
искам да споделя своята история и да потърся подкрепа от жени, които са минали по този или по подобен път .
имах щастлива 2 годишна връзка с ученичеката си, после студентска и накрая определена от мене като голяма любов , която завърши преди 2 месеца. за съжаление, по това време аз вече бях бременна в началто 5тия месец с детето си от тази голяма любов
беше кошмарен обрат в живота ми, много жестоки неща се случиха , които разрушиха напълно всичко хубаво , което беше до ...вчера . вследствие на всичко лошо, което поех, сърцето ми се изпълни със стаена болка, която почти никъде не показвам, огорчение и като че ли завинаги разбито доверие в мъжете , а и в хората като цяло...
и така, точно на прага на новия ни живот заедно, моят бивш приятел си тръгна от мен със своите причини за това, а аз останах сама и бременна. а някога бяхме двама, винаги двама...
мисля, че всяка жена, която е преживяла това, може да каже, че на света няма по-ужасна болка от тая да си сама по време на бременността си, когато всичките ти сетива имат нужда от сигурност, закрила...имах много хора до себе си - намерих изненадващо много добри хора,с кото се псриятелих, близките ми не ме оставиха, въпреки , че и техните сърца бяха разбити...но понякога се чудя как да се справя със съсипващата болка , която е отвътре...казах си , че няма да се предам и не го направих, няма и скоро да го направя...но кога минава цялата тая болка от предателството, от това , че другите бременни ги виждам гушнати от мъжете им, мъжете им с тях по лекари, заедно мислещи какво да купят за бебенцето...момичетата, които са го преживели това, кажете ми, кога дойде изцелението? кога надеждите ви за щастието се сбъднаха? изобщо остана ли някаква надежда за нещо хубаво във вас след всичко това или тя никога повече няма да се върне? как се справяхте сами бременни и после с бебето? как издържахте? кога започна така чаканият нов живот?
искам да споделя своята история и да потърся подкрепа от жени, които са минали по този или по подобен път .
имах щастлива 2 годишна връзка с ученичеката си, после студентска и накрая определена от мене като голяма любов , която завърши преди 2 месеца. за съжаление, по това време аз вече бях бременна в началто 5тия месец с детето си от тази голяма любов
беше кошмарен обрат в живота ми, много жестоки неща се случиха , които разрушиха напълно всичко хубаво , което беше до ...вчера . вследствие на всичко лошо, което поех, сърцето ми се изпълни със стаена болка, която почти никъде не показвам, огорчение и като че ли завинаги разбито доверие в мъжете , а и в хората като цяло...и така, точно на прага на новия ни живот заедно, моят бивш приятел си тръгна от мен със своите причини за това, а аз останах сама и бременна. а някога бяхме двама, винаги двама...
мисля, че всяка жена, която е преживяла това, може да каже, че на света няма по-ужасна болка от тая да си сама по време на бременността си, когато всичките ти сетива имат нужда от сигурност, закрила...имах много хора до себе си - намерих изненадващо много добри хора,с кото се псриятелих, близките ми не ме оставиха, въпреки , че и техните сърца бяха разбити...но понякога се чудя как да се справя със съсипващата болка , която е отвътре...казах си , че няма да се предам и не го направих, няма и скоро да го направя...но кога минава цялата тая болка от предателството, от това , че другите бременни ги виждам гушнати от мъжете им, мъжете им с тях по лекари, заедно мислещи какво да купят за бебенцето...момичетата, които са го преживели това, кажете ми, кога дойде изцелението? кога надеждите ви за щастието се сбъднаха? изобщо остана ли някаква надежда за нещо хубаво във вас след всичко това или тя никога повече няма да се върне? как се справяхте сами бременни и после с бебето? как издържахте? кога започна така чаканият нов живот?
. а може да ти прозвучи грозно,но и тези дето ги гледаш гушнати..........,нали и ние сме били от тях..... 
горе главата и само напред. в сълзите можеш да се удавиш,а детенце ще има нужда от теб 
Ако смятате, че принца на белия кон само той и никой и нищо друго няма да ви направят щастливи не е добре! Не се фиксирайте върху идеята - мъж и семейство на всяка цена, понеже се получават кофти разочарования! 
Какъв път да намират един към друг след като проекто-таткото си е тръгнал?! Освен ако kandidat_tati не е този татко...иначе какъв верен път, какви 5 лева? 
много се надявам да е така. аз не искам търпение, защото съм търпелива, искам незабавно, на минутата просто да се прехвърля с 10 години напред ( когато може би болката от предателството вече няма да е толкова силна) или просто да умра...наистина , когато си на 21 и когато до този момент животът ти е бил ( от сегашната си позиция си оженявам досегашния живот като прекрасен) когато изведнъж попаденш в такава злокобна ситуация, колкото и да си борбен като характер, нямаш нужната мъдрост и опит да посрещнеш всичко както трябва и най-вече да го преодолееш по точния начин. 