Отдавна си мисля за това как възпитаваме децата си. Ясно, че искаме да е възможно най-добре, но като гледам как всички деца в един момент от живота си започват да упрекват родителите си, че на нещо не са ги научили правилно, се чудя всички ли грешим? Ако сме много строги, прекаляваме с контрола и налагаме волята си, детето няма да бъде самостоятелно и няма да може да взима решения, без да се допита до мама и тати. Ако сме прекалено демократични и го оставяме само да решава, то няма да вземе правилните решения. А къде е границата между прекаления контрол и прекалената демократичност? Уцелваме ли я? Дали всеки родител е допуснал грешки, за които разбира винаги късно? Това ли правим докато възпитаваме - избираме кой грешки да не допуснем и допускаме всички останали?
- Публикувана: 19 апр. 2007, 22:26 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2007, 01:02 ч.
Грешим ли при възпитанието на децата си?
Разбира се, че грешим няма безгрешни хора-факт, но пък е пълно с убедени и вярващи в своята безгрешност, което е по-страшно и неприятно, най-малко защото тази ослепеност ги лишава от възможността някой ден да осъзнаят допуснатите грешки.
Аз със сигурност допускам своите грешки във възпитанието, опитвам се да си давам сметка за тях и да не си затварям очите, да се самокоригирам или (това ми е най-трудното) да възприемам изказаните критики и единственото, което се надявам е да съм в час и да съм адекватна.
Аз със сигурност допускам своите грешки във възпитанието, опитвам се да си давам сметка за тях и да не си затварям очите, да се самокоригирам или (това ми е най-трудното) да възприемам изказаните критики и единственото, което се надявам е да съм в час и да съм адекватна.
Не, мила. Всичкото И да го направиш по учебник, ... някога детето пак ПАК ще те упреква. Особено ако е в Тиййн - възраст.
Номерът е да не мине номера.
Както искаш ме разбирай.
Ще пиша и повече! Добра е темата.-
Номерът е да не мине номера.
Както искаш ме разбирай.
Ще пиша и повече! Добра е темата.-С моят син номерът не успя... но за малко.
Изпитана рецепта за добро възпитание, за съжаление, няма.
Ако имаше такава, ние всички щяхме да сме перфектни, а животът ни щеше да прилича на райска картина. Няма как да не се допускат грешки, а и благодарение на тях ставаме такива, каквито сме. Колкото и да внимаваме, като родители, все някъде ще стъпим накриво. Една непремерена дума, един нервен изблик, колкото и да ни се виждат малозначителни, могат да имат катастрофални последици. Аз все още си спомням като дете, как момиченце от съседната улица ми се развика, защото бях изпуснала някакви треви и съм цапала нейната улица. Аз съм била 6-7 годишна, тя с година по-голяма. Дълго време тази случка ме измъчваше и аз не исках да минавам по "изцапаната" улица. Сега това ми се вижда смешно, но на 6 г. си е цяла трагедия.
Важното за мен е да направя от детето си добър човек и като казвам това нямам предвид да възпитам послушно кученце. Най-важните неща за мен са толерантност, състрадателност и справедливост. Научиш ли един човек от малък да е състрадателен, битката е наполовина спечелена.
Бъди с отворени очи за всяка промяна в детето. Родители сме, за да ги запазим живи, здрави, за да ги научим на основните правила в живота. И любов, много любов - тя никога не е излишна. Но не и да купуваш два шоколада, когато се тръшка и те рита по кокалчетата в магазина. Сложно е, но пък е интересно.
Ако имаше такава, ние всички щяхме да сме перфектни, а животът ни щеше да прилича на райска картина. Няма как да не се допускат грешки, а и благодарение на тях ставаме такива, каквито сме. Колкото и да внимаваме, като родители, все някъде ще стъпим накриво. Една непремерена дума, един нервен изблик, колкото и да ни се виждат малозначителни, могат да имат катастрофални последици. Аз все още си спомням като дете, как момиченце от съседната улица ми се развика, защото бях изпуснала някакви треви и съм цапала нейната улица. Аз съм била 6-7 годишна, тя с година по-голяма. Дълго време тази случка ме измъчваше и аз не исках да минавам по "изцапаната" улица. Сега това ми се вижда смешно, но на 6 г. си е цяла трагедия.
Важното за мен е да направя от детето си добър човек и като казвам това нямам предвид да възпитам послушно кученце. Най-важните неща за мен са толерантност, състрадателност и справедливост. Научиш ли един човек от малък да е състрадателен, битката е наполовина спечелена.
Бъди с отворени очи за всяка промяна в детето. Родители сме, за да ги запазим живи, здрави, за да ги научим на основните правила в живота. И любов, много любов - тя никога не е излишна. Но не и да купуваш два шоколада, когато се тръшка и те рита по кокалчетата в магазина. Сложно е, но пък е интересно.
Всеки родител възпитава детето си според свойте идеали 
и изисква от детето да постигне онова което родителя сам не е могъл 
.
Мъжо ми се подиграва
,че все уча детето да цапа 
,да рисува,да оцветява,да твори 
(аз съм неосъществен художник 
),а той самия иска тя да стой край него и да му помага като ремонтира мотора 
,качва я на мотора,даже иска да я вози(но не му разрешавам-ужасявам се само при мисълта да фучат двамата с мотора из града )
Милата сигурно я задушаваме с нашите глупости
.
и изисква от детето да постигне онова което родителя сам не е могъл .Мъжо ми се подиграва
,че все уча детето да цапа ,да рисува,да оцветява,да твори (аз съм неосъществен художник ),а той самия иска тя да стой край него и да му помага като ремонтира мотора ,качва я на мотора,даже иска да я вози(но не му разрешавам-ужасявам се само при мисълта да фучат двамата с мотора из града )Милата сигурно я задушаваме с нашите глупости
. 
НЕ грешим! Щом детето се чувства обичано не грешим никъде. Грешим ако не се чувства така.
Не знам...аз си мисля, че прекалено се вживяваме в морала, дисциплината, доброто и злото. Ако едно дете се чувства истински прието и обичано ще приема и правилата и нарушаването им в реда на нещата, защото зад него са мама и татко. Въпреки бурната ми пубертетщина винаги съм знаела, че мога да разчитам на родителите си- за всичко, във всякакви ситуации и безусловно. Искам само и моето дете да се чувства така. Иначе и те са правили грешчици, но сигурността че можеш да погледнеш мама и тате в очите и да им кажеш всичко е несравнима с моите субективни преценки на детството ми
.
Не знам...аз си мисля, че прекалено се вживяваме в морала, дисциплината, доброто и злото. Ако едно дете се чувства истински прието и обичано ще приема и правилата и нарушаването им в реда на нещата, защото зад него са мама и татко. Въпреки бурната ми пубертетщина винаги съм знаела, че мога да разчитам на родителите си- за всичко, във всякакви ситуации и безусловно. Искам само и моето дете да се чувства така. Иначе и те са правили грешчици, но сигурността че можеш да погледнеш мама и тате в очите и да им кажеш всичко е несравнима с моите субективни преценки на детството ми
.
За Нашите деца е май, ще я преместят.
Права е Лиска, че се учим, но и сме пред едно постоянно изпитание, което изисква ежедневна адекватност, не зависимо от настроенията ни и моментното ни ежедневие.
Ето една случка от вчера, Димана ще им правят някакви снимки в училище за края на годината една на класа и една нейна самостоятелна и тя ми цъфва със сметката че от общата иска един екземпляр, а от единичната 17, защото си е решила да подари на всичките ни роднини по една, прекрасно очарователно и много ларж, майчиното ми сърце се стопли от умиление
. Да ама малката подробност е, че една снимка е 2 лв. и дефакто снимките ще струват 36 лв., защото Димана е много ларж и иска всеки роднина да е закичен с по една нейна снимка, в което разбира се няма нищо лошо, освен факта, че ларж жеста се очакваше да бъде платен от мен. Драмата настъпи в момента, в който и казах, че аз тези пари не бих ги дала, ще дам само за по един или максимум два екземпляра от всяка и й предложих да си ги плати от спестяванията, ако толкова държи да раздава тези снимки, последваха рев сополи, рев сополи, но не похарчени спестявания. Сутринта реши да си вземе по един екземпляр от всеки и толкова.
Съжалявам, че изписах толкова много, просто се опитах да дам някакъв нагледен пример от ежедневието, за това как кондицията не трябва да се забравя.
Права е Лиска, че се учим, но и сме пред едно постоянно изпитание, което изисква ежедневна адекватност, не зависимо от настроенията ни и моментното ни ежедневие.
Ето една случка от вчера, Димана ще им правят някакви снимки в училище за края на годината една на класа и една нейна самостоятелна и тя ми цъфва със сметката че от общата иска един екземпляр, а от единичната 17, защото си е решила да подари на всичките ни роднини по една, прекрасно очарователно и много ларж, майчиното ми сърце се стопли от умиление
. Да ама малката подробност е, че една снимка е 2 лв. и дефакто снимките ще струват 36 лв., защото Димана е много ларж и иска всеки роднина да е закичен с по една нейна снимка, в което разбира се няма нищо лошо, освен факта, че ларж жеста се очакваше да бъде платен от мен. Драмата настъпи в момента, в който и казах, че аз тези пари не бих ги дала, ще дам само за по един или максимум два екземпляра от всяка и й предложих да си ги плати от спестяванията, ако толкова държи да раздава тези снимки, последваха рев сополи, рев сополи, но не похарчени спестявания. Сутринта реши да си вземе по един екземпляр от всеки и толкова.Съжалявам, че изписах толкова много, просто се опитах да дам някакъв нагледен пример от ежедневието, за това как кондицията не трябва да се забравя.
Кой би определил с точност кое е правилно и кое не при възпитанието? Тук голям фактор е интуицията и със сигурност нашето собствено възпитание. Мисля, че понякога греша, но с кой аршин да го премеря? 
И, да, смятам, че всеки, обръщайки се назад към детството си, открива пропуски във възпитанието, дадено му от родителите. Прост пример: колко от нас са били посветени в тайнството на интимните отношения и половия живот от родителите си?
И, да, смятам, че всеки, обръщайки се назад към детството си, открива пропуски във възпитанието, дадено му от родителите. Прост пример: колко от нас са били посветени в тайнството на интимните отношения и половия живот от родителите си? 
Естествено, че грешим... Представете си иначе колко много психотерапевти биха стояли без работа 
А и както казах веднъж на една майка, да си перфектен родител също може да създаде гооооолеми проблеми на детето. Даже по-големи отколкото ако грешиш.
Стремя се във всичко да избирам 'средния път' и за сега съм доволна от резулата, дано и тя да е...
А и както казах веднъж на една майка, да си перфектен родител също може да създаде гооооолеми проблеми на детето. Даже по-големи отколкото ако грешиш. Стремя се във всичко да избирам 'средния път' и за сега съм доволна от резулата, дано и тя да е...