- Публикувана: 25 апр. 2007, 16:48 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2007, 22:36 ч.
бебе и домашен любимец
Ако беше "Дете и дом. любимец" бих казала ДА, защото съм имала куче и считам, че е добре детето да си има другарче и да се възпитава да обича животните и да полага грижи за тях. Но темата е "Бебе и дом. любимец" и отговорих с "против опасявам се от болести пренасяни от животни". Повече минуси виждам, отколкото плюсове, но не пречи да има при добра хигиена и обезпаразитяване на животното. За мен най-добрият вариант е детето като порастне малко и вече разбира да му се вземе животно, за да го отгледа от мъничко.
Виктория е отгледана с две домашни котки, които не излизат от апартамента, ваксирани и обезпаразитявани редовно. Естествено, че в началото, когато се роди, не допусках котките в стаята й и близо до нея. След като стана на 1 годинка и 2-3 месеца и проходи, започна да си играе с тях. Не мисля, че в нашия случай има някакъв проблем от контакта й с котките. Според мен, важното е да се поддържа добрата хигиена и в началото домашните животни да стоят по-далеч от бебето.
Не мисля, че е редно. Лично аз се лиших от моето куче, заради бебето. Детето се по-важно! Кучето ми е кокер-шпаниол, аз много разглезих и научих на глупости, стана агресивн и ревнив...За космите из цялата къща няма смисъл да говоря, сега кучето е на двора при майка ми, стар и нещастен...Много ми тежи на съвестта, но не мога да да го взема
Обичам животните, но мисля, че съжителство между бебе и животинка е неразумно.Независимо дали се обезпаразитява и ваксинира, животното разнася своите "зарази" навсякъде със себе си.Винаги има възможност животното да "лепне" някоя мръсотийка(дори само вкъщи да стои) и да я занесе не само при бебето, а и при по - голямо дете.
Нямам нищо против отглеждането на дворни животни, но за момента се въздържам и от този вариант
Нямам нищо против отглеждането на дворни животни, но за момента се въздържам и от този вариант
Ако беше "Дете и дом. любимец" бих казала ДА, защото съм имала куче и считам, че е добре детето да си има другарче и да се възпитава да обича животните и да полага грижи за тях. Но темата е "Бебе и дом. любимец" и отговорих с "против опасявам се от болести пренасяни от животни". Повече минуси виждам, отколкото плюсове, но не пречи да има при добра хигиена и обезпаразитяване на животното. За мен най-добрият вариант е детето като порастне малко и вече разбира да му се вземе животно, за да го отгледа от мъничко.
Абсолютно на същото мнение съм!
Обожавам животните и цял живот гледам котки. В момента имам коте на годинка, което редовно се обезпаразитява, не излиза навън и е ваксинирано. Чакам бебе в близките дни, но не смятам засега да се разделям с животното. Миля, че при добра хигиена, няма да има проблем. Котето няма да се пуска в стаята на бебето разбира се. Познавам и много хора, които са отгледали децата си с домашни любимци и не са имали никакви проблеми. Ветеринарят също казва, че няма проблем. Е, ако не се справим, ще махнем котето разбира се, но се надявам, че няма да се стигне дотам.
Имаме куче, гледаме го в апартамента, но се разболя от някаква кожна болест го пратихме на село (миналия месец). С нас е от осем години. От момента, в който родих достъпа му до хола и спалнята беше тотално отрязан, тъй- като там най- често пребиваваме с бебо. Не сме имали абсолютно никакви проблеми, здравословни или от друго естество, източник на които да е животинчето А относно заразите - да, така е! По тази причина в момента кученцето не е при нас, но и хората винаги могат да донесат някоя зараза или мърсотийка от градския транспорт, от улицата или от друго място. Всичко опира до подържане на изрядна хигиена, когато съжителстват бебе и животинче. Ако кученцето ни не се беше разболяло, нямаше да се разделим с него и още щеше да е с нас, но в този случай предпочетохме да не рискуваме.
животното разнася своите "зарази" навсякъде със себе си.Винаги има възможност животното да "лепне" някоя мръсотийка(дори само вкъщи да стои) и да я занесе не само при бебето, а и при по - голямо дете.