Предварително се извинявам, ако въпросът ми ви се вижда банален или много обсъждан. Но мен точно сега ме вълнува. И ми се иска да удържа на натиска...Сигурно се досещате каква е работата.
Моето кърмаче вече е на годинка и 2 месеца. Развива се добре, дебеличък е даже. Хапва си всичко от детската кухня и...си суче по няколко пъти на ден, и 1-2 пъти нощем. Той е много жизнено и весело детенце...
Та сигурно грешката е в моя телевизор, но много ме дразнят реакциите на близки и не толкова близки хора. Например моята свеки всеки път като ме види да кърмя изпада в луд хилеж, много смешно било, че "цока". Баща ми и той - айде, време ти е да го отбиваш, ти и брат ти сте кърмени по 1 година. Кумата ми - още ли имаш кърма!?, аз-да, тя - ама даваш ли му!?!? Педиатърката уж беше голям фен на кърменето, и все ми се кефеше, сега се прави, че не чува, ако попитам нещо.
Да, чела съм онази статия в Библиотеката как да отвръщаме с разни реплики. Но ми се струва, че това виждане се е циментирало в обществото - кърменето до 1 година е добро, а после-нещо куриозно.Колкото и да не ми се ще, влияе ми тази негативна нагласа.
А при вас как е? Как се справяте поне с близкото обкръжение?
Моето кърмаче вече е на годинка и 2 месеца. Развива се добре, дебеличък е даже. Хапва си всичко от детската кухня и...си суче по няколко пъти на ден, и 1-2 пъти нощем. Той е много жизнено и весело детенце...
Та сигурно грешката е в моя телевизор, но много ме дразнят реакциите на близки и не толкова близки хора. Например моята свеки всеки път като ме види да кърмя изпада в луд хилеж, много смешно било, че "цока". Баща ми и той - айде, време ти е да го отбиваш, ти и брат ти сте кърмени по 1 година. Кумата ми - още ли имаш кърма!?, аз-да, тя - ама даваш ли му!?!? Педиатърката уж беше голям фен на кърменето, и все ми се кефеше, сега се прави, че не чува, ако попитам нещо.
Да, чела съм онази статия в Библиотеката как да отвръщаме с разни реплики. Но ми се струва, че това виждане се е циментирало в обществото - кърменето до 1 година е добро, а после-нещо куриозно.Колкото и да не ми се ще, влияе ми тази негативна нагласа.
А при вас как е? Как се справяте поне с близкото обкръжение?
. 
мен никой не ме закача, свекърите мълчат по въпроса, а прекрасно са запознати, никога не са ми казали нищо, педиатърката също премълчава - не ме поощрява, но и не ме "порицава", единствено майка ме навива да отбивам, но тя го прави от ден първи, тъй че не й обръщам внимание, външни хора, на които казвам, че още кърмя, само се изумяват, но не ме убеждават в противното. Не съм се карала с никой, явно изглеждам толкова убедена, че не им се занимава да ми обясняват колко не съм права 
), й казах:"Има още много време....до абитуриентския бал!" 
След като година и половина обяснявах колко е полезно кърменето за детето ми, но уви, никой не чуваше (за близките говоря). Наистина ми е писнало да давам обяснения, все едно вършим нещо лошо. На въпроса "докога ще се кърмите?" отговарям кратко "докато иска" и си намирам работа някаква или започвам да говоря на бебата. 
Но пък аз съм рогато и инато и колкото повече мрънкат, повече се нахъсвам 
За съжаление все още не е прието в обществото кърменето да е и за по-големи бебета и деца. 
,като им кажем с мъжа ми ,че Ники още цока.Аз така се вбесявам, оказа се, че да кърмиш дълго време трябва да е срамно 
.Изобщо не им се обеснявам, като ме гледат и изумяват направо и чувам реплики от рода:"Ти какво, Крали Марко ли ще го правиш,дето бозал 9 години!" и "кога ще го отбиваш"- та това си е лично на бебчо работа, даже не и моя .Аз съм много щастлива,че се кърмим, защото изобщо не предполагах,че ще стигнем до тук, приветствам всички майчета ,които продължават и след годинката БРАВО! 
