Как се справяте финансово

Ами - може да е прав мъжа ти - може би наистина няма да успееш.
 
Зависи от професията ти естествено - 1200 лева е добър доход за жена и дете + наем + кола. Ако взимаш по-малко на лични ще ти обЯсня какво те чака.

Казваш, че съжителството ви е неприятно и за двете страни. Ако това е така, поговори с бащата кое ще е най-добре и за двамата тогава. Ако това ще е раздяла, как ще са разпределени отговорностите и задълженията по детето. Би трябвало той да осигури поне дом за детето си, било то под наем или не. Ти ще се грижиш за прехраната, той за дома. Примерно.

зависи кое е по-важно - да си спокойна и щастлива или да разполагаш със определени средства. Познавам хора, живеещи си омъжени без никакъв реален контакт, освен съжителството, с години. Или се примиряваш и имаш пари или го напускаш и живееш с каквото имаш. Но е хубаво да се подсигуриш, защото може и той да те напусне, нищо че сега не иска.

С такива средства можеш да живееш прилично, макар и не съвсем спокойно. А и той ще осигурява издръжка, предполагам, независимо иска ли му се или не. Ако детето е негово, разбира се.

Да се включа и аз - няма да ти е лесно в никакъв случай.От почти три години съм сама и ако не са родителите ми и приятелите...............не знам как щях да я карам.Осигури си или поне помисли за някаква помощ от близките.Имаш добра заплата(аз мога само да мечтая), но ако си съвсем сама едва ли ще ти стига.Ако можете обмислете с таткото за какво ще помага и действай.Щом си стигнала до тук значи вече си решила да го оставиш, но все пак помисли добре!    

Според мен ще можеш да се оправиш - дупе знае 2 и 200, то е ясно.
Моята заплата е повечко, но пък плащам ипотеки и кредити, така че нещата се поуравновесяват. И си се справям. Разбира се, парите стигат за живот, не стигат за луксове (като под луксове разбирам не само почивки и яхти, ами обувки и дрехи). Сега си оправих гардероба с годишната премия, но това ми е пазара за дрехи.
Но пък гладни, с неплатени сметки и без излизания през уикенда не сме останали.

имайки предвид и първото изречение - не мисля, че ще можеш да си позволиш детегледачка
може и да можеш - ама ако не 
имах един месец с 900 кинта - доникъде не я докарах с тях - тука броя и издръжката де.. всъщност беше месеца с операцията - може би ако не беше тя щяха да ме оправят - но то постоянно излиза нещо непредвидено така че...
броя наем, заем, сметки (вкл.парно, интернет...ГСМ), разходите на детето - яслата, памп.дрехи играчки лекарства храна - абс. всичко без големи ограничения но и без маркови неща - и храна и цигари за мене. Забравяш летни почивки.. зимни почивки... заведения.. дрехи... - за тебе става дума - дрехите на детето съм ги включила. Ако можеш да се откажеш от тия неща - давай. И не забравяй и детегледачката.

Еми - дадох ти пълен разчет.  Да не забравяме, че разходите по детето не намаляват.. а само растат.
Но пък - винаги можеш да си смениш работата...  Естествено за по-добре платена такава.

Не зная как стои въпроса с наемите в твоя град, но ако приемем че ще плащаш около 300??????? за наем, още 100 за разходи, май ще минаваш на вариант ясла + детегледачка почасово.В началото ще ти е трудно, но мисля че ще се справиш.Аз съм имала месеци със по-малко от 100 лева за харчене - просто си правиш сметката, лишаваш се от някои неща(не помня от кога не съм си купувала дрехи  и обувки, чак ме е срам), гледаш да има нещо за ядене и ..... се бориш с живота!Един съвет -ако можеш докато сте заедно отдели някой лев настрана 2 или 3 твои заплати за да си малко по - спокойна в началото.Звучи гадно, но трябва да се живее, нали!!

Чакай сега и аз да се включа,че да ти дам малко кураж. Аз когато си трагнах от бившия си мъж бях с дже деца -едното на 6,6г. а другото на 9 г.На сиха ми му предстоеше да е първокласник,а дащерями да бъде 3 клас.трагнах си само с багажа ни.нямах дом ,нямах пари,нямах самочувствие,бях в постоянна депресия и само ревях.Отидох си при майка ми.5 месеца живяхме с семейството на брат ми и баба ми(не ме питай как)аз сам учителак,намерих си да гледам 1 бебче от 5 сутрин до 13 на обяд от там учех един седмокласник от 14-17 и после учех 1 сладур на български език от 18-20,Ще ме попиташ как сам се спражила-ТРУДНО!!!!отделно имах  първокласниик,отделно учех с дащеря си.1 година незнаех кога е ден и кога е нощ.Но всяко зло е за добро-от тичането по улиците станах 57кг разполагах с добар доход да си уча и гледам децата.Миналото лято с маика останахме сами,направих ремонт на апартамента и цяло лято бях на курс по компютърна грамотност.Изкарах го с отличен и ме взеха на 3месечен стаж в солидно предприятие.скъсах си.......от работа 3 месеца ,за 160 лева заплата,но успях да се наложа,останах с 4 пити по висока заплата и уважението и приятелството на 30 колеги маже,който застанаха зад мен-ДОКАЗАХ СЕ!!! като специалист и красива и ухажвана жена.Разбрах ,че човек сам гради живота си.Никога не съм подозирала ,че сам толкожа силна жена.Вивея с дохода си от работа,издражката за 2 деца -80 лева и детските,но не ме е страх от нищо и по добре е така отколкото с безотговорен 2 родител.Имам прекрасни деца ,които са ми всичко на този свят и заради тях вървя смело напред в живота.Пълни отли4ници са ,отлични приятели и имат всичко за да се чувстват нормални деца.Стискам ти палци да се справиш.Когато имаш зад себе си деца всичко е много трудно ,но се мобилизираш на максимум

На всички са им силни приказките в началото ,а после ги гониш за издръжката от 50 лева.Много е трудно от финансова гледна точка.Аз съм с 700лв. и едва се оправям,при това майка ми помага.