Публикувана: 20 апр. 2007, 19:10 ч.
Последно мнение: 24 апр. 2007, 09:57 ч.

Имам нужда от емоционална подкрепа.

1 453
23
1

20 апр. 2007, 19:10 ч.

Мнения: 5 577

Другарчета, обвзело ме е едно състояние - мъчно ми е, че не прекарвам достатъчно време с малкия, чувствам се виновна, че ходя на работа, а той на ясла.
Sad

Липсва ми да сме по цял ден заедно, да излизаме. Виждам го само вечер когато съм втора смяна (през седмица) и ми е гузно и гадно, и виновно.

Винаги съм била перде, непукист - учудвам се от себе си. Дали е "криза на работещата майка"?

# 1 20 апр. 2007, 19:23 ч.

Мнения: 2 220

Мисля, че е нормално да се чувстваш така... Но такъв е света, в койото живеем - всеки трябва да работи, за да оцеляваме... А и не можем да сме винаги с децата си, защото те имат нужда от въздух Crazy

Прекарвайте пълноценн времето, в което сте заедно и той ще бъде напълно щастлив! Heart Eyes

# 2 20 апр. 2007, 19:34 ч.

Мнения: 3 146

Ох, разбирам те напълно, аз така като трябваше да ходя всеки ден на лекции почти по цял ден, а вечер да превеждам, че няли трябва и да се яде, направо ми идваше да ревна, че съм лоша майка и не зарежа всичко и не седна да си гледам детенцето...
Не зная, просто не зная как да те успокоя, но ще следя темата...

# 3 20 апр. 2007, 20:05 ч.

Мнения: 705

Ако това ще те успокои, аз се чувствам зле от това, че по цял ден сме заедно, накрая си писваме и се караме Sad

Мисля, че важните игри, които играем, отнемат много по-малко време и че трябва да тръгва на градина. Това пък е наше решение по начало да си го гледам до 3 години....

А и по всички книги пише, че дори и да прекарваш малко време с детето си, ако това време е пълноценно, детето ще се развива доволно и щастливо. Остава да прецениш какво значи пълноценно Mr. Green

Успех

# 4 20 апр. 2007, 20:23 ч.

Мнения: 2 237

И аз така се чуствам,ако това ще те успокои.И да,май е синдром на работещата майка.Първо се дразнех че сме по цял ден заедно и взаимно се изнервяме,сега пък се дразня че не и обръщам внимание....То и аз не знам какво искам.Но съм сигурна че като свикнат на ясла ще им бъде забавно и няма и да се сетят за нас.
Споко,ще отмине Hug

Изживей си ги тия чуства и си свиркай Hug

# 5 20 апр. 2007, 20:58 ч.

Мнения: 448

Имаш и моята емоционална подкрепа!Скоро всичко ще премине,особено ако оползотворявате добре времето си,когато сте заедно!Успех! bouquet

# 6 20 апр. 2007, 21:06 ч.

София
Мнения: 6 477

Имаш и моята подкрепа. И аз докато бях в къщи накрая бях изнервена страшно и мечтаех да се върна на работа. Сега като ми се случи да се върна към 8 вечерта и се чувствам като че съм изоставила малката. Но не е така, веднага наваксваме дори и за кратко време. Дори и за половин час да е вечер важното е, че и двете сме поиграли, "разказала" ми е как е минал деня, показала ми е всички нови щуротии и танци и накрая доволно е заспала. Така, че нямаме избор - работещите майки съчетават няколко дини под мишница...на аз не съжалявам.

# 7 20 апр. 2007, 21:21 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Хм, знаеш ли колко майки познавам, които уж по цял ден стоят у дома само за да си гледат децата? А децата са оставени пред телевизора. Дори на разходка не ги водят. Забрави за някакви други занимания.
Разбира се, че най-важно е пълноценно прекараното време.

# 8 20 апр. 2007, 21:30 ч.

Мнения: 4 629

Аз не съм в твоето положение, но мога да си представя колко ти е мъчно bouquet

Вярвай си, че избора ти, който си направила да работиш е най-добрия за теб, за детето ти за цялото ви семейство Peace

След като вече си взела това решешние недей да се терзаеш, че лишаваш от нещо детето си

# 9 20 апр. 2007, 21:48 ч.

Мнения: 2 757

Това, че си го родила не значи, че си най-интересния за него човек на света. Моят син си прекарва много добре в яслата и си умира от скука в къщи. Иска да прави все нередни неща, само му се караме, не се поддава на никакъв вид обучение и си е мъчение за всички ни. Едва го издържаме когато си е в къщи. Изобщо не се чувствам гузна, че го пуснах там. Той е такъв тип, че за него сред хора е най-добре. А и там няма забранени неща, никой не му вика и дори не се оплакват от него - явно там е съвсем друго дете, а в къщи само реве и капризничи. Най-интересното е, че там си играе и е спокоен. А само като ни види, че идваме да го вземем и на секундата почва да реве. Не мога да разбера защо го прави. newsm78

# 10 21 апр. 2007, 08:07 ч.

Мнения: 150

"А само като ни види, че идваме да го вземем и на секундата почва да реве. Не мога да разбера защо го прави. "

Оплаква ти се, душицата. Мъчничко му е било, липсвала си му, дори и да не е ревал. Бил е напрегнат несъзнателно и като те види плаче. Така емоционално се разтушва.
И на мен ми се случва, независимо, че съм голяма. Mr. Green

# 11 21 апр. 2007, 08:51 ч.

Мнения: 14 133

Върджи, не се коси толкова. Наистина е кризата на работещата майка. Peace

Няма как, трябва да работим, за да им подсигурим нормален живот. И при нас е същото- дребният на градина, ние с татито на работа. Виждаме се за няколко часа вечер. И днес с това тъпо отработване, пак няма да е с нас, а с баба си... ooooh!

И на мен много ми липсва човечето въпреки, че много скоро след раждането се върнах на работа. По тази логика аз съм още по-лоша майка... Embarassed

# 12 21 апр. 2007, 09:36 ч.

Мнения: 251

Знам как се чувстваш и аз бях така! 3 год. си бях в къщи с малката. Когато започнах работа направо на моменти откачах. Даже ми се е случвало да се обаждам в ДГ да чуя как е Embarassed

С времето осъзнах, че за дъщеря ми така е по-добре. Сега използвам всяка свободна минута да прекарвам с нея и е още по-хубаво Peace

Имаш и моята подкрепа Hug