Здравейте, майчета!
От два месеца моят дребен се е превърнал в истински звяр.
Не иска да стои сам нито за миг. В момента, в който изляза от стаята, започна един неистов рев, с много сълзи. В началото си мислех, че е някакъв период и ще премине и затова се отзовавах, но по всичко изглежда, че това няма да премине скоро. Когато съм при него в стаята, се занимава с играчките си, без да сеща за мен, но чуе ли ме или види, че излизам, става страшно.
Съседите почнаха да се сърдят и като ме видят постоянно ме питат защо така плаче това дете - гладно ли го държа, бия ли го, какво ли му правя, много чудно?!
Как да се справя? Имате ли идеи?
От два месеца моят дребен се е превърнал в истински звяр.
Не иска да стои сам нито за миг. В момента, в който изляза от стаята, започна един неистов рев, с много сълзи. В началото си мислех, че е някакъв период и ще премине и затова се отзовавах, но по всичко изглежда, че това няма да премине скоро. Когато съм при него в стаята, се занимава с играчките си, без да сеща за мен, но чуе ли ме или види, че излизам, става страшно.Съседите почнаха да се сърдят и като ме видят постоянно ме питат защо така плаче това дете - гладно ли го държа, бия ли го, какво ли му правя, много чудно?!
Как да се справя? Имате ли идеи?
И постепенно да удължаваш престоя си в другата стая. Той постепенно би трябвало да се успокои, че не изчезваш завинаги и че няма никаква нужда да се притеснява.
) и другата причина за нея е, че сама се грижа за него. 
Ако бях на твое място, бих се съобразявала с желанието на детенцето. Сигурността за него е нещо много важно. Щом има нужда от мама, значи има и толкоз. След 2-3 месеца ще е съвсем различен, ще видиш. Ще има да го гониш из градинките, но няма да има кой да те чуе 
