Както доста от вас знаят за моето бебе( моята Вяра) ( моят живот) оставих я в дом за отглеждане, не съм силна като повечето от вас!
Споделих болката си с много хора,много познати и непознати и достигнах до заключение че, защото ние не говорим за това, много хора са като мен !Слаби хора! Знам че, никои от вас няма да ни упрекне за нашето решение, също така знам че, и много са против това!
Иска ми се да има форум за хора които не са успели да намерят сили да гледат неизлечимо болните си деца, и са се доверили на лекари и сестри по домовете!
До тук с обяснението!
искам да споделя с вас Моите ПРИЯТЕЛИ, в неделя рано сутринта ще пътувам да видя детето си! То е на 250км от мен, а в сърцето ми е до мен всеки ден! Цяла седмица това ме крепеше! Ще я прегърна и ще я целуна за Първи път! До мен ще бъде моя мъж и моята майка и моята сестра а и моята свекърва! За първи път! Не мога да опиша колко съм щастлива! Може да няма друг път в който ще прегърна детето си. Може да има много пъти още, но дали ......
Моя добра приятелка ме попита, не може ли да си я гледащ......
Какво да и кажа?
Мога да я гледам , а мога ли да я гледам как умира?
Покланям се пред тези смели родители които могат!
Вярата ми е малката Вяра! Обичам я с цялото си сърце!
Седя пиша и плача и чакам да дойде утре, а дали ми се иска да има утре?