Болка в самота...

  • 5 182
  • 58
  •   1
Отговори
  • Мнения: 74
 Embarassed Здравейте момичета... простете ми невежеството, но аз съм абсолютен новак и може би се повтарям с тази тема!? ... и, ако е така моля поне ме насочете!?
Интересува ме има ли сред вас мами, които са преживели загуба самички? Как се справяте или как сте се справили? Моят любим плава по море и меко казано ми е безкрайно трудно, но все още съм жива и мърдам  Cry , а мисля и него.... как го преживява той, колко ли е плакал милия...

# 1
  • Мнения: 74
..., а няма кой да ме погали дори... и така с месеци... и той е в това положение! Моля помогнете с опита си или с топли думи  Praynig ЩЕ СЪМ ВИ БЕЗКРАЙНО БЛАГОДАРНА И НАИСТИНА ЩЕ МИ ПОМОГНЕТЕ В БОРБАТА СЪС ЗАГУБАТА!!!

# 2
  • Мнения: 1 008
Мисля, че в някаква степен всеки е сам с болката си, защото всеки по-различен начин приема и изживява нещата. Но друго е да сте двама, да споделяте и да се утешавате заедно. Сигурно ти е много трудно...
Съжалявам и за загубата ти. Ако имаш нужда винаги може да споделиш и разкажеш тук.  Не мога да ти помогна с друго  Sad ... Прегръщам те  Hug Бъди силна!

# 3
  • гр.София
  • Мнения: 4 148
 Не е честно да пиша в този форум, но съм с теб,миличка.

# 4
  • Мнения: 651
В болката си винаги сме сами за съжаление, просто нашата болка никой не може да я почувства като нас. Съжалям за това, което ти се е случило, както и че трябва да си сама и физически.  Hug

# 5
  • Мнения: 4 700
Момичетата са прави. Никой не може да ме раzбере така както вие. Мъжът ми съ6то ме съжалява, но него повече го боле6е като ме гледа6е мен как страдам. Не можа да ме раzбере и не проумява, че месеци след това о6те плача. Пи6и тук и 6те получи6 отговор и подкрепа. Помни, че не си сама и не си единствена с таzи болка. Има6 много виртуални приятели. Знам, че не е съ6тото като когато си с милия, но и тоzи момет 6те дойде. И дано мисълта, че като си дойде 6те бъде до теб те топли и ти дава сили да продължи6 напред. Прегръ6там те.  Hug Пи6и винаги, когато има6 нужда.   bouquet

# 6
  • Мнения: 74
Благодаря ви момичета  Hug  Hug  Hug Вие сте най-прекрасните  Heart Eyes Съгласна съм с вас, а и аз гледам да следвам максимата, че човек си е сам на тоя свят! За любимият ми мъж... радвам се, че остана на страна и не видя всичко, но пък безсилието да ми помагне го съсипва  Sad На един въпрос не мога да си отговоря... Защо освен , че трябваше да ми случи това, трябва и да и да го преживявам в абсолютна самота  Thinking сигурно Бог е решил да ме потренира още!?  Shocked ...и сега гледам в бъдещето и чакам с трепет единственият пряко засегнат човек да се върне и да си поплача на рамото му!!! Дано цялата тази история не се отрази отрицателно на отношенията ни!?  Praynig  Praynig
Целувам ви всички и ви желая спорен ден   bouquet 

# 7
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 317
Данче, наистина е още по-ужасно да си сам и да затвориш болката в сърцето си. Прегръщам те, мила  Hug
Не мисля, че преживяното нещастие ще повлияе зле на връзката ти, дори - напротив. Ние с мъжа ми някак се сплотихме и се почувствахме по-близки заради болката, заради мъката, заради нещастието. Ще дойде ден и ще се помириш със себе си и ще простиш, ще приемеш преживяната загуба. Идва момент, когато човек започва да чувства душевно спокойствие и закътва мъката на дълбоко и свидно място в сърцето си.

# 8
  • Мнения: 515
Мила съжелявам за болката ти и за това че любимия човек го няма сигурно ти е ужасно трудно но ние сме тук ти не си сама винаги когато имаш нужда да поплачеш ние ще сме тук. Hug Hug Hug

# 9
  • Мнения: 7 107
Данчето,  Hug.
Човек винаги може да бъде сам сред тълпа от хора. Може да бъде и близо до някого, даже и когато е сам. 
Ние сме тук, когато искаш да изплачеш мъката си пред някого. Тук понякога е много по-лесно да се разтовариш, отколкото пред близък. Няма кой да каже "сега защо плачеш".
 Hug Hug Hug

Мъжът ми съ6то ме съжалява, ....

Много лошо ако написаното е вярно, а не грешка на мисълта.  Confused

 

# 10
  • Мнения: 226
Данчето,  Hug и от мен!
Знам колко боли когато си сама в такава тежка ситуация.
При мене кървене се получи, когато мъжът ми беше в командировка. Трябваше да вляза в болница и искам/не искам казах на брат му, за да ме закара през нощта.
Мъжът ми ме успокояваше по телефона, а аз копнеех само да си дойде и да ме прегърне ...
Командировката беше в България и се прибра след един ден. Уви, нямаше как да се оправят нещата ...
Доколкото разбрах мъжът ти е в чужбина и няма как да се прибере скоро.
Не го обвинявай, че не може да е до тебе в този тежък момент. Каквото е било писано да се случи, щяло е да се случи, независимо от това дали е тук или не. Важното е, че е с теб, макар и духом само засега.
Добре е, да не се затваряш и да мислиш само за лошите неща. Поговори и със специалист ако имаш възможност - психолог или психиатър /не се притеснявай от тях - това им е работата да лекуват душата/.
А момичетата от форума са чудесни, можеш да споделяш всичко и да си сигурна, че ще ти бъде обърнато внимание и ще бъдеш подкрепена. И ако имаш нужда да поплачеш, тук можеш да го направиш, без да се налага да се криеш ...
Пожелавам ти късмет!

# 11
  • Мнения: 74
 Hug Дидко съжелявам за теб  Hug Аз мъжът си не съм го обвинила и за миг, а и съм с ясното съзнание, че той няма никаква вина и страда не по-малко от мен! До специалист едва ли стигна, защото за толкова време успях да оцелея, а и тук получих доста подкрепа. Разведрих се толкова много за два дена  smile3525 и нямам думи, с които да изкажа благодарността си към всички вас мили момичета!!!
Успех и горе главата!

# 12
  • Мнения: 4 700
Данчето,  Hug.

Мъжът ми съ6то ме съжалява, ....

Много лошо ако написаното е вярно, а не грешка на мисълта.  Confused

 

Искам да кажа, че много му е мъчно zа това, което преживявам, zа6тото аz го преживях много zле. Мъчи се  като ме гледа и ни6то не може да направи, не успява да ме успокой а и не може да върне бебчо.  Cry За това сега се опитвам да се сдържам в негово присъствие и да не покаzвам, че о6те не съм преживяла случилото се.

# 13
  • Мнения: 74
mipetrova  Hug аз разбрах веднага какво имаш предвид... Стегни се и се радвай на присъствието и подкрепата му  Peace Стискам ви палци!!!

# 14
  • София
  • Мнения: 1 098
Искам да кажа, че много му е мъчно zа това, което преживявам, zа6тото аz го преживях много zле. Мъчи се  като ме гледа и ни6то не може да направи, не успява да ме успокой а и не може да върне бебчо.  Cry За това сега се опитвам да се сдържам в негово присъствие и да не покаzвам, че о6те не съм преживяла случилото се.

Аз не мисля, че мъката и болката трябва да се държи вътре за дълго. За мен това не е правилно, в крайна сметка загубата е и за двамата. Не може да се опазят чувствата на другия. Нека види болката, и взаимно да се опитате да си помогнете. В противен случай , ще се насъберат негативни чувства. Не можем да предпазим целия свят от болката.

Общи условия

Активация на акаунт