Дайте да си разкажем за смешките, които нашите деца са казвали.
Ето, аз се сещам следното:
синът ми е на 4 години и пътуваме в 83 дълго и протяжно и по едно време той казва: пишка ми се. Аз, естествено: стискай, скоро слизаме. Ама скорото си е относително понятие. Той стиска, стиска и по едно време вика: мамо, а когато на човек много-много-много му се пишка, това вече голяма нужда ли е, или пак си остава малка.
Или следната история. Довела съм го в работата. Шефа ни се казва Цинцарски. Говорим си "Цинцарски каза това, Цинцарски каза онова..." Детето пита: кой е Цинцарски? и аз обяснявам: ами това е началникът, който ни казва какво да правим.... Минават два-три дена и го чувам как разправя на кака си: а пък мама работи при царския син и той й заповядва какво да прави. Аз, абсолютно смаяна: какъв царски син?! А той: нали като те питах, кой е това, и ти каза Син Царски!