Как да преодолея непоносимостта към свекървата?

  • 17 791
  • 127
  •   1
Отговори
  • Мнения: 473
Здравейте мами! Моля ви за съвет! Щастливо омъжена съм, имам прекрасен съпруг и много сладко бебенце и единственото нещо което много ме дразни е свекървата. Свекъра е много хубав човек, за него само хубави неща мога да кажа, но свекърва ми е страшно досадна, много приказва, много се меси където не й е работата, все акъли дава, без да я пита никой, опитва се да командва мъжа ми, иска да го обсеби и него и детето ми. Само глупости говори непрекъснато, мъжа й отвреме на време й прави забележки, ама той й е свикнал и не я слуша даже. Обаче аз не мога да се адаптирам към нея, не мога да я преглътна. Казва на детето ми "мамче" и "мами", което още повече ме дразни. Разбере ли че нещо ме дразни само го повтаря постоянно. Бебето било красиво като баща си, бяло като леля си, абе нищо хубаво за мен. Нищо. И нарочно да ми става мъчно. А детето цялото прилича на мен, всички го казват като го видят за пръв път. Не искам да я мразя, не искам да мразя никой, как да тренирам мисълта си, че да не се ядосвам толкова и аз незнам?

# 1
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
имам то4но такова 4удо у дома под нас, но половината от семейния ми живот бяхме при родителите , не 4е сега сме дале4е! вси4ко е до нагласа, ако можеш просто пропускай думите й като другите, ако искаш плюй си я на ум, ако искаш да опонираш прави го хитро, но да се усети и да не може да каже гък, или директно й правиш скандал и си замъл4авате за неопределено време, докато схване идеята за скандала и вникне в бъдещото си игнориране!на нея определено няма да й е кеф дале4е от поста да командва и ще търси врати4ки, тогава ти слагаш границите!

# 2
  • Мнения: 6 167
ми контактувайте само по коледа и великден.
отвреме на време посещения у тях за по час и това е.
друго не мога да те посъветвам.
раздялата е единствения начин.

другия е, това което казваш тук да й го кажеш. и да видиш какво ще стане.
сигурно ще се замисли и съобрази.

# 3
  • Мнения: 3 423
Ми и моите свекъри все разправят,
че детето прилича на баща си, ама
аз не се дразня. И му викат мами, папи,
и така нататък. Бъди над тези неща.
На хората им е мило и се радват.
Усмихвай се по-често. Бабата и дядото
имат право да се радват на внучето си.
Работи в посока повдигане на самочувствието.

# 4
  • Мнения: 289
Препоръчвам свеждане на срещите до необходимия минимум  Peace

# 5
  • Мнения: 1 113
Приеми я такава каквато е. Ако успееш да промениш собствените си очаквания към нея, ще можеш да преодолееш и непоносимостта си.
Колкото до това, че търсят прилики в детето със свои близки, мисля че е напълно нормално. Едно, че познават собствените си деца още от бебета, друго, че всеки търси частица от себе си в тях. Не мисля, че трябва да се обиждаш от това (дори и да не е точно така), все пак е по-добре, отколкото да ти повтарят, че детето въобще не прилича на баща си.

Последна редакция: сб, 12 май 2007, 16:30 от Safo

# 6
  • Мнения: 3 423
На мен пък ми е интересно каква е
реакцията на мъжа ти, когато всички
останали казват, че детето прилича
само и единствено на тебе. Излизат ли
от ноздрите му огньове по посока на
осмелилите се да изрекат подобно нещо?
Дали мрази тъщата, тъста, шурея, шуронайката...

# 7
  • Мнения: 1 426
Ами ти й се дразниш - и тя ти отговаря със същото. В реда на нещата си е.

# 8
  • София
  • Мнения: 596
Игнорирай я! Не й давай възможност да ти се меси - нека си говори колко прилича детето на татко си - ти кажи да, нормално е, нали му е баща. Старай се /въпреки че не е лесно/ - да не обръщаш внимание, прави се че не чуваш нищо от изброените!

Приеми я такава каквато е. Ако успееш да промениш собствените си очаквания към нея, ще можеш да преодолееш и непоносимостта си.
  newsm10

# 9
  • Мнения: 473
На мен пък ми е интересно каква е
реакцията на мъжа ти, когато всички
останали казват, че детето прилича
само и единствено на тебе. Излизат ли
от ноздрите му огньове по посока на
осмелилите се да изрекат подобно нещо?
Дали мрази тъщата, тъста, шурея, шуронайката...

Работи в посока повдигане на самочувствието


Liska самочувствие не ми липсва, но когато някой те дразни без причина ти става кофти някак. Свекърва ми ревнува сина си до болка ако има възможност ще се намърда между нас на спалнята, само повтаря какъв невероятен мъж е и колко не си харесва нейния мъж, което е супер тъпо някак на мен да ми обяснява как сина й е супер красавец, а пък мъжа й отврат. Мъжът ми се радва когато каже някой че детето прилича на мен защото той много ме харесва и все казва че съм неговата красавица, обаче майка му дори и да вижда това пак свива устни и злобее, яд е на това че той ме обича страшно много и като го види че ме целува ме гледа със страшна злоба... Никога не съм имала такива отношения с никой, аз много обичам хората и ми е странно сега, просто ми е кофти доста...

# 10
  • Мнения: 3 423
Много го изживяваш. Приеми просто,
че има и друга истина освен твоята.
И че и другите имат право да мислят
така, както мислят. Ще порозовее пред
очите ти и ще се освободиш от кофти
енергията. Радвай се, че свекърва ти
мисли, че синът й е най-прекрасен, това
му дава и на него самочувствие. Мисли
позитивно. Нещата не са чак толкова зле.

# 11
и аз съм със съ6тата свекърва  и се 4удя каде да се дяна ! не мога да ти помогна   bouquet

# 12
  • Мнения: 4 491
Абе явно не е в ред тая свекърва, да дрънка такива глупости, но в случая съм съгласна с Лиска. Просто не й обръщай чак толкова внимание, като видиш, че иска да те занимава с глупости, си намери извинение или работа и толкоз. Имай предвид, че всяка излишна отрицателна емоция, всяко ядосване, се натрупват в теб и става все по-зле и по-зле. Радвай се на детето и мъжа си, щом се разбирате, нищо друго не трябва да те тревожи!

# 13
  • Мнения: 3 479
Имам трима сина. Първите двама в по-голяма степен приличат на мъжа ми, от мен са взели съвсем малко. Най-малкият направо ми е `отрязъл главата`. Повече от това едва ли може да прилича на мен. Все пак е момче. И всеки, който го види казва, че е така. Мъжът ми също. Обаче, свекър ми все повтаря, че Криси приличал на мъжа ми. Аз не съм се дразнила. Просто му казах, че е в грешка и нещо недовижда. Той се сконфузи и повече не смее нищо да ми каже.
Не се терзай. Просто си казвай всичко в прав текст и спокойно. Е, може да премълчаваш само в някои случаи, колкото да не стават често дразги. Определи кои неща са важни за теб и ги отстоявай. Не трупай в себе си напрежение и раздразнение. Аз също като теб все се дразнех от свекървата. Обаче си мълча, да не стане скандал. То караници пак си ставаха, даже доста големи, защото като човек мълчи дълго време и трупа в себе си идва момент, в който напрежението избухва със страшна сила. И става още по-лошо. Това ти го казвам от позицията на 15 годишния брачен опит. Казвам си почти всичко, много малко неща премълчавам. Много често ги майтапя тънко за глупостите дето правят и приказват. Заела съм позицията си на майка и съпруга твърдо и не давам никой да ми припари в периметъра, щото почвам да хапя лошо. А относно обръщението `мами` и аз се дразнех в началото, когато викаше така на големият ми син. Сега, когато тя се обръща така към малките ми синове, големият и прави забележка: Бабо, ти не си им майка, защо им говориш така? Аз само се подхилквам отстрани hahaha
Извинете, че стана дълго. Просто ми е ясно, какво чувстват повечето от жените в началото на брака си и често се усещат застрашени от властната и обсебваща свекърва. Нещата ще си дойдат на мястото, но не бива да мълчиш, нито да се конфронтираш. Отстоявай мнението си твърдо, без излишни емоции. Просто е нужно време и упорство.

# 14
  • Мнения: 6 029
е това със кой на кого прилича е убийствено... дъщеря ми прилича и на двама ни.. има къдравата коса на баща ми - просто никой друг няма такава коса от двете ни роди... НОООО една роднина на мъж ми каза веднъж, че имала косата на свекър ми.... който никога една къдрица не е имал.... убих се от смях..


я не й обръщай внимание - важното е че мъжът ти те обича:) за него се ожени, не за нея, нали?

Общи условия

Активация на акаунт