Родих със секцио сина си и винаги съм си представяла, че ще го кърмя. Но никога не съм си предтавяла, че ще ми бъде толкова напрегнато.
Зърната са ми едни мънички и бебо не можа да засуче както трябва. Преминах на силиконови зърна, с които съм и до днес. Опитвах много, много пъти да ги махна, но става по- лошо. На няколко пъти ми се запушва гърдата и беше голям кошмар докато се оправи. Зърното ми се израни на едната гърда (явно тя е по –проблемната) и доста време не можах да го кърмя от нея. Като цяло въобще не се чуствам комфортно, когато кърмя. А казват, че било толкова приятно и хубаво. На мен единственото хубаво ми е, че си гледам бебчо и го изучавам отблизо и, че знам, че това е най- полезно за него. На няколко пъти бях на косъм да му дам АМ. При всяко кърмене съм нащрек, защото и през силиконовите зърна непрекъснато ме предъвква и усещам дискомфорт. По 100 пъти на кърмене го махам и слагам на гърдата за да сменя позицията, но няма промяна. Не мога да седна спокойно да кърмя, а камо ли да кърмя навън. Пробвала съм без силиконовите зърна, но той ако захапе, после изпуска гърдата и втори път не може да засуче пак както трябва. На всичкото отгоре ме доизранява повече. Знам, че всички тези неща са признак на лошо позициониране на гърдата, но пробвах стотици пъти, не знам къде е проблемът. Познавам мамчета, които слагат бебе на гърдата и оттам нататък то си хапва доволно, но при мен непрекъснато подпирам гърдата, местя го, и съм “вързана” на педала докато се нахрани.
Надявам се на подкрепа и съвет за нещо, което досега не съм успяла да измъдря. Само аз ли съм така, глезя ли се или съм права да се оплача?
Благодаря предварително на всички, които ще се отзоват.