- Публикувана: 14 апр. 2007, 02:47 ч.
- Последно мнение: 23 май 2007, 15:50 ч.
Ами ако детето, което гледате не е ваше родно, а вашето ......... ?
Да, случват се и такива работи.
Представете си, че в болницата, където сте родили объркват вашето бебе с нечие чуждо. И вие вземате чуждото. След време ( да кажем 2 години ) някак си разбирате за тази размяна ( не ме питайте обаче как ).
Как бихте реагирали? Ще съдите ли доктори? Ще си искате ли детето обратно? Ще върнете ли "чуждото"?
Представете си, че в болницата, където сте родили объркват вашето бебе с нечие чуждо. И вие вземате чуждото. След време ( да кажем 2 години ) някак си разбирате за тази размяна ( не ме питайте обаче как ).
Как бихте реагирали? Ще съдите ли доктори? Ще си искате ли детето обратно? Ще върнете ли "чуждото"?
Подготвителен клас в гимназията се разви следната случка. Две близначки, които не си приличат, се запознават с едно момиче, което е копие на едната от близначките. Оказва се, че да, трите са родени на един и същи ден в една и съща болница - до този момент са живяли в различни градове. На момичето, което е отгледано само, родителите бяха загинали с катастрофа. Набързо майката на близначките ги събра трите, май.
На мен най-много ми беше жал за това дете, което е отгледано като половина на едно цяло (близнак) и изведнъж на 14 години откриваш, че не само това не е така, както си го мислила, а и кръвните ти родители са починали.
Затова гласувах, че първо ще се опитам да ги събера, но ако не стане (а другите родители какво правят?), мисля че детето, което съм отгледала, ще го чувствам мое, затова избрах опцията да запазя "чуждото" и да се виждам с кръвното. Все пак, да травмираме децата минимално, да ги гледаме както сме ги гледали, и да се събират заедно.
На мен най-много ми беше жал за това дете, което е отгледано като половина на едно цяло (близнак) и изведнъж на 14 години откриваш, че не само това не е така, както си го мислила, а и кръвните ти родители са починали.
Затова гласувах, че първо ще се опитам да ги събера, но ако не стане (а другите родители какво правят?), мисля че детето, което съм отгледала, ще го чувствам мое, затова избрах опцията да запазя "чуждото" и да се виждам с кръвното. Все пак, да травмираме децата минимално, да ги гледаме както сме ги гледали, и да се събират заедно.
Ужас това истина ли е ? Според мен е просто недопустимо в днешно време да се случват такива неща 
даже ми се струва невъзможно , нали има номерчета на ръцете 
Иначе незнам как бих постъпила ,но най вероятно ще си гледам това което съм си гледала т.е. чуждото ,но определено бих виждала моето ежедневно абе в общи линий зависи и от другите родители намирането на решение трябва да е двустранно и да се направи така ,че децата да не страдат всичко друго е на втори план.
Странно обаче ,че в анкетата има най много гласове за ,,ще направя всичко възможно и двете да живеят с мен,, стана ми много интересно като гласувате така не си ли помислихте за другите родители на тях също са им дали чуждо и те са си го гледали 2 години и накрая и да им го вземат и да си останат без дете не мисля ,че е реално . Ако има такъв варянт в анкетата трябва да има и обратния. Да не говориме че при този варянт едното дете ще страда тъй като ще го отделят от хората който са го гледали и това е съвсем несправедливо ако ще е така то по добре направо да се разменат децата и това е .
даже ми се струва невъзможно , нали има номерчета на ръцете Иначе незнам как бих постъпила ,но най вероятно ще си гледам това което съм си гледала т.е. чуждото ,но определено бих виждала моето ежедневно абе в общи линий зависи и от другите родители намирането на решение трябва да е двустранно и да се направи така ,че децата да не страдат всичко друго е на втори план.
Странно обаче ,че в анкетата има най много гласове за ,,ще направя всичко възможно и двете да живеят с мен,, стана ми много интересно като гласувате така не си ли помислихте за другите родители на тях също са им дали чуждо и те са си го гледали 2 години и накрая и да им го вземат
и да си останат без дете не мисля ,че е реално . Ако има такъв варянт в анкетата трябва да има и обратния. Да не говориме че при този варянт едното дете ще страда тъй като ще го отделят от хората който са го гледали и това е съвсем несправедливо ако ще е така то по добре направо да се разменат децата и това е . 
Ще си запазя "чуждото" и ще се срещам с моето. И двете ще знаят истината.
Детето не е кръв, а обич и грижа, както каза някой оня ден.
За протокола - няма как да се бори майката и двете да живеят с нея, ако другите родители са налични. Много алчна, бре, Миракъл
с един удар - две деца.
Макар че - в момента, в който се роди и я видях как ми я вдигат от между краката, видях й лицето - нямаше начин да я сбъркам с друго бебе.
Детето не е кръв, а обич и грижа, както каза някой оня ден.
За протокола - няма как да се бори майката и двете да живеят с нея, ако другите родители са налични. Много алчна, бре, Миракъл
с един удар - две деца.Макар че - в момента, в който се роди и я видях как ми я вдигат от между краката, видях й лицето - нямаше начин да я сбъркам с друго бебе.
Като извадиха щерката от мен ми я показаха само за 10-ина секунди. "ето, виж, че е момиче" и я махнаха от очите ми. И аз кое да гледам - какво има м/у краката ли (а там висеше все още част от пъпната връв 
) или личицето й... 
С 2 думи - нито едното не видях добре, камо ли да го запомня.
На другия ден вече я видях и все се питах - това ли излезе от мен и дали не е подменена...? Това с подмяната ме влудяваше...
Но полека-лека взех да откривам черти на мъжО в нея, пък и от всички бебета по-черно от нея беше бебето само на 1 циганка и викам си, тази ще да е моята
Не знам какво бих правила... Сигурно бих откачила, но нали казват, че майчиното сърце всичко усеща и едва ли ще са ми нужни 2г. за да хвана измамата. И ако не успея, а едни ден узная за това - може би ще се изживявам като майка на 2 деца
П.П: и през '97г. и през м.г знам за 2 опита за кражба на чуждо бебе от МА. И 2-та са хванати.
) или личицето й... С 2 думи - нито едното не видях добре, камо ли да го запомня.
На другия ден вече я видях и все се питах - това ли излезе от мен и дали не е подменена...? Това с подмяната ме влудяваше...
Но полека-лека взех да откривам черти на мъжО в нея, пък и от всички бебета по-черно от нея беше бебето само на 1 циганка и викам си, тази ще да е моята
Не знам какво бих правила... Сигурно бих откачила, но нали казват, че майчиното сърце всичко усеща и едва ли ще са ми нужни 2г. за да хвана измамата. И ако не успея, а едни ден узная за това - може би ще се изживявам като майка на 2 деца
П.П: и през '97г. и през м.г знам за 2 опита за кражба на чуждо бебе от МА. И 2-та са хванати.
Макар че - в момента, в който се роди и я видях как ми я вдигат от между краката, видях й лицето - нямаше начин да я сбъркам с друго бебе.
Въх, одрала ти е кожата!
И аз си мисля, че родителството е грижата и тревогите покрай отглеждането, не толкова общата кръв.
Когато се роди синът ми, нищо майчинско не почувствах. Гледах я мръвката и не можех да повярвам, че това е моето дете. Ако в този момент някой беше дошъл да го вземе, защото е станала грешка, щях да му повярвам веднага.
Че това е точно моето дете, осъзнах едва седмица по-късно, когато ми се усмихна насън. Преживяването беше зашеметяващо! Едва тогава осъзнах, че вече съм майка. А три месеца по-късно, когато вдигна температура след ваксинация, осъзнах и другото - какво проклятие е да си майка...
ПП А сега си имам 2 деца, едното е морско свинче. Човек се привързва и изпитва майчински чувства към всяко същество, към което полага грижи, независимо от вида му. Това е родителството, а не само да го изцвъкаш и толкова...
... ПП А сега си имам 2 деца, едното е морско свинче....
тогаз аз имам 3 деца... опс + мъж ми... малей - станах многодетна мамКа
Шани, не знам - аз веднъж я видях още по пътя й нагоре (от магарето като я вдигна акушерката) и се уверих, че е момиче (човек никога не може да е 100% сигурен) и й видях лицето, второ - исках да ми я сложат на корема и я видях съвсем отблизо. Роди се с малко охлузено носле и петно между веждите, което впрочем още се появява, като е ядосана или реве. Мисълта ми е - видях я добре и нямаше начин да я объркам.
Как' Сийка, нали По-интересно е как от това стана това и после това. Аз, разбира се откривам черти от ден едно, но общо взето от вида, който имат повечето новородени, изобщо не може да предположи човек как ще изглеждат 1-2-5 години по-късно.
Как' Сийка, нали
По-интересно е как от това стана това и после това. Аз, разбира се откривам черти от ден едно, но общо взето от вида, който имат повечето новородени, изобщо не може да предположи човек как ще изглеждат 1-2-5 години по-късно. 
Ми нямаше начин да си го сбъркам, защото там, дето се роди, в този период имаше 8 мами с 9 бебета.... Аз съм била с упойка, така че не съм го видяла , но си вярвах на доктора, абе....трудно би се получило точно там. Виж, дето казва ШАни-в МА-е по-възможно поради големия поток бебета....
Впрочем, ние сме мислили за осиновяване далеч преди да забременея,тоест, чуждо дете, просто сме си говорили хипотетично, така че-сигурно бих го отгледала. но би ми било голям шок, де.
Станислав на 4-5 дена в болницата
НА тати в обувките
Двегодишен бяс на рожден ден
Мисля,че си приличаме с него, най-малкото, едва ли е сменен.
Аз съм била с упойка, така че не съм го видяла , но си вярвах на доктора, абе....трудно би се получило точно там. Виж, дето казва ШАни-в МА-е по-възможно поради големия поток бебета....Впрочем, ние сме мислили за осиновяване далеч преди да забременея,тоест, чуждо дете, просто сме си говорили хипотетично, така че-сигурно бих го отгледала. но би ми било голям шок, де.
Станислав на 4-5 дена в болницата
НА тати в обувките
Двегодишен бяс на рожден ден
Мисля,че си приличаме с него, най-малкото, едва ли е сменен.
Добре де, искате да запазите чуждото и да виждате и вашето - това го разбирам, ама мислите ли за другите родители - те са в ужасно положение. Ами ако и те искат да си вземат своето, а вие не го давате - те на практика остават без дете. Трудно нещо. Дано става рядко. Имаше преди време един филм с Мишел Пфайфър по темата - тя отиде с децата си насреща на випуска /не помня две ли имаше или три/ - някой и открадна детето, докато обгрижваше бебето и тя пощуря. Не го намериха. Години по-късно до тях се премести един баща с дете и тя разпозна сина си. Настана ужас, тя си го искаше, "бащата" си го искаше, момчето не знаеше при кого да отиде, беше направо в шок. Оказва се, че жената го откраднала, по-късно срещнала въпросния мъж, представила детето като свое и се омъжила за него, после починала, той отгледал момчето като свое и сега една друга жена си го иска. И всички в тази история са прави за себе си, всички изстрадаха ужасно нещата. Финалът остана отворен - детето остана при мъжа, но с посещения при семейството на родната си майка.