За децата на близки хора около вас

  • 1 051
  • 5
  •   1
Отговори
  • Враца
  • Мнения: 5 185
Направо ставам досадна, защото сме още в началото, но вчера се замислихме със съпруга ми за това какво се казва на децата на близки и приятели около вас. Ние имаме племенник, който е на почти 5 години и е много будно и умно дете(не защото ни е племенник Wink), а сега чакат братче или сестричка и той знае, че бебето е в корема на мама. ходили са заедно на преглед, показвали са му го, изобщо разбира детето. Имаме близки отношения с тях, но все още поради това, че не сме казали на родителите на съпруга ми не сме им казали, че сме в процедура.
Когато стигнем до самото осиновяване детенцето ще е най-малко на 6 месеца и той ще може да направи сравнение с другото бебе, както и това, че не ме е виждал бременна.
правилно ли е да му се каже на тази възраст, че братовчедчето му е осиновено или трябва да се изчака? кой трябва д аму обясни това- ние или родителите му или всички накуп? Обяснявали ли сте на децата на ваши близки и приятели от къде и как идват вашите деца?

# 1
  • Мнения: 1 843
Да. В зависимост от възрастта се опитах да обясня по подходящ начин на всичките ни близки дечица. Не мога да знам дали и какво после говорят у дома с родителите си, но от друга страна, тъй като тези хора са ми наистина близки, не съм имала притеснения и съмнения.
С децата на същите хора от край време си имам отношения, които са си на чисто лична плоскост, не като 'децата на някой", а като личности и затова на никое не му се видя странен този разговор.
Е, щерката на моя близка приятелка поревнува малко, но после видя, че моята си обич към нея не си е отишла, сега са много близки приятелчета.

Да чукам на дърво, засега никое детенце не е наранило дъщеря ми, независимо от факта, че знаят отлично откъде идва Ирина.
Но всъщност като се замисля, целенасочената обида с цел да засегнеш някой, като че ли е приоритет на нас възрастните.

# 2
  • Мнения: 380
Моята племенничка е на около 4 години (ужас наистина не знам на колко е...).

Никога не ме е питала нищо за произхода на Боби. Предполагам говорила е с майка си (ще я питам).

Помня, че и казахме веднага че Боби е осиновен. Не мога да кажа, че имаше специфична реакция. Просто го казахме така сякаш съобщавахме, че е момче - нещо очевадно.

Наше приятелско семейство има 9 годишно момче. Там пак така.

Не вярвам, че децата могат и са склонни да навредят. По - скоро поемам начина по - който го казваме. Ако усетят напрежение или покриване започват да дълбаят. Ако го няма си става като нещо натурално.

# 3
  • Мнения: 690
Направо ставам досадна, защото сме още в началото, но вчера се замислихме със съпруга ми за това какво се казва на децата на близки и приятели около вас. Ние имаме племенник, който е на почти 5 години и е много будно и умно дете(не защото ни е племенник Wink), а сега чакат братче или сестричка и той знае, че бебето е в корема на мама. ходили са заедно на преглед, показвали са му го, изобщо разбира детето. Имаме близки отношения с тях, но все още поради това, че не сме казали на родителите на съпруга ми не сме им казали, че сме в процедура.
Когато стигнем до самото осиновяване детенцето ще е най-малко на 6 месеца и той ще може да направи сравнение с другото бебе, както и това, че не ме е виждал бременна.
правилно ли е да му се каже на тази възраст, че братовчедчето му е осиновено или трябва да се изчака? кой трябва д аму обясни това- ние или родителите му или всички накуп? Обяснявали ли сте на децата на ваши близки и приятели от къде и как идват вашите деца?
Въобще не е досадно! Това са въпроси, които вълнуват всички ни. Не мога да ти дам конкретен съвет, но ще дам един пример. Когато етърва ми си осиновиха дете, ситуацията беше идентична. Моята дъщеря, вярно беше на 10 години, но все пак е дете. От цялата рода, само аз бях в течение на процедурата, на мен първо ми показаха снимки от първата среща с детето в институцията. Все пак бяхме първо приятелки, после станахме етърви. Опитах се тактично да подготвя Лили, за радостта, която предстои. И тя се зарадва много. Децата гледат безкористно на това. За детето - детето си е дете! Мисля, че те не влагат този подтекст, за това кой го е родил. Нали ще има още едно приятелче - братовчедче. Може би, когато нещата напреднат, когато вече наближи момента, първо поговорете с родителите на племенника си и преценете заедно, кое е най-добрия вариант. Ситуацията по принцип е доста сложна. Никога няма универсална рецепта. Изхождам от това, че съм била и от двете страни на "барикадата" - родител на дете, което ще си има племенник и кандидат осиновител.
Когато ние подадохме документите, съобщих на Лили максимално късно. Знам нейната емоционалност и как броеше дните до делото и идването на Милен. Знам и как в момента проверява пощата и тихо чака вест. И това е от значение, още повече, че племенникът Ви е по-малък на възраст и колкото и да е будно дете, понятието време ... 
Дано с тези мои разсъждения помогна поне малко. Успех!

# 4
  • Мнения: 2 722
Децата на близки хора около нас са все на гордата възраст 7-13 години - с едно изключение всички останали приеха вестта, че сме си "взели" детенце като факт, дори въпроса от къде сме го взели не излезе на дневен ред - това е техния племенник /на едно место им се пада вуйчо и им беше много смешно/ и това е положението.
Само една от девойките направи нелицеприятни коментари придружени с думички за които възпитаните родители мият зъби със злостно търкане а невъзпитаните родители бият през устата, но до някъде разбирам и леко оправдавам поведението и думите й, защото самото дете е без баща, доста страдащо от подмятанията на съучениците си в училище /1-ви клас/ и таеше ярост, която трябваше да се излее някъде.
Цялата неприятна случка беше миналата година в началото - тази година тя просто приема Милен като част от семейството - явно е превъзмогнала собствените си болки.

# 5
  • Мнения: 677
Когато си взехме нашия син племеника беше вече голям и много му се радваше и го обича много,сега въпреки че е почти метър над сина пак си играят весело,е вече бати и други работи му се въртят в главата Wink,но моя Цеци ще се радва и на някоя кака.Тъкмо отбора въртящ се около него ще нарастне.
Другото близко дете(къдете са родени на една дата) е на моята приятелка.То дойде заедно с родителите си в дома още преди да е минало делото ни и се запозна с Цеци.Тогава беше на 6(7)годинки.Неговите родители му бяха обяснили всичко и той се радва така както се радват децата.Малко след като си доведохме при нас чедото това момченце го кръсти.
Мисля,че е правилно родителите на децата да говорят с тях по тази тема за осиновяването,а това кой как ще приеме нещата и как ще потръгнат взаимоотношенията между децата е Божа работа.
Истината не трябва да се спестява,така не спестявам истината и на моето дете за много неестествени неща в живота.Може и да го заболи от нещо,но така той се учи,че не всичко е идеално.Така мисля аз.
Бъдете здрави.

Общи условия

Активация на акаунт