Случвало ли се е на някой?
Детето ми от 1 месец е със запушен нос и само това. Нито е заразно, нито е имало друг проблем. Обаче, преди 4 дена носа й потече една бистра вода, гърлото й се зачерви и й изписаха антибиотик - Аугментин. Разбира се, наред с хремата й, получи и лек бронхиален спазъм, защото там й е на нея слабото място. За него даваме и Вентолин. От три дена е на антибиотик и би трябвало да има някакво подобрение... Нищо ново под слънцето.
Ако не беше тази сутрин, когато стана и почна да плаче, че я боли главата. И се държи отзад за главата. Попремина й малко, следобяд легна да спи и като стана в 16 ч. отново ревна, че я боли главата, не иска да става, не иска да прави нищо, като я преместя по лицето й се изписва болка и се хваща за главата... Почнах да се притеснявам. Закарахме я в Полимед на Руски паметник и я прегледаха две докторки, които отхвърлиха менингит (за което взех да се шашкам...), казаха, че може би я боли от изтръпнало сухожилие или заради запушения дълго време нос, когато започва да липсва кислород в организма й и оттам главата я заболява.
Изписаха й наред с антибиотика, АСС и едни капки-спрей за носа. Щял да се отпуши. Като си тръгнахме оттам, детето ми искаше да ходи по улицата, не се оплакваше от болки никъде, дори му дойде добро настроение.
Обадих се и на педиатърката към 20 ч., когато пак взе да се оплаква, че я боли главата. Тя ми каза, да й дам 10 капки аналгин и да не се притеснявам. Нямало в момента менингит никъде, било нормално, когато е толкова дълго детето с хрема, да я заболи главата и ние, които сме големи хора, понякога лягаме и отпадаме, а какво остава за това малко дете...
Дадох й аналгина, след 1 мин. скочи и до сега игра на воля. Малко преди да заспи, пак ревна, че я боли главата
.
Кажете, моля ви, случвало ли се е детето ви да го боли глава? И през ум не ми е минавало, че едно дете, което няма никакви грижи и напрежение, може да го боли главата ей така - безпричинно.
Почвам да се плаша. Минават ми какви ли не черни мисли през главата и откачам
.
Детето ми от 1 месец е със запушен нос и само това. Нито е заразно, нито е имало друг проблем. Обаче, преди 4 дена носа й потече една бистра вода, гърлото й се зачерви и й изписаха антибиотик - Аугментин. Разбира се, наред с хремата й, получи и лек бронхиален спазъм, защото там й е на нея слабото място. За него даваме и Вентолин. От три дена е на антибиотик и би трябвало да има някакво подобрение... Нищо ново под слънцето.
Ако не беше тази сутрин, когато стана и почна да плаче, че я боли главата. И се държи отзад за главата. Попремина й малко, следобяд легна да спи и като стана в 16 ч. отново ревна, че я боли главата, не иска да става, не иска да прави нищо, като я преместя по лицето й се изписва болка и се хваща за главата... Почнах да се притеснявам. Закарахме я в Полимед на Руски паметник и я прегледаха две докторки, които отхвърлиха менингит (за което взех да се шашкам...), казаха, че може би я боли от изтръпнало сухожилие или заради запушения дълго време нос, когато започва да липсва кислород в организма й и оттам главата я заболява.
Изписаха й наред с антибиотика, АСС и едни капки-спрей за носа. Щял да се отпуши. Като си тръгнахме оттам, детето ми искаше да ходи по улицата, не се оплакваше от болки никъде, дори му дойде добро настроение.
Обадих се и на педиатърката към 20 ч., когато пак взе да се оплаква, че я боли главата. Тя ми каза, да й дам 10 капки аналгин и да не се притеснявам. Нямало в момента менингит никъде, било нормално, когато е толкова дълго детето с хрема, да я заболи главата и ние, които сме големи хора, понякога лягаме и отпадаме, а какво остава за това малко дете...
Дадох й аналгина, след 1 мин. скочи и до сега игра на воля. Малко преди да заспи, пак ревна, че я боли главата
.Кажете, моля ви, случвало ли се е детето ви да го боли глава? И през ум не ми е минавало, че едно дете, което няма никакви грижи и напрежение, може да го боли главата ей така - безпричинно.
Почвам да се плаша. Минават ми какви ли не черни мисли през главата и откачам
. 
Детето ти е болно, затова го боли главичката.
, все по празниците сме болни. Не можем да се зарадваме, да му се не види...
. 
и викам на доктора в ИСУЛ със жален глас - "Да няма някой тумор, докторе?"..., а той се надигна от стола застрашително: "Това да не ти го каза някой лекар???!!!"... викам - "Не, не, мои си размишления...", той се върна обратно: "А, добре..." 
.