Напоследък си мисля все по-често за едно нещо, което не ми дава мира. Искам да го споделя с вас и вярвам, че бих могла да получа ценни мнения и може би даже съвети. Вече не съм първа младост, но и не се оплаквам от лош външен вид. Напротив, имам ухажори, когато излизам на заведение по женски мъжете сами идват..абе, не съм за изхвърляне явно. С мъжа ми се събрахме млади, вече имаме две деца. Навремето аз бях откровена красавица, той също беше хубав макар, че имаше леко детско излъчване. Годинките минаха и днес мъжът ми се е разхубавил много - нали знаете как някои мъже стават най-хубави на определена възраст...Прави ми впечатение постоянната женска суета около него, представям си какво е когато ме няма. Няма как да не се дразня виждайки, че той става все по-хубав, а аз макар и да не погрознявам някак си ставам по-възрастна. Това много ме измъчва и не мога да подтискам мислите си.
Една приятелка ми сподели за фризьорката си, която и разказала за поредния си любовник, който бил женен с деца. Колежката на фризьорката подметнала 'ами ще го разведем бе, няма страшно!'. Прочитайки темата си успявам да си дам сметка за това, че изглеждам параноично. Вероятно и в това има някаква истина, не знам. Има ли някой, който да чувства същото?