Как се справяте със тръшкането на 2,3-годишните?????

Има доста теми по въпроса - поразрови с търсачката. Период е това, но е доста дълъг и за всяко дете строго индвидиуален. Имам чуството, че децата прескачат от един в друг период и кой от кой по изпробващ нервите ни 

Благодаря ти за отговора!!!!!!!!

Ох, ако знаеш само как те разбирам 

чрез игнориране;
докато не кажат какво искат като хората хич не ги чувам
тръшкат се къде ли не,ако не е опасно за живота им ги оставям на място,ако не-премествам и пак така

Точно така правя и аз.

Тръшкали са се по веднъж. Бой. Приключихме. Но като че ли по-големи бяха.

Сигурно на 2 цяло и 4... 

Там някъде. Или 2,6.

Период... ще отмине. както обичам да казвам тъкмо излезе от един  и влезе в друг период.
Иначе тръшкането го укротявах до колкото мога с игнориране или със забаламосване или придумване, т.е. пазарене. не знам колко е възпитателно, но написано на книга е едно, а като тръгнеш да го прилагаш на практика .... бррррр

Като че ли намерих начин донякъде да се справям с подобни тръшканици. Преди се карах или говорех на висок глас,защото той от реването си изобщо не ме чуваше,накрая го хващах за ръката и така си вървим-той се тръшка и неще да ходи,аз го придърпвам до мене.Честно казано умирах от срам в такива ситуации.Но сега дали защото е малко по голям,говори,разбира ме по добре и като се заинати за нещо аз клякам до него и започвам да му обеснявам как еди кво си ще направим или нещо друго според зависи за какво се тръшка.Като гледам така по добре се разбираме като му говоря кротко и нещо си там му обеснявам,отколкото той реве.аз викам и никой нищо не чува.

Игнор. Дъщеря ми мина 2 такива периода - миналата пролет и сега края на Февруари до края на Март. Правех абсолютно същото като anette1104, като сега тъй като е по-голяма й обяснявах и че това не е начина да получи кквото иска/след края на кризата/, а в особено ужасни случаи й казвах, че до края на деня няма право на искания и капризи.

Всичко е въпрос обаче на разбирания, приоритети и възгледи. Може и така:
Поне докато социалните започнат да си вършат работата качествено... 

И аз го игнорирах.Три дена се тръшка,удряше си главата в земята....... Страшна работа беше но стиснах зъби и победих  .сега вече сме на обеснения

Оставям го да се тръшка. Като види, че не му обръщам внимание му минава много бързо. Обаче ако някой преминаващ го закачи в такъв момент и се опита да го успокои започва един малък ад

малко инфо, пък всеки си преценява

Когато детето се тръшка
Одобрено от BabyCenter Medical Advisory Board
• Защо става така
• Какво да се прави

Защо става така?
Детското тръшкане е емоционалният еквивалент на лятна буря – внезапна и понякога страховита. Уж сте си с детенцето в ресторанта и се наслаждавате на храната си, но в следващия миг то започва да мрънка, да врънка и да крещи с пълно гърло, защото сламката му е огъната. Децата между 1 и 3 години често правят подобни сцени.

Дори да се притеснявате, че си отглеждате млад тиранин, не се отчайвайте – на тази възраст не е много вероятно тръшкането да е опит за манипулация. По-вероятно детето ви да е фрустрирано. Според Клеър Коп, професор по приложна психология на развитието от университета в Клермонт, до голяма степен проблемът се крие в началните езикови умения на детето. “Децата на тази възраст разбират много от думите, които чуват, но способността им да използват езика е много ограничена”, казва тя. Когато детето ви не може да изрази онова, което изпитва, то се чувства безсилно.
Какво да се прави?
Не губете самообладание. Тръшкането не е приятна гледка. Освен ритане, пищене и удряне с юмруци по пода, репертоарът на детенцето ви може да включва хвърляне на предмети, удряне и дори задържане на дъха до посиняване. Когато детето ви се тръшка, то едва ли ще се вслуша в логичните ви обяснения, макар че ще реагира – негативно – на вашите крясъци или заплахи. “Открих, че колкото повече крещя на Брандън да спре, толкова по-неудържим става той”, казва една майка на двегодишно момче. По-ефективно се оказало просто да седне и да постои с него, докато бесът му утихне.

Да останете с детето си по време на тръшкане е добра идея. Ако излезете от стаята – колкото и да се изкушавате, - то може да се почувства изоставено. Бушуващата в главата му буря от емоции може да е плашеща за него и присъствието ви да му се отрази добре. Ако е възможно (тоест, ако не размахва бясно ръце и крака), вземете детето си и го гушнете. Има вероятност прегръдката ви да му помогне да се успокои по-бързо.

Не забравяйте, че сте вие големите. Колкото и дълго да продължава тръшкането, не се поддавайте на неразумни искания, нито се пазарете с пищящото си дете. На обществено място човек най-често се изкушава да се предаде, за да сложи край на сцената. Опитайте се да не обръщате внимание на хорското мнение – всички родители покрай вас сами са преживели подобни изпълнения. Като се поддадете, само ще научите детето си, че тръшкането е начинът да постигне каквото иска. Така ще сложите началото на бъдещи поведенчески проблеми. Освен това, детето ви и без това е изплашено, тъй като е излязло извън контрол. Последното, което му е нуждо, е да чувства, че и вие не можете да контролирате ситуацията.

Ако нервните изблици на детето стигнат дотам, че то започне да удря хора или животни, да хвърля предмети или да пищи нонстоп, вземете го и го преместете на безопасно място, например в стаята му. Кажете му защо е там (защото удари леля Софка) и му кажете, че ще останете с него, докато не престане да се държи така. Ако сте на публично място – честа сцена за подобни изпълнения – бъдете готови да тръгнете заедно с детето, докато то не се успокои.

"Когато дъщеря ми беше на две годинки, започна да се тръшка насред ресторанта, защото поръчаните от нея спагети бяха поръсени с магданоз”, спомня си една майка

След това обсъдете случилото се. Когато бурята премине, прегърнете детето си и поговорете за това, което се е случило. Покажете, че разбирате защо се е ядосало, и му помогнете да изрази чувствата си с думи. Например нещо подобно: “Ти се ядоса, защото храната ти не беше по твой вкус”. Покажете му, че щом облече чувствата си в думи, ще постигне нещо повече. Кажете го с усмивка: “Съжалявам, че не те разбрах. Сега, когато не пищиш, по-лесно мога да разбера какво всъщност искаш”.

Опитайте се да избягвате ситуациите, които карат детето да избухва. Обърнете внимание кои ситуации задействат “взривния механизъм” и планирайте действията си така, че да ги избегнете. Например, ако детето ви лесно избухва, когато е гладно, носете нещо дребно за ядене със себе си. Ако трудно прави преход от едно действие към друго, предупреждавайте го нежно за предстоящата промяна. Като го подсетите, че скоро ще трябва да напуснете площадката или да седнете за вечеря (“Когато двамата с татко свършите приказката, елате да вечеряме”), вие давате на детето възможност да се пренастрои, вместо да се разстрои.

Вашето дете се мъчи да стане по-независимо, така че при възможност му предлагайте избор. Никой не обича непрекъснато да го командват. Ако кажете “Какво предпочиташ, царевица или моркови?” вместо “Яж си царевицата!”, то ще чувства, че има известен контрол върху ситуацията. Обръщайте внимание колко често казвате “не”. Ако засипвате детето с тази думичка, вероятно ненужно напрягате и него, и себе си. Опитайте се да разхлабите правилата и подбирайте кои битки си струват да бъдат водени. Наистина ли няма да насмогнете със задачите за деня, ако останете за още пет минути на площадката? И дали наистина на някого му пука дали ръкавичките на вашия разбойник са от един чифт?

Внимавайте за признаци на прекомерен стрес. Макар че ежедневните тръшканици са напълно нормална част от живота на двегодишните, все пак трябва да внимавате за възможни проблеми. Имало ли е напоследък някакви особено бурни събития в семейството? Особено натоварен период в работата? Напрежение между мама и татко? Всичко това може да провокира гневните изблици на детето. Ако след 30-я месец детето ви все още се тръшка като за световно всеки ден, говорете с педиатъра си. Ако детето ви е по-малко от 30 месеца, но се тръшка по 3-4 пъти на ден и не се примирява с нито едно рутинно действие, като обличането и прибирането на играчките, също не би било зле да потърсите помощ. Вашият педиатър може да се увери, че детето няма някакви сериозни физически или психологически проблеми, и да предложи начин за справяне с изблиците.