Повод да пусна тази тема е една случка от събота - станах свидетел как една майка крещи на момиченцето си (между 3 и 4 годишно): "Неблагодарница такава, следващия път ще ти купя китайски обувки за 2 лв!". Това става в един магазин за обувки на средно ценово ниво, каква обаче е предисторията не знам. Но тъй като и друг път съм била свидетел как родители наричат децата си "неблагодарници", реших да пусна тази тема. Тук влизат много хора с различно светоусещане и наистина ми е интересно да чуя различни мнения.
Преди това обаче да кажа какво е моето виждане. Според мен всичко, свързано с децата ни, е резултат на НАШИЯ СОБСТВЕН избор. Ние решаваме дали да имаме дете, как да го родим, как да го отглеждаме, с какво да го храним и обличаме, как да го възпитаваме... Дори ако решим да направим някакъв компромис или някаква жертва в името на детето, това пак е наше решение. Аз самата не искам никаква благодарност за МОИТЕ решения, защото така съм решила, така съм постъпила. Никой не ме е молил или карал насила, още по-малко пък детето. То трябва да е облечено, дали с китайско костюмче от 5 лв или маркова дреха от 500 - това го решавам АЗ. Къде е повода за благодарност?
За да има благодарност, според мен, трябва човек А да поиска нещо от човек Б, човек Б да положи някакви усилия и да осигури на човек А въпросното нещо. Тоест, да има УСЛУГА.
Родителството обаче не е услуга. Или е?
Споделете.
Преди това обаче да кажа какво е моето виждане. Според мен всичко, свързано с децата ни, е резултат на НАШИЯ СОБСТВЕН избор. Ние решаваме дали да имаме дете, как да го родим, как да го отглеждаме, с какво да го храним и обличаме, как да го възпитаваме... Дори ако решим да направим някакъв компромис или някаква жертва в името на детето, това пак е наше решение. Аз самата не искам никаква благодарност за МОИТЕ решения, защото така съм решила, така съм постъпила. Никой не ме е молил или карал насила, още по-малко пък детето. То трябва да е облечено, дали с китайско костюмче от 5 лв или маркова дреха от 500 - това го решавам АЗ. Къде е повода за благодарност?
За да има благодарност, според мен, трябва човек А да поиска нещо от човек Б, човек Б да положи някакви усилия и да осигури на човек А въпросното нещо. Тоест, да има УСЛУГА.
Родителството обаче не е услуга. Или е?
Споделете.
Нещо като Предай нататък. Аз съм родила детето си защото аз имам нужда от него. Така че аз трябва да съм благодарна, но може би не на детето си, а по-скоро на Бог. Децата дар Божии и трябва да оценим този дар подобаващо и да направим най-доброто за него - това е наше задължение като родители. Децата не са ни длъжни по никакъв начин. И освен това мисля, че имат право да ни мразят ако сме били несправедливи към тях.