Случайни срещи с неслучайни хора

  • 2 476
  • 34
  •   1
Отговори
  • Мнения: 803
Не знам точно как да формулирам питането си...Случвало ли ви се да срещнете някой изключителен човек, който да промени нещо във вас, във вашето ежедневие, или просто появата му да остави трайна следа в съзнанието ви. Нямам предвид човек, който да остане трайно в живота ви, а просто случайността да ви го изпречи на пътя? Малко объркано стана, та ще ви разкажа една история, дано успеете да ме разберете.
Миналото лято срещнах една изключителна жена. Името й беше Беа (американка). Тя беше наистина изключителна. Беше около 40 годишна, но очите й бяха като на 6 годишно момиченце - големи, сини и толкова искрени и чисти. Беа беше преживяла тежка катастрофа преди няколко години и имаше мозъчна травма. Доколкото разбрах травмата е толкова тежка, че тя е трябвало да се учи наново да чете, пише. Не можеше да се обслужва сама. Въпреки това помнеше целия си предишен живот. Работела в голяма компания, била е на отговорен пост и работата й е била свързана с огромно напрежение. До деня на инцидента,когато всичко се променя. Когато се запознах с нея,  тя оцветяваше книжки с картинки, обясни ми, че това развивало въображението и помагало за концентрацията (защото трябва да се следи да не излизаш от контурите). На следващия ден й набрах цветя и ги оставих в стаята й. Тя ме намери по-късно същия ден само, за да ми благодари. Попита ме колко деца имам. Аз учудено казах, че нямам все още деца. А тя отвърна "Странно, бях сигурна, че си майка защото си толкова мила и търпелива към мен. Никой друг не си говори с мен, хората ме отбягват или се чувстват неудобно когато са около мен...И аз много исках да имам дете, но..."
 Тогава за първи път я видях тъжна...Казах й "Някой ден може би ще имаш", а тя каза "Не, никога няма да имам. Децата имат нужда от грижа, от опора,  а аз не мога да се грижа сама за себе си." Не знаех какво да й отговоря, буца ми заседна на гърлото..Успях само да кажа "Скоро ще се оправиш,ще видиш", а тя се усмихна и ми отвърна "Знаеш ли, травмата на мозъка не е като да си счупиш ръка или крак...Никога повече няма да бъда същата."
Та...Срещата с тази жена ме наведе на много мисли, накара ме да осъзная много неща и да си задам много въпроси. Беше невероятно как въпреки нелеката си съдба, тази жена почти не спираше да се усмихва, беше най-оптимистичния човек, когото съм срещала някога. Разсъждаване много по-трезво от "нормалните" хора и не усетих капка егоизъм в нея. Беше чиста като дете. Никога няма да забравя очите й.

Надявам се, сте ме разбрали какво точно питам...Малко е като "17 мига от пролетта" - моя най-любима тема, в която просто още нямам сили да пиша. Ако сте в настроение или искате да споделите някоя такава среща, ще се радвам да ви прочета.  bouquet

# 1
  • Мнения: 2 353
  Интересна история с тази Беа. Аз не ги броя за случайни. Много хора са променяли мирогледа ми. Последния път, когато обърнах лодката беше заради една жена, която три пъти е преборила болестта рак. Надявам се никога повече да не й се налага да го прави и да е тъй дълголетна, че да раздаде този страхотен урок на колкото се може повече хора.

# 2
  • Мнения: 803
  Интересна история с тази Беа. Аз не ги броя за случайни. Много хора са променяли мирогледа ми. Последния път, когато обърнах лодката беше заради една жена, която три пъти е преборила болестта рак. Надявам се никога повече да не й се налага да го прави и да е тъй дълголетна, че да раздаде този страхотен урок на колкото се може повече хора.

Случайни, в смисъл че са непланирани и неочаквани. Забелязала съм, че такива неща се случват (поне при мен) когато съм на кръстопът или се тормозя за глупости или просто не знам в каква посока да поема. Все едно някой ми отваря очите. Много е странно.

# 3
  • Мнения: 2 353
  Да, има интересен синхрон, понякога с математическа точност.

# 4
  • Мнения: 3 423
Много хубава тема!
Да, има такива хора и в моя живот.
Знам, че и аз в нечии животи съм фактор.

# 5
  • Мнения: 750
Ооо..да,имам такива срещи! Thinking
Ена от тях,ще разкажа!
Лято2001 год!Хубав слън4ев ден!Седмици наред разговарях с един господин по работа!Когато един ден трябваше да се видим за да ми даде едни документи.....той каза,,Ела у дома да ти ги дам!''
4естно казано се стреснах! ShockedКакво ли не ми мина през ума Rolling Eyes!Явно усетил притеснението в гласа ми,той каза,4е дъщеря му и съпругата му ще са у дома!И 4е съпругата му ще ми отвори!
Мислех дали да приема,какво ли не се опитвах да предложа...ама на центъра да се видим...,ама ако може той да мине покрай нас да ми ги остави!Но не!Той толкова мило ми обясни,4е неможел! Rolling Eyes
Та съгласих се аз!Даде ми той адреса!Намерих блока!Звъннах на вратата(малко уплашена,все пак незнаех кой ще се появи,а бях сама)
Тогава........... Shocked
На вратата се появи дребна жени4ка!Толкова малка,4е в първият момент си помислих,4е е дете!Така ме погледна (из от долу,все пак беше поне метър по-ниска от мен)4е замръзнах!
Милата женица имаше толкова голяма гърбица,4е и беше трудно да върви!
Но тогава единственната ми реакция беше Shocked Shocked Shocked....като седях закована пред вратата и забравих за какво съм отишла!
Представих се!Покани ме тя!Толкова плахо влязох...стъпвах като сърна,на която сърцето и ще хвръкне от уплаха!
Покани ме тя в офиса на господина...а там Shocked Shocked Shocked!
Другият шок който изживях! Sick
На стола зад бюрото седеше мъж на средна възраст(може би около 36-37)!
С глава и тяло на голям 4овек...а крайниците му като на 4 годишно дете!
С мъка отвори 4екмеджето на бюрото,като от там извади документите!Подписа ги!Аз също!Даде ми и другата документация която трябваше да взема!
Гледаше ме толкова мило!А аз бях заковала на място и  незнаех какво да направя!Жена му щъкаше напред назад,носеше кафе...бонбони(дъщеря им имала рожден ден предниат ден)...а аз,аз се 4увставах като великан!Та те бяха толкова малки и беззащитни хорица!
Незнаех дори какво да мисля!
Господинът нямаше как да не забележи уплахата ми която прерастваше в тих ужас!Мислех си,4е съм попаднала в някоя детска приказка,за ония малки и странни същества които имат стряскаща външност и в същият момент....голямо и добро сърце!
Когато ме п4ерпиха с бонбон господинът каза,,Момент да извикам дъщеря си да се запознаете!''
 SickПодготвих се психи4ески за поредната изненада...докато той я викаше по име!
В офиса влезе.....седем годишно моми4енце красиво като ангел!Гледах го като,4е ли ще я купувам!Невярвах на о4ите си!Детето си беше напълно нормално!Гледаше с едни такива големи кафеви о4и...кото като 4е ли ме пронизваха!През вси4ките тези 20 мин. които прекарах там,стоях като ударена с 4ук...неможех по4ти нищо да кажа,освен да се усмихвам глупаво!
На тругваня господинът ми каза,,Разбра ли сега защо нямаше как аз да дойда!Рядко излизам навън!Трябва ми помощ,специална кола...сам немога!"
Казах му 4е има прекрасна дъщеря!
О4ите му се насълзиха... Cry!Тихо каза,,Дааа...тя ми е вси4ко!И знаеш ли...у4удващо е как вси4ко и е наред,неприли4а нито на жена ми нито на мен!А все си мислехме,4е и тя ще е като нас!''
О4ите му бяха изпълнени с тъга,но когато заговореше за детето си...тъгата се премесваше с 4увство на гордост и неописуема радост!
    Та...така!Тази слу4ка определено промени миргледа ми!То4но по него време развода ми те4еше...а грижите и проблемите ми край нямаха!Но...тази среща ми дойде като шамар!

# 6
  • Мнения: 1 533
Тогава........... Shocked
единственната ми реакция беше Shocked Shocked Shocked....стъпвах като сърна,на която сърцето и ще хвръкне от уплаха!
...а там Shocked Shocked Shocked!
Другият шок който изживях! Sick
Незнаех дори какво да мисля!
Господинът нямаше как да не забележи уплахата ми която прерастваше в тих ужас    

Голяма драма, голям ужас, голяма уплаха.

# 7
  • мъничко градче
  • Мнения: 213
За сега съм нямала такава потресааща среща , но разказа на Диане ме развълнува да краен предел.

# 8
  • Мнения: 4 664
Има. Появи се при супер странни обстоятелства в живота ми и се закотви там. Никога няма да забравя нещата и думите, които съм чула от този човек. До такава степен съм се уверила, че знае кое е най-добро за мен, че всеки път преди да взема важно решение си преговарям чутото от него.
 Аз съм оставила себе си в два хорски живота със сигурност.

# 9
  • Мнения: 793
Разревах те ме  newsm45

по принцип е не точно среща, но едно село, където живее бабата на съпруга ми , имаше семейство в близост до тях. Таткото пияница, майката- не е точно малоумна, защото за някои неща, така трезво разсъждаваше жената, та въпросните родители имаха две деца, по времето което бяха там им се роди трето. Тези деца нямаше какво да обуят, къщата беше отвратителна мизерия, нямаше какво да ядат, почти всеки ден баба им даваше за да има какво да ядат, тези деца не знаеха какво е баня всеки ден, не знаеха какво е салам, като им намажеш филийката с масло и сложиш салама, го махаха  Cry А трите като звездички особено бебето, русо със сини очи, как израстна това бебе в тази мизерия, без памперси, без баня, без сериализация, без шишета и биби/аз като разбрах ама вече беше на 5 месеца му купих /. Сега е една прекрасна млада госпожица, евала на майката че след три години мъка ги остави за осиновяване, а не само да ги гледат в някои дом. По повода всеки път, щом племенника ми налапа нещо мръсно, както винаги изтърван за една част от секундата , със сестра ми само се поглеждаме и си казваме, че след като тези деца оцеляха, при такава мизерия на Мишо едва ли ще му стане нещо  Whistling

# 10
  • Мнения: 225
Та...така!Тази слу4ка определено промени миргледа ми!То4но по него време развода ми те4еше...а грижите и проблемите ми край нямаха!Но...тази среща ми дойде като шамар!


Направо покъртително, нямам думи Sad

# 11
  • DE
  • Мнения: 967
Аз нямам чак такива случки.
Искам само да ви разкажа за едно момиче, по-точно жена. Съдбата ни срещна случайно.Бяхме колежки.
Аз съм много неспокоен тип човек. Това момиче ми направи такова голямо впечатление - умна, организирана, мила.
Това е единствения човек на този свят, в чието присъствие аз се променям. Мога с часове да стоя и да я слушам. С никого не ми е било толкова приятно. Не знам как се е случило, но все едно съм се влюбила - не така както в мъж, а все едно в сродната си душа. Не знам дали на друг се е случвало! newsm78

# 12
  • София
  • Мнения: 625
В работата ми дойде колега от друг град да работи в София. Още от самото начало беше като дежа вю. Имам чувството че се разбирахме само с поглед. И през цялото време ми се струваше, че трябва да говорим за нещо. После излязох в майчинство и ми се обадиха, че е починал ... така и не проведохме този разговор! Все едно остана пак нещо недовършено! В следващия живот може би...
Сигурно звучи доста налудничаво!

# 13
  • Мнения: 1 533
Та...така!Тази слу4ка определено промени миргледа ми!То4но по него време развода ми те4еше...а грижите и проблемите ми край нямаха!Но...тази среща ми дойде като шамар!


Направо покъртително, нямам думи Sad

Продължавам да не разбирам кое й е покъртителното на тази случка, без да се заяждам. Малко повечко толерантност към различния, викам аз, независимо дали е гей или човек с увреждане. Голямо кокорене, голям потрес!

# 14
  • Мнения: 54
Мисля си че всеки от нас би бил и би станал много повече човек със главно "Ч "ако срещне поне веднъж в живота си такава ситуация като горните ! Предполагам че на повечето от нас им се е случвало някой или нещо да разтърси ежедневието им и да промени живота им макар и не с такава сила !Свалям шапка на такива хора , които са запазили добротата и светлината в сърцата си!

Общи условия

Активация на акаунт