Как решавате, че е време за отбиване?

Аз съм оставила тя да реши кога и как ще се отбие. Аз съм само снабдителя 
Не се терзая, не се влияя, не се замислям за отбиването... Все някога ще стане... Сигурно ще ми е мъчно даже...

Остави всичко на времето. То ще си покаже какво и как. До есен има много време 

Много ми се ще да мога да ти помогна, но за мен сте прекалено малки за отбиване  Иначе и аз като Джес - ще оставя нещата на естествения им ход. И не вярвам да отбия преди втората годинка...
Щом есента ще се разделяте остави отбиването за тогава 

Труден въпрос. Аз в началото си мислех, че ще кърмя до една година (ако имам кърма ), после до година и половина, след това до 2.... Сега дъщеря ми е на 2 години и 2 месеца, 2 седмици сме разделени, не знам като се върне дали ще има желание да суче..., пък и незнам дали да и дам ако си поиска! Колебая се още....

И аз не решавам - ще решава детето.

Бях решила, че моята психологическа граница е 1 година. Кърмих до година и 3 месеца. От 10 месец започнах да "налагам ограничения" при кърменето и постепенно намалявах броя им. На 1 година Дани беше на 2 кърмения дневно - сутрин и вечер. След това махнах и вечерното (ставаше зверски рано сутрин и просто не желаех да махам сутрешното), а около 2 месеца по-късно и сутрешното.
Ако кърмиш детето често, смятам че ще бъде много трудно и много стресиращо да го отбиеш рязко, смятам, че трябва да намаляваш броя на кърменията постепенно

Ами ако самата ти не кърмиш вече с удоволствие, не виждам смисъл да се продължава ...Но до есента има време, можеш да покърмиш още няколко месеца, нали идва периода на стомашните вируси.
Много труден въпрос, и аз си го задавам в момента. На мен все още ми е приятно кърменето, но си признавам, че нощното кърмене вече 2 години на няколко часа наистина ми писна. А също и това, че не мога дори за една нощ да я оставя на баби и дядовци, защото и моята дъщеря е страшно привързана към мен.

Така както описваш ситуацията, малката не е готова за отбиване и това би я стресирало. Ако все пак си решила окончателно, най-добре е това да стане постепенно, въпреки че ще плаче много най-вероятно. Не слушай близките си, направи това което ти чувстваш, че е правилно. Представяш ли си, как ще се чувстваш, ако детето си поиска, как ще го отблъснеш? А да ти кажа честно и ти не ми се струваш готова да понесеш това

п.с. Кърмя Моника по 3-4 пъти нощем и по много пъти денем, но знам че и некърмените бебета се будят

 Аз имах намерение да го отбивам някакси, но той сам реши да спре-вече една седмица не се е и сещал да суче, а допреди това си ровеше под блузата ми и си търсеше. Явно сами решават кога да спрат (някои дечеца, де).

Благодаря ви, момичета, че се отзовахте на въпросчето ми  
Може би проблемът ми е, че май и аз не съм готова за отбиване, но започнаха доста да ме притискат хората около мен    Знаете, че се изговарят какви ли не идиотизми по отношение на дългото кърмене. Досега таткото ни подкрепяше, но напоследък нещо му прищрака и се почнаха едни изказвания   , едни коментари... И аз загубвам куража и увереността си, че в това няма нищо лошо, дори и да продължи по-дълго.
Досега биех дуспата на всички, но мъжо нямаше нищо против, а сега ме притиска... И аз се обърках, дали пък не прекалявам с отзивчивостта си спрямо детето, когато си поиска папото, или това си е съвсем нормален контакт между майка и мъниче    
Чували сте и за въпросното "разглезване" относно кърменето, за това как ще ми дърпа дрехите пред хората, камо ли на плажа по бански    
Първият път имах голям провал с кърменето и сега много се навих да кърмя по-продължително. Интересното е, че лекарите ме съветват да кърмя до 2г /това е от пулмолог, алерголог, но не и от педиатър   /, защото каката е с алергии и е хубаво максимално да предоставя майчино млекце на малката. Ама като се почнат едни - То ще проговори, а ти още ще го кърмиш! Ще те посрамва и т.н.     Аз ги пращах "у лЕвО" и не ми е пукало, но сега... щом и мъжото се присъедини, реших да се допитам до мамите във форума, защото той ми беше голяма подкрепа, а се предава...
Станах многословна    Аз също мисля, че малката много ще страда, ако от раз спрем кърменето, виждам, че всичко ще става постепенно...
Хубав и усмихнат ден! Ще се радвам да прочета и други мнения  

  Moя син хем не говори и постоянно ме "посрамва" - като ме разсъблича по улиците 

Това което можеш да направиш, е да спреш да предлагаш, но да не отказваш.
Така ще ти е чиста съвестта - ти не я кърмиш вече, тя сама се кърми  Т.е. да суче, само когато тя реши - ако не се сети не предлагаш. А за почването на работа и друг да я гледа какъв е проблема  Много от нас са почнали работа още докато децата им са били изцяло на кърма и пак си кърмят... А и на тая възраст и командировки спокойно може да ходиш по няколко дни без да има проблем. А за отбиването лятото - това не е основателна причина - може да отбиеш когато поискаш без да имаш никакви проблеми. Но ако отбиеш, ще трябва да замениш кърменето с шише с мляко, което си е къде-къде по-голяма хамалогия...

А татковците много лесно се лекуват Като иска да я отбиеш - оставяш го само 1 нощ той да става като иска да папа малката - ама гледаш така да стоиш, че да те вижда бебока и колкото може повече да си иска циците  ........ към 3-4 часа вече таткото ще те моли да я накърмиш, да може да поспи

Нищо не решавам аз по тоя въпрос, решението е изцяло на малката .

Вярно е това, мъжът ми една нощ чак ми се скара, да дам цица, а не обяснявам, че цицата сега спи Хич не му е било весело, докато аз бях в клиниката да раждам второто

И аз бях в твоето положение (преди доста време), но реших, че дори и да не е съгласен таткото, аз и Цветина все пак сме водещите по въпроса. Не се опитах да го убеждавам - просто му казах, че това си е мое решение и смятам, че това е по-добрият вариант за детето ни. При нас проблемът беше, че се върнах на работа, когато тя беше на година и три месеца и както се беше отказала от всичко освен от вечерното кърмене, така си върна сутрешното, а и се премести да спи при нас - просто си показа детето колко му липсвам 


Никога не ме е "посрамвала" пред хората - просто не си е искала навън, и това е. Не знам как щях да реагирам на такава ситуация, понеже по принцип имам скрупули да кърмя на открито, но пък не ми се е налагало...

На две години и три месеца Цветина се отби съвсем сама и съвсем неочаквано за мен. А само предишната вечер, когато на майтап я попитах дали вече няма да спира да суче, защото е голямо момиче, ми отговори "през цица", че не е голямо момиче, а е Цвети и иска цици  - разказвах го тогава в една тема.
Не може да се каже, че оттогава спим по-спокойно вечер - просто тя от бебе не сучеше нощем, но за сметка на това се будеше често с рев, защото е чувствителна и преживява целия си ден отново. И сега го прави понякога, а е почти на три години...

Извинявай, че съм толкова многословна - просто исках да ти кажа, че и други са минали по този път. Остави се на интуицията и след като не сте готови двете с малката, не се поддавй на ничий натиск, та бил той и от добри подбуди. Успех   

ribkata, щом детето ти има проблем с алергии, не разбирам защо се колебаеш, това не е ли достатъчен аргумент за теб, а и за мъжа ти и всички останали...
Моят мъж също имаше момент , в който започна да мрънка-точно когато жената на брат му забременя и започна да говори как няма да прави моитегрешки -като спане  в едно легло с детето и толкова дълго кърмене , но аз му припомних първо ползите на кърменето( и ние сме алергични м/у другото), а и колко пъти сме се смяли и радвали на "голямото" кърмаче-незабравими моменти.
Вече отделен въпрос е , ако теб е започнало да те тормози кърменето, но ти пишеш, че не е така.На есен , когато вече ще си повече време отделена от него, сученето ще е по-на рядко, някои дори се отбиват.Така, че според мен не се притеснявай, а продължавай така!