Случихте ли на съседи ?

И аз съм новодомка в нова кооперация.
Старите собственици все още се държат като чорбаджии, завзели са и част от стълбището. Никак не ми е приятно, но ще трябва да взема законни мерки. За другите все още нямам много впечатления. Поздравяваме се, но ако не направиш забележка за шума от ремонтните дейности, никой не се съобразява. Кой знае още колко ще продължи.? Гледам да не се изнервям прекалено.

Знаете ли приказката че,къща с добри съседи се продава по-скъпо!Абсолютна истина си е!
Където и да сме живели,съседите са ни били добри и сме се уважавали.
Сега в блока сме като голямо семейство.Не всички де!Имам в предвид младите.7 входа сме.
Ходим заедно по почивки,като тръгнем на море сме цяла колона,едвам си намираме места по заведенията.Всяка вечер през лятото се събираме долу на кафето,децата хвърчат и играят,ние правим мохабет.Зимата се завираме по къщите.На пролет всички слизаме и чистим градинката,боядисваме катерушките,които татковците довлякоха от някъде.А старците си седят под едно дърво и си играят карти.Бабите ни отдумват,ние пък си говорим, че един ден ние ще седим на тая пейка и ще отдумваме младите...И така.Живота е кръговрат
Всички вече имаме по две деца,един като повтори и другите след него,даваай....
Борбата е за шарени ,но само един татко успя.Сега се надува ,а другите му завиждат.
Ние с мъжките , бъзикаме женските бащи,те пък отвръщат,че кой прави само мъжки не бил майстор.Женското било изкуството .Смяях и майтапи!Разменяме бебешки дрехи,колелета,проходилки.
Един като направи ремонт и другите -даваааай!Един да си смени колата и глей кво става.Сменя се целия паркинг.Как така?Трябва да се върви с групата
От всичко има-и съревнование ,и малко завист,и клюкички,и ревност,но всичко в рамките на полезното-със стимулиращ ефект.В името на развитието.Никъде няма идеални отношения.
Пък и идеалното ще е скучно.При нас е весело и ни е добре.
Навсякъде мисля,че може да стане така,но трябва да има един лидер,който да е ядрото и ще се получи.Да е душа човек и хората да го харесват,всеки да иска да му е в обкръжението и накрая-оп,всички станали в едно Живота е прекрасен и трябва да го живеем,а не да гледаме как си хвърчат годинките ,да се затворим зад вратите си и да скучаем.Току виж сме се оказали на пейката под дървото и нямаме какво да си разказваме.А така поне :
Помниш ли Камелио,кога бяаме млади... или Абе ,бай Пешо!Кога беше млад по едно кило ракия пиеше,по цяла нощ танци въртеше,а сега само за доктори говориш.Я бегай направи една салата,че идем

Ние се местим след един месец ...
Обаче вече косвено опознах съседите.
Едната е глуха баба над 80, която само гледа тв с max volume!!! Чува се чак от асансьора... 

Другата особа е била колежка от университета на мъжа ми  , когато миналия ден го видя (след половин година "раздяла"  )така искрено му се зарадва , само дето него нацелува. 
Аз бях като прозрачна, нито здравйте, нито добър ден...   
Вече  ми е АНТИПАТИЧНА
 

 

Ами, горе-долу.... Съседката точно до нас е супер, много разбрана.... С тези отсреща сме на здравей, здрасти...

Доволна съм от съседите, не мога да се оплача от нищо.

Не, не случихме съвсем 
90 % са баби, на които им е крив светът и всички им пречат.
От скоро има едно младо семейство с бебе, но те са на квартира в блока. Дано се задържат по - дълго време.

В блока има 2-3 семейства готини, останалите са ужас.

Аз сигурно имам най-богата колекция от съседи, защото съм сменила няколко жилища.
С младите хора и тези на средна възраст винаги имам идеални отношения. Поздравяваме се, говорим си, никога никакви пререкания. Виж, обаче в старите кооперации има едни възрастни дами, наричам ги "дърти вампири", особено в центъра, които се държат като чорбаджии и все нещо имат претенции, все нещо им пречи. Такива им се усмихвам любезно, поздравявям ги мазно и така има мир. Е, с една домоуправителка стигнахме до много сериозни конфликти, ама жената обичаше да си пийва през уикенда и да звъни по вратите, за да решава "въпроси на входа", ама ги има и такива. От нея видях какво е жена на 60 години да псува като каруцар и да вилнее като парантия по етажите, крещейки. 

Ами почти не се познаваме с тях, има чешити във входа, определено. Но като цяло не мога да кажа конкретно, стават или не.

 и при мен е така!

Хич 
Надявам се живот и здраве в новия апартамент да случим, но и да не случим поне ще си е наш 

Да,за момента. С две малки бебета на етажа - аз съм най-шумната 

Като си вземем жилището ще ви се отчета пак...

Всички съседи не са се настанили още в блока, но от тези които са - вече има такива, с които се скарахме и такива, с които общуваме.

май по-скоро не  купихме си жилище в панелка, но повечето ни комшии са на възрастта на родителите ни, а по-младите ни подминават на стълбите  , само домоуправителят, който е непосредственият ни съсед ни досажда ама наистина понякога чак ми идва да го изгоня 

а иначе такива, при които да мога да отида за чаша захар - май не  (освен жената на домоуправителя, която е сладурана  )

Със сегашните горе-долу се разбираме - по съседски.
Но старите и досега са ни приятели! Започнаха като изключителни съседи, на които мога да оставя цялата си къща и сме го правили, те на нас също...  и така. Пожелавам на всички такива отношения!