Искам да се разделим. Има мотив, причина и не само. Има и влечение към друг човек (засега само това, т.е - не съм кривнала от пътя). Това влечение обаче е само катализатор на евентуална развръзка в тази посока. До тук се стигна поради други причини.
Питането ми е как да поднеса новината, че вече не искам да сме заедно, без да нараня човека до себе си, или поне да го нараня възможно най-малко? Всичко ли да си кажа? Истината, истината и само истината, или дежурните реплики "не си подхождаме", "да си дадем време" и др. подобни? Ще съм благодарна, ако някой сподели как се е справил в подобна ситуация, какви са били реакциите на засегнатата страна, как сте се чувствали Вие в позицията на човек, който "си тръгва".
От много време насам знам какво искам, но не знам как точно да го няправя.
За протокола - няма официален брак, няма общи деца, тоест потърпевши от решението ми ще сме само аз и партньорът ми (за момента).