Темата на Еванесънт за това дали си махаме сутиените, когато ни преглеждат джипитата, ми разрови спомените и извади един интересен факт, който съм упоменала и там.
Действието се развива в далееечната вече 96/97 година, зимата.
Но първо-малко предисловие.
Имах един доста близък приятел, с когото се "мъчихме" да се загаджосаме известно време. Движехме се в една компания, виждахме се често-но не се получи. Той тогава учеше медицина. По-късно набързо се ожени за една мацка, с която се познавахме и която беше в същата компания. След завършването успя бързо да се наложи в местната болница(тогава живеех другаде, но болницата няма да я цпомена нарочно къде се намира). Дойде епохата на първоначалния избор на джипита и аз, естествено, си избрах него-с 300 зора, понеже се водеше за много добър.
Та...да се върнем пак на зимата.
Имах един период, в който почти нон стоп боледувах и кашлях. Отидох при него. Кашлица-се чува от КИЛОМЕТЪР. Хремава, едва говореща-и нещастна. Посрещна ме в кабинета с определено смущение, а като говореше-гледаше настрани.
Погледна ми гърлото, но не ме ПРЕСЛУША, изписа ми някакви лекарства и веднага ми пусна дълъг болничен-цяла седмица-сякаш само за него бях отишла там. В края на седмицата аз , обаче, продължавам да кашлям. Майка ми вдига пара, че си седя у дома и не се лекувам качествено и ме засили при друг лекар. Той веднага каза "свали" за блузката, преслуша ме и ме прати на рентгенова снимка. Оказа се, че съм била почти с пневмония-възпаление на паренхимната тъкан, имаше и някакво петънце. 
Изписа ми силен антибиотик и за нула време бях ОК.
Интересното обаче предстои тепърва. Бях споделила с общ познат за моето премеждие с д-р Х. и това стигнало до ушите на съпругата му-а ние се познаваме двете!.
Нейният коментар беше:"Ами той се е притеснил от тебе да те види гола, та....затова не те е преслушал". 
Та....имали ли сте и вие подобни случки? Не само с лекари, а въобще?
Действието се развива в далееечната вече 96/97 година, зимата.
Но първо-малко предисловие.
Имах един доста близък приятел, с когото се "мъчихме" да се загаджосаме известно време. Движехме се в една компания, виждахме се често-но не се получи. Той тогава учеше медицина. По-късно набързо се ожени за една мацка, с която се познавахме и която беше в същата компания. След завършването успя бързо да се наложи в местната болница(тогава живеех другаде, но болницата няма да я цпомена нарочно къде се намира). Дойде епохата на първоначалния избор на джипита и аз, естествено, си избрах него-с 300 зора, понеже се водеше за много добър.
Та...да се върнем пак на зимата.
Имах един период, в който почти нон стоп боледувах и кашлях. Отидох при него. Кашлица-се чува от КИЛОМЕТЪР. Хремава, едва говореща-и нещастна. Посрещна ме в кабинета с определено смущение, а като говореше-гледаше настрани.
Погледна ми гърлото, но не ме ПРЕСЛУША, изписа ми някакви лекарства и веднага ми пусна дълъг болничен-цяла седмица-сякаш само за него бях отишла там. В края на седмицата аз , обаче, продължавам да кашлям. Майка ми вдига пара, че си седя у дома и не се лекувам качествено и ме засили при друг лекар. Той веднага каза "свали" за блузката, преслуша ме и ме прати на рентгенова снимка. Оказа се, че съм била почти с пневмония-възпаление на паренхимната тъкан, имаше и някакво петънце. Изписа ми силен антибиотик и за нула време бях ОК.
Интересното обаче предстои тепърва. Бях споделила с общ познат за моето премеждие с д-р Х. и това стигнало до ушите на съпругата му-а ние се познаваме двете!.
Нейният коментар беше:"Ами той се е притеснил от тебе да те види гола, та....затова не те е преслушал". Та....имали ли сте и вие подобни случки? Не само с лекари, а въобще?
Започвам да споря с него,че медицината включва не само лечение, но и профилактика,а той ми отвръща "Абе, не се стягай толкова-млада си...живей си живота!Ако пък се пукне нещо-бягай пак в Майчин дом, за нула време ще те оправят''...
