Преди това обаче да кажа какво е моето виждане. Според мен всичко, свързано с децата ни, е резултат на НАШИЯ СОБСТВЕН избор. Ние решаваме дали да имаме дете, как да го родим, как да го отглеждаме, с какво да го храним и обличаме, как да го възпитаваме... Дори ако решим да направим някакъв компромис или някаква жертва в името на детето, това пак е наше решение. Аз самата не искам никаква благодарност за МОИТЕ решения, защото така съм решила, така съм постъпила. Никой не ме е молил или карал насила, още по-малко пък детето. То трябва да е облечено, дали с китайско костюмче от 5 лв или маркова дреха от 500 - това го решавам АЗ. Къде е повода за благодарност?
За да има благодарност, според мен, трябва човек А да поиска нещо от човек Б, човек Б да положи някакви усилия и да осигури на човек А въпросното нещо. Тоест, да има УСЛУГА.
Родителството обаче не е услуга. Или е?
Споделете.