куче или бебе, ... или може би и двете

Не знам какво да ти кажа... Аз мисля, даже сигурна съм, че бих си взела кучето.... Особено пред алтернативата да го приспите - защото това е, което остава, ако не си го вземеш при тебе, нали? Мъжът ти какво мисли? А детето колко ти е голямо, доколкото схващам, е още съвсем малко бебе.
Против вътрешните паразити нали има разни хапчета. А бълхите се махат с каишка, пудра, шампоани...

Вземи си кучето в къщи. Ще му дадеш хапчета за паразити, бълхите се оправят със спрей и/или шампоан за едно напръскване или изкъпване. Докато бебето ти е още мъничко можеш да не го пускаш често при него, за да не пълни въздуха с косми. И 2 пъти на ден прахосмукачка. А за търченето с парцала и разхождането - няма начин, ще се справиш.
Желая му още много години живот!

Ами кучето е малко, така че не е страшно...
Ние имаме ретривър и когато синът ни прохождаше го дадохме на родителите ми, а те живеят в къща... сега куча не иска да си идва, майка ми и баща ми не искат куче... и аз незнам... сигурно ще я подарим на някой съсед с двор

Аз имах куче, когато родих и синът ми израсна с него. Когато го ваксинирваш редовно и му даваш хапчета против разни там глисти и тении няма да има проблем. Само няма да го пускаш в стаята където спите с бебето.

След прочетеното до тук,съжалявам но не съм на вашето мнение.Не мразя животните,но съм на мнение,че където има бебе-не трябва да има животно/дори да не влиза в стаята с детенцето/.Освен това доколкото разбрах животинката е доста на години и вече с проблеми.Ако беше мое куче,щях да го подаря на хора с къща.За да им спестя грижите по него.Съжалявам,ако съм засегнала някого с моето мнение.

Може да ме оплюете, но моето мнение е, че трябва да приспиш кучето  
Знам че е трудно. Аз самата се отказах от моята кокерка заради бебето. Според мен съжителството на бебе с куче не е добро решение, не само това - според мен е много рисково. Живяла съм с племеница с бронхиална астма и знам какво означава алергия към домашен прах и животни - ужас!  Бърза помощ вече ни знаеха по гласа като им се обадим.

Така че.... това би било моето решение. Тук всичко зависи от теб. Много е трудно да се вземе такова решение, но все пак според мен не трябва да гледаш към миналото, а към бъдещето си!  

Тъжно е, но и аз мисля като Ал. Знам, че е трудно да произнесеш смъртна присъда над кученцето, с което си прекарала по-голямата част от живота си, но при неговото състояние, мисля, че ще бъде по-милостиво към него. Най-добрата ми приятелка имаше фокстериер, който беше много стар и с проблеми. Дъщерите й не даваха дума да се издума за приспиване. Това с падането на козината и ходенето след кучето с парцал в ръка, обаче, беше най-малкият проблем. Кученцето се мъчеше. Беше женско и от старост получи нещо като вечен МЦ. Скимтеше и почти нищо не ядеше. Даваха му болкоуспокояващи, но те като че ли нямаха особен ефект. Накрая умря по доста мъчителен начин пред очите на децата, които дълго след това плачеха и го сънуваха. Помисли как би се чувствала ти, ако трябва да си свидетел на мъките на любимото ти куче, без да можеш да ги облекчиш по никакъв начин. Не знам ти как мислиш, но аз никога не бих си причинила такова нещо.

Много е трудно, знам, но ако беше човек и имаше право, кучето ти  сигурно щеше да избере ев(ф)таназията.

Страда горкото, а кой би пожелал страдание за любимо същество. Представи си живота му във вечните кучешки поляни...

И нека свекър или някой друг заведе кучето на ветеринар. Не е необходимо да се товариш емоционално. Пази радостта си за бебока.

Моите деца са се раждали и живеят с куче. Уточнявам това, за да стане ясно, че мнението ми не е такова защото никога не съм гледала животно. Губила съм любимата си овчарка по твърде нелеп начин-обеси се.  Убедена съм, че да приспите кучето е разумен, но тежък вариант.

Не бих размишлявала особено. Кучето е част от семейството ми с всичките плюсове и минуси на това.

Никси, колко е голям ретрийвърът, и мъжки ли е или женски?
Бих го взела аз!

Имаше подобно питане до д-р Нивея, където тя обосновава идеята, че подобно съжителство не е опасно, стига да можете да осигурите различни помещения за бебето и кучето и да спазвате необходимата хигиена. Това съм го чела и на други места.
Друг е проблемът с увеличаването на домакинската работа при това положение, но тук вече само ти можеш да решиш дали можеш да си позволиш подобно усложнение.

Аз от самато начало гледам и куче и бебе,първо беше кучето,после дойде детето.Истината е че пада голямо чистене,но аз не бих се разделила с кучето току така.Ако му се дават лекарства за обезпаразитяване и се спазва хигиена не мисля че е чак такъв проблем.

Проблемът е, че кучето е старо. На леля ми болонката почина на същата възраст, беше тежко, все едно човек се мъчи. Отиваме на рождения й ден, гледаме всички у тях реват, защото кученцето беше починало същия ден. Ние също й давахме съвети да го приспят, за да не се мъчи и то и те, но леля ми отказа. С малко бебче грижите за болно кученце биха те натоварили много, но това е само мое мнение.

Наистина не знам какво да правя. Нещата могат да се погледнат от много страни. Но да ви кажа, кученцето не е болно. То не се мъчи. То просто си иска внимание и страшно много грижи. Преди да се появи детето , то беше като цар в къщи. Радвахме му се като наше дете и имам чувството, че то живее и до днес защото му давахме много любов и то го усещаше. Само че, сега усеща как сме се отдръпнали от него. Мъчно ми е за него. Не мога просто така да го оставя. Сигурно бих прибегнала до ефтаназия ако виждам, че се мъчи и нещо го боли. Но то поне засега не дава никакви такива признаци. Само дето може да стои с часове на едно мястои да гледа в една точка и да се поклаща. Осъзнавам, че кучето е много старо. Сигурно му остава не повече от година, но ми се иска това време да го изкара добре.Който си взима куче, трябва да носи отговорност за него. Ами ако беше човек? Човек на легло, който изисква специални грижи? Някои може да ме упрекнат, че принизявам човека до ниво куче или възвишавам кучето до ниво човек, но не е така. Просто искам спокойно да си изживее старините, и направо се побърквам, че не мога да му го осигуря. Но пък от друга страна имам дете, което е на първо място. Няма как да ги разделя в отделни стаи, защото апартамента е малък. Даниел сега прохожда и ходи навсякъде. Съществуват прекалено рискове да са заедно. Аз имам алергична астма и има голяма вероятност да я има и детето и кучето просто да отключи други проблеми.
Наистина не знам какво да правя. При всички положения първо ще го заведа на лекар за основен преглед, ще му бия всички възможни ваксини, ще се консултирам с него и с личния ми доктор. И после  .... не знам. Ще говоря отново със свекър ми. Всичко е до нагласа на психиката и кое е правилното решение което взимаш.