Синчето на любимия ми ме обиди жестоко (поне според мене).
Беше се качил на една люлка предназначена за бебета, не за три годишни. И естествено не можа да излезе от люлката (заклещи се). Когато отидох да го извадя от там, той се развика, че не иска мене, че иска дядо си. Е, казах му, че дядото го няма сега, аз съм там, ще помогна. Ама не... врясък, рев... дядо, дядо. Попитах го, защо винаги прави проблем от това когато искам да му помогна, че съм там до него и ще помогна, няма нужда да вдига дядо си от леглото... и направо ме наръга с нож в сърцето като ми каза: Не те харесвам и никога няма да те харесам...
Боже... направо ми заби и аз не знам какво право в сърцето... и баща му беше там и го чу... и му каза да ми се извини, а онова направо отпраши без да се трогне или обърне дори. Е, сега знам какви чувства има към мене... глези ми се само когато види, че ще има полза от нещо. Баси... не исках да е така... сега не знам как да действам.
Баща му ми вика, да съм го набиела следващия път като ми се озъби или ми каже нещо подобно... ма то с бой със сигурност ще спечеля любовта му... ъхъ...
После пък се замислих... в две седмици му се сбират 5 дни прекарани с майка си и 9 с нас. Да не би майка му да го наговаря против мене... не знам. Не ми се вярва, говорила съм с нея и не ми изглежда на такъв тип човек... но пък от къде 3 годишно ще има такъв акъл да решава кого харесва и кого не. Внушила съм си дори, че като не ме харесва сега, като е на 3, то камо ли ще ме харесва като е на 13.
Господ да ми е на помощ...
Давайте съвети сега!!!