Не знам откъде да започна, знам само, че не мога да се оправям с детето ми. Просто съм на предела на психиката и определено си вредим взаимно. Не знам вече също така къде е причината - в неговия характер или в моето възпитание Все пак се касае за дете на 2 години Нищо не помага - нито с добро, нито с лошо. Срам ме е от майките по градинките, срам ме е от мен си. Той е ужасен инат, непрекъснато се прави, че не чува, за най-малкото нещо изпада в истерия, в пясъчника едно дете не си тръгва без пясък по главата от неговите набези и нищо не помага. Вече ме е срам и определено ще го извеждам там където няма деца или изобщо няма да го извеждам. Просто вече нямам сила, през ден рева от безсилие и се питам каква е причината. Защо голяма част от другите деца са добри, тихи, спокойни, а моето е едно кълбо от инат и лошотия ?
След няколко дни тръгва на ясла. Опасявам се, че няма да могат да се оправят с него и ще ми го върнат
Моля ви дайте ми съвет, защото вече ще полудея