Детето ми има халюцинации през деня

  • 8 320
  • 40
  •   1
Отговори
Здравейте ,синът ми е на 9год и от скоро има халюцинации през деня,казва че вижда чудовища и ги чува да му говорят.
Става нервен и неспокоен.Това с чудовищата  му се появява след направена остра забележка от моя страна.Дали това е нервна криза ?Моля дайте ми съвет Sad

# 1
  • София
  • Мнения: 2 351
Много интересно - и при моята 8 год. дъщеря непрекъснато и се привиждат разни баби меци, годзили и тн.И винаги, когато е притеснена, уплашена или е нахокана от мен най често.Не са от скоро, а от как се е родила.Според лекарката е много чувствителна и с голямо въображение.Според някои хора лигла, а аз се плаша от нещо по сериозно.

# 2
  • Мнения: 3 743
Играе ли много на компютърни игри? Има няколко игри с доста стряскащи чудовища. А има и доста анимационни филмчета с чудовища и какви ли не ужасяващи герои. Синът ми се беше вманиачил в някакво датско филмче с едни карти Ю Ги О, които всъщност бяха някакви чудовища. Преди това имаше друг филм с пумпали, от които също изскачаха някакви страшилища. Изобщо като се замисля повечето детски филмчета са такива.

# 3
Играе но не на такива игри, той е като цяло спокойно дете,но в последно време стана много раздразнителен, понякога ми прави впечетление че се дразни жт хора непознати който го гледат по -настойчиво.

# 4
  • Мнения: 4 585
От Юги О и при нас имаше поражения. Че и игра с такива магически карти му бяхме купили.
Чулина, в кой град живеете? Не любопитствам, има значение.

# 5
  • Мнения: 278
Здравей и от мен. И ние имаме печален опит в тези неща. Ако е за първи път в такова състояние, откъсни го веднага от обичайната среда, не му се карайте и не му казвай, че няма такива неща. Опитай се да разбереш всичко за тези чудовища и му покажи, че вярваш в това, което споделя. То ще отшуми. Но за да не се повтори и да не пиете лекарства, направи всичко възможно да го накараш да вярва във вас, да вижда, че го разбирате. Понякога натрупани отрицателни емоции в децата ни, избиват по невероятно ужасен начин, те го изказват, като че виждат чудовища и т.н. но по нас съдя, че причината е една - безкрайна самота, неразбиране и тъга. Това взето заедно може да доведе до тези халюцинации и до неадекватност дори. Което пак казвам е поправимо, при нас се оправи. Стискам ви палци и имайте сили, не се стряскайте каквото и да се случва.  Hug

# 6
Здравейте ,синът ми е на 9год и от скоро има халюцинации през деня,казва че вижда чудовища и ги чува да му говорят.
Става нервен и неспокоен.Това с чудовищата  му се появява след направена остра забележка от моя страна.Дали това е нервна криза ?Моля дайте ми съвет Sad
Здравей и от мен. ZORYSV дава много готино и логично обяснение, за което благодаря. Опитай се са си спомниш кога са се появили тези чудовища, горе -долу при каква ситуация. Когато правиш остра забележка , намалявай силата и с думи, т.е дообяснявай за какво става на въпрос. Погрижи се за тези чудовища: какви са на цвят, от къде идват, летят ли и т.н.  помоли го да ги нарисува, т.е въведи повече символика. Може да става на въпрос поява на фантазни образи, с цел защита или израз на несъгласие.

# 7
  • Мнения: 2 757
Да не те плаша ама може наистина да ги вижда. Познавам хора, които в пубертета виждат подобни неща, а са си съвсем нормални. Само дето зорлям ги изкарват луди защото хората не им вярват. Ама понеже познавам доста народ с този проблем и аз им вярвам че ги виждат. Заведи детето на Църква и кажи на попа за проблема. Той знае кво да прави

# 8
Здравейте!
 И аз имам подобен печален пробллем, който продължава и до днес (синът ми е на 10год.)
В началото се беше появило само едно детенце. И аз като zorysv си мислех:
причината е една - безкрайна самота, неразбиране и тъга.  Hug
Така си мислеха и всички лекари, с които се консултирахме и ни успокояваха, че ще отшуми с възраста. Но нещата започнаха да се развиват: появиха се и родителита на това дете, после им се роди бебе и се започнаха едни латино сериали до безкрай. няма да ви ги разказвам, но моите приятелки все още ме критикуват за това, че не съм ги записвала (защото те се забавляваха докъто на мен ми вреше и кипеше отвътре)
Ти така, цялото наше семейство живееше заедно с още едно виртуално при това непрекъснато разрастващо се семейство, като показвахме на сина ми, че съпреживяваме всеки един от праблемите им (така ни посъветваха).
Това продължава и до днес, НО:
Сега синът ми сяда пред компютъра и там описва всичко , което счита за интересно от преживяванията си с това семейство и неговите животни и т.н. (вече трета книга)
Много съм щастлива от този факт, защото започна постепенно да прави по-малко правописни грешки.
Пожелавам  и на теб един писател-фантаст у дома, пък може и да стане известен! Дай боже! 

# 9
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
добре де - децата имат ли проблеми или не?
аз не съм чувала за дете с въображаемо приятелче и да няма проблем - да може да не е негов а някакъв привнесен - т.е.е загуба, травма, НО ВИНАГИ ИМА ПРИЧИНА И ПРОБЛЕМ за да се появят такива АНОМАЛИИ!
това си е психическа аномалия и няма нищо общо с развинтеното въображение
НЕ Е НОРМАЛНО! аз пък каквато и психологична литература да съм чела - никъде такива неща не се считат за нормални
да те може да са нормален израз на някакъв пробллем - но не са нормални

психолог да прегледа детето
и не един а няколко ако не сте сигурни в човека/лекаря
и много четене лично от майката - запознаване с теориите и школите в психологията по въпроса
и лични опити да се разбере точно какъв е проблема на детето

но пак кавам - винаги си има и то много сериозна причина да се случи това - освен ако детето не страда от психично разстройство ил нервно такова още по рождение
придобиването на горните две е пак под въздействието на някаква травма

# 10
  • Мнения: 4 585
  Въображаемият приятел и семейството му са съвсем невинни неща, макар че може да затруднят семейството на детето. Може да се наложи и прибори на масата да се слагат за тях. Детето е сценарист и режисьор на сериал. Дали ще е сапуненка латино или одисея в космоса е въпрос на предпочитания.
  Халюцинациите и гласовете им могат да объркат с посланията и съветите си детето. Реакциите и действията му да станат в негова вреда и неприемливи за околните. Трябва да се говори поне с детски психолог. Ако не се вземат мерки, може да се стигне до страхова невроза, до психоза. Връщането в реалния свят да е дълго.

# 11
  • Мнения: 278
Всеки по свои пътечки е намирал или търси начини за да преодолее тези състояния на детето си. Исках да кажа, че за "нашите" деца е нормално в следствие на отрицателни натрупвания да се провокира такава проява. Не казвам, че е нормално или добре, по принцип. Но за да се върне в реалния свят, на детето му трябва подкрепа и време, ако вижда че не му вярваме, защо му е да споделя? Тогава се затваря, всичко трябва да става постепенно и бавно. Всеки случай е индивидуален, при всеки се включват различни фактори. Аз от моята куличка и опит, установих това, което описах и по-горе. Корена на психозата или халюцинациите, за мен, се крие в невъзможността да възприеме и да се справи с реалния живот, и търсенето на вариант да се избави от тази тежест. Това е, и пак аз си оставам оптимист, въпреки, че на моменти ми е било адски трудно.  Peace

# 12
  • Мнения: 2 556
catnadeen, не знам как стои въпроса с по-големите дечица, но за малките мисля, че е напълно ОК да си имат въображаемо приятелче. Синът ми имаше такова във възрастта 2.5 - 3.5 години и всеки ден слушахме какви ли не истории за него и семейството му. Лично мен това никога не ме е безпокояло никак, напротив, накрая на всички ни беше мъчно, когато приятелчето изчезна  завинаги и той спря да го споменава Confused

# 13
  • Мнения: 485
Първо трябва да направим разграничение дали става въпрос наистина за халюцинация или детето казва че вижда чудовища без да халюцинира - диференциацията е ключова, защото в първия случай е наложителна консултацията с психиатър, а във втория - с психолог.
1. Мен лично израза "има халюцинации ПРЕЗ ДЕНЯ" ми говори в полза на втория вариант, защото ако бяха истински халюцинации, нямаше да са само през деня, а по всяко едно време. В случая, понеже през нощта няма как да го обидите, засегнете или изслушате, детето не вижда чудовища.
2.Самият факт, че това се случва чак на 9 г. говори, че в живота на детето нещо се  е променило, за да прибегне то до тази защитна реакция (защото е точно защитна реакция срещу нещо, което го заплашва). Според родителите може да няма промяна, но за детето нещо да се е случило, нещо с негативен оттенък.
Затова ви съветвам да говорите с психолог възможно най-скоро.

# 14
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
catnadeen, не знам как стои въпроса с по-големите дечица, но за малките мисля, че е напълно ОК да си имат въображаемо приятелче. Синът ми имаше такова във възрастта 2.5 - 3.5 години и всеки ден слушахме какви ли не истории за него и семейството му. Лично мен това никога не ме е безпокояло никак, напротив, накрая на всички ни беше мъчно, когато приятелчето изчезна  завинаги и той спря да го споменава Confused

това също е вярно
стига да не се проточи с години, да не се задълбава в дадената тема
ако темите се сменят - т.е.е и проблемите на децата се сменят - всичко е ок

НО! проблема е че ако тук влезнат майки на деца с проблеми и съветват жена, чието дете няма или поне не са открити проблеми при него - това може да доведе до неприятни последици
едно е напр дете с установен проблем - тогава се знае, че задълбочаването на халюцинирането е в следствие заболяването
но при нормално здраво дете без открити някакви проблеми - за мен ако проблема ескалира е добре ДА СЕ ПОСЪВЕТВА майкат с психолог - той ще прецени дали има проблем, дали няма и дали всичко е ок

принципно всичко въображаемо идва на помощ на детето да асимилира нещата около него и да преодолее някой проблем
ако дадено "приятелче" или "чудовище" с времето не изчезне - значи проблема не може да бъде разрешен и ако нещата ескалират и търпят сериозно развитие - значи проблема се задълбочава
за мен така стоят нещата - това не е безобидна игра - това е нормален процес, който ако не се вземе под внимание и само се приема като игра - може жестоко да загрубее и да стане трудно обратим
още повече че не бива детето да се учи за дълго да се крие в своя си свят с въображаемите неща - така то не се адаптира, а бяга и рано или късно ако не му се помогне и не се открие истинския проблем който го тормози и кара да бяга - детето може тотално да откаже да се "върне" в нормалния свят
и имате идея какво става с такива деца

Общи условия

Активация на акаунт