как да подходя към едногодишната ми дъщеря

В момента вторият ми син е на 1г. и 6 м.,затова,ако искаш приеми съвет от една мама на двама палави бандита(големият е вече на 6 г.) Това,което мога да кажа е,че бебка се държи като съвсем нормално едногодишно дете.Проявата на "характер" е не само нормална,но и много добър знак,повярвай ми! Това,което можеш да направиш е да се опитваш да запазваш максимално търпение,а ако не можеш,излез от стаята и кресни в себе си(помага ).Не крещи и не удряй никога-не помага-вреди!!!Децата докъм 3 години,започвайки на около 11-12 месеца,стават все по-големи дяволчета,но това е единствения начин да осъзнаят своя "Аз".Мога толкова много да говоря по темата,че ще заема място за 3 страници от форума,а не е редно Трите важни думи са:Спокойствие,Твърдост и в краен случай Непукизъм.Това обаче са много общи приказки и не вършат работа.Препоръчвам много горещо една книга-"Изкуството да бъдеш родител"на Фицхю Додсън-аз лично съм го признала!!! .Малка книжка,но повярвай ми-всяка страница е едно "откровение" за родителя и голямо успокоение.Сега съм горд родител на едни много лесно гледащи се деца,чийто характер би бил ужасен,ако не беше милия Додсън,честно ! Прочети я и не се тревожи излишно.Успех 

Също бих ти препоръчала книгата"Позитивното възпитание"за първите три години от живота на детето.Не съм я прочела докрай,но ми хареса началото.Поръчах я по интернет.
  Виж тук:  http://www.bgbook.dir.bg/showsubcat.php?ID=53
  Това са предлаганите книги в раздел "Психология".

Синът ми е на година и почти 3 м. и също започна да проявява характер, а по принцип си е послушно дете. В "лошите" му моменти или не му обръщам внимание, или обяснявам защо не трябва да разсипва праха за пране например или пък да отваря шкафовете. Не знам колко разбира, но сега като му кажа : "Хайде затоври врата на шкафа", той я затваря и започва сам да си пляска - знае, че мама ще се зарадва. Период е това, и то нормален, така че не се шашкай.

Синът ми, от няколко месеца, е в периода "първо юношество". Ако не беше книгата, която Алекс 2000 е цитирала, досега да съм полудяла
Но, със съветите от нея, доста от "кризите" се преодоляват леко. При нас много помага, постоянното обясняване, защо постъпвам по начина, който съм избрала... Другото, което правя, е да му показвам, че знам как се чувства в конкретната ситуация, но трябва да направи това, за което съм го помолила... Когато използвам заплахи, винаги ги изпълнявам за кратко време, а те имат невероятен ефект... Винаги го поощрявам, когато реагира правилно, казвам му, че вече е голямо момче и много се гордея с него...
В библиотеката на форума има няколко откъса от книгата на д-р. Фицхю Дотсън, както и много добри статии за този период.

Деси-Ние сме в същото положение >ПЛач,писъци,нещо от типа на тропане с крачета....абе номера бол.Аз съм прочела книжката за позитивно възпитание и мога да кажа ,че не е лоша.Към всичко трябва да подхождаш с търпение и понякога твърдост!
А  ако мислиш ,че кърменето на поискване е оказало някакво лошо вияние,мисля ,че не е!Даже напротив. 

Поведението на дъщеря ти е абсолютно нормално. Това е добрата новина. Лошата новина е че с голяма вероятност положението ще се влошава. Усещам че с всеки изминат месец моята дъщеря започва да проявява все повече характер и да се опитва все повече да експериментира със самостоятелността си. Не стига това, ами става все по-трудно да и отвличам вниманието. Дори и да и предложа нещо интересно, тя се занимава с него за известно време и после пак се връща към предишните си идеи. И аз вече изпитвам нуждата да прочета някоя книга по въпроса и сега съм поръчала разни, да видим дали ще помогнат нещо.
А от моят опит базиращ се само на личните ми разбирания засега използвам следното:
-ако това което иска да прави не е опасно за нея или за околните и не е каприз и давам свободата да го направи, колкото и да ме дразни;
- опитвам се да я разсея с нещо. Номерът все по-рядко минава;
- ако това което си е наумила е опасно и не мога да я разсея, просто не и позволявам да го направи. Обяснявам защо например не може да ходи сама по улиците, обикновено реакцията е рев и пълно несъгасие с моите разумни доводи. Слагам я в количката и продължавам;
- когато проявява каприз, който по някакъв начин пречи на околните и обяснявам защо няма да стане по нейния начин и я оставям да си пореве. Междувременно съм на мнение че ревът съвсем не е толкова лошо нещо. Обикновено след втория път приема правилата;
- старая се да съм много последователна в поведението си. Едно нещо или е позволено или е забранено. Не може днеска да е позволено, а утре за разнообразие да е забранено. Това май е най-трудното. 

Според мен - с разбиране.
И на нея не й е лесно, повярвай Не си мисли, че те тормози нарочно, за да изпита търпението ти! 

За съжаление, този период, както е писала по-горе и Алекс2000, трае наистина до около 3-годишна възраст, така че, въоръжи се с търпение. Детето има нужда от всичко това - да провери докъде стигат границите, да тества реакциите на околните.....това е положението. Просто трябва да я разбереш и да гледаш по-философски на ситуациите. Мисли си за момента, когато всичко това ще е минало и ще си спомняш с носталгия за бебешките бели на дъщеря ти.
Успех!

 

Държанието на детето е нормално,зареди се с търпение-още няколко години ще е така.Но да са живи и здрави да ни ядосват.

Напълно съгласна съм с Vjara-така се прави.Има начин да се реагира правилно и да се получи добър резултат и за "двете страни" ,така да се каже... Във всеки случай,чети или се съветвай с по-опитни хора-както ти е удобно,само не оставяй нещата да ти се изплъзнат...После е много трудно,а гледането на деца не трябва да се превръща в една постоянна борба с тях,нали така?Не е лесно ,но си има начини,знам това от опит!Пък и като подхванеш едно дете както трябва,въпреки грижите и неизбежните проблеми,като цяло,става много приятно задължение.Хубавите моменти скоро започват да стават много повече от лошите.Кураж ,спокойствие и търпение desikirova 

И моето дете е в такъв период. Опитвам се да обяснявам когато не давам да направи нещо. А тя е страшно упорита и помни като слон    И винаги пак се връща да се пробва, току виж минал номера й     Но като цяло ако не е опасно за нея й разрешавам да опита от всичко, нали така опознава света. Но кажа ли че нещо не може  се опитвам да съм твърда до край - малко е трудно  ама... А търпението ми понякога се изчерпва, но гледам да не го показвам.

И аз имам книгата на Ф.Додсън, трябва пак да я попрочета 

Бих искала да те приветствам в групата на "своенравните" и да те успокоя, че тепърва се започва 

Тъкмо снощи си препрочетох някои глави от книгата на д-р Додсън  " Изкуството да бъдеш родител" и се заредих с поредната доза търпение. Ние също вече всичко искаме да правим сами, все  казваме " Аз" . И изпадаме в едни истерии . Нали знаеш така ще бъдем до като станат на Згод. Казват че 1,3,5год са добрите ,а 2и 4год са лошите. Така пише в книгите. Ще видим за сега това е вярно. Повече търпение пък понякога като ти докипи може и да креснеш. При мен има резултат , но уви за кратко.

Ако говорим за инат...може да се номинираме за тиквеният медал
На моменти ми идва да се гръмна.

Като беше по- малка действаше тактиката: да разсеем разяреният бик , сегаааа обачеее . Нито приказки, че това е така или еди как си...не помагат...Е, на моменти има ефект, на моменти не.

Знаете ли обаче кое ни е направило силно впечатление. Когато съм само аз с нея или обратното, мъжът ми с нея, тя е послушна (в рамките на нормалното де ), по - лесно  се разбираме с по - малко приказки. Съберем ли се двамата лелеее става кошмар.

Аз не съм теоретично подготвена толкова, но ще ти кажа какво работи обикновено.
Приемаш че има право да се тръшка - ляга на мръсно и студено, пищи и т.н...
НО и че това не е начин да получи нещо.
Казваш, че ще изчакаш да й мине и чакаш.
В един момент - доста бързо всъщност - детето разбира че е обречен ход пищенето/просването.
Тогава дипломатично предлагаш изход от конфузната ситуация за да му спасиш достойнството и се любуваш на искрената му благодарност.
обясняваш внимателно и от далече малко по-късно и това държи доста време обикновено.