Публикувана: 9 апр. 2007, 22:35 ч.
Последно мнение: 14 апр. 2007, 00:04 ч.

Е, как може?!?!?!?!

2 377
23
1

9 апр. 2007, 22:35 ч.

Мнения: 175

Всъщност съм ужасно афектирана и побесняла и по скоро не питам, а си изливам душата, защото ще се пръсна. От вчера ме тресат едни нерви, та направо....
В кратце да разкажа може да си спомняте, може не моята тема, за хлапашкото държание на мъжа ми, което доведе до раздяла вече 5 месеца. Та, в началото на март му поставих ултиматум или да си събира акъла или да ме остави на мира и да можем най накрая да се разведем, като срока изтичаше на 1 април. И той в края на март като взе да се държи непознаваемо, да ни обгрижва да идва всеки ден, да звъни, да прекарва събота и неделя с нас, абе... идилия. Викам си аз, иска да се промени, но се пазя - само гледам. До вчера. Как може на връх Великден да се държи като ........ оф не се сещам цензурна дума дето да напиша. Отидохме при баба му извън София за да я видим жената за празника, и към 3 трябваше да си дойдем и да отидем и при моите родители. Е като се запъна няма да ходим у вас, сега сме тук - седели сме само 2 часа, все ей такива. Ако съм искала да си ходя да си хващам влака. Естествено се скарахме. Върнахме се в София в 5, естествено изпуснали великденския обяд при наште, той не ми говори, защото съм искала да си ходя и ми заяви че нямало да присъства на Рождения ден на малкия, който е след няколко дни и щял да му прави друг - отделно по натам.
Е как може да съм такава овца и да повярвам че се опитва да се промени, като той си е същия?!?!?!?!!?!?!!?

# 1 9 апр. 2007, 22:44 ч.

Мнения: 2 863

прочетох те, ама съм много съм изморена, за да кажа каквото и да е, а най- малкото нещо дето да ти свърши работа...
ми такива сме оФци- все се надяваме нещо да се промени и то се променя, но рядко към по-добро:))

# 2 9 апр. 2007, 23:09 ч.

София
Мнения: 6 999

Me4o Puh, хората се променят само и единствено, когато те поискат да се променят, като преди това трябва да са осъзнали, че не се харесват... Ама пак е трудно...

Това, за което ти можеш да се бориш е да се държи с теб по определен начин. Като просто не позволяваш да те поставя в ситуации като разказаната. Аз щях да си тръгна от баба му с влака, а после поне 2 седмици да отказвам всякакви срещи с него. Всеки път, когато ме потърси щях да казвам, че не желая да се виждам с човек, който се държи по този начин /повтаряйки му как се е държал/. Толкова съм подробна, просто защото това беше методът, по който научих бившия ми мъж да се държи 'по правилата' с мен. Ясни правила/които се повтарят непрекъснато/, грешка - отказ за контакти, при всеки опит за среща - първоначално тотален отказ /не му вдигах телефона, не отговарях на смс/, после обяснение къде е сгрешил, пак повтарям правилата и пак... Нужни ми бяха 4-6 месеца някъде, но сега се държи с мен с пъти по-добре отколкото като бяхме заедно и в първите месеци на раздялата ни.

# 3 10 апр. 2007, 06:48 ч.

иса, много е вярно това, което пишеш за промяната - хората се променят, но само ако те поискат...
твоя бивш е поискал...
при някои от нас обаче нещата не седят така...
един много близък ми човек ми препоръча да очаквам най-гадното нещо да се случи, а ако не се случи - това е бонус Simple Smile

и това, защото за кратко време се случиха неща, които ме изумиха..., неща за които бих се заклела, че няма да ги направи...
харесва ми да те чета, защото така знам, че някъде тези ситуации се развиват с мисъл, внимателно, а не с безумието, в което ние попадаме.. bouquet

# 4 10 апр. 2007, 08:26 ч.

Мнения: 175

Ами аз бях наложила контрол над нещата, но се подведох от това което показваше като промяна. Но то е ясно че когато се правиш на нещо което не си е трудно да го поддържаш дълго време, както в случая. А нямаше как да си тръгна с влака, защото следващия беше на сутринта. Сега той го играе обиден и не ми звъни - нито аз на него, но очаквам майка му да ме започне от 10 нататък. А истината е че ми се искаше да се промени - все още имам чувства и не знам как да ги преодолея.

# 5 10 апр. 2007, 10:06 ч.

София
Мнения: 6 999

ето ме, моя бивш не се е променил - същия си е. Просто с мен се държи различно, което мен обаче ме устройва. Но.... винаги очаквам да започне да се държи както преди.

Me4o Puh, много добре те разбирам. С риск някой мъж да прочете тук и да ме оплюе, ще ти кажа, че мъжете са като децата. Ако изглеждаш достатъчно решителна в заплахите си - се връзват. Ако беше хванала детето и казала "Тръгвам си на стоп." и да тръгнеш - щеше да те догони. И изобщо - прочети някоя книга за детско възпитание и прилагай на воля... Друг е въпросът колко от любовта и уважението ти към него ще остане като започнеш да го възприемаш като дете Thinking

А на свеки изобщо не й вдигай телефона. Това не я засяга изобщо нея Naughty

# 6 10 апр. 2007, 12:19 ч.

Мнения: X

Може може - и да сме овци също може .. а може и втори път .. а може и трети - споко. newsm78

# 7 10 апр. 2007, 12:25 ч.

Мнения: X

Цитат на: Me4o Puh в вт, 10 апр 2007, 08:26

Но то е ясно че когато се правиш на нещо което не си е трудно да го поддържаш дълго време, както в случая.

С риск да си запротивореча в даден момент, една от малкото умни приказки на бившия... абе той имаше проблясъци на моменти, ама май само на теория. newsm78

Та мисълта беше - ти искаш от мен да съм нещо, което аз не съм, в смисъл на "Толкова мога" - ти искаш от мен неща, които не съм в състояние да постигна.
Или които не искам да постигам, защото видиш ли не е Лесно. А някои си искат лесничкото....
Та може би те се стараят - поне на моменти - но толкова могат милите... Приеми го.
Когато разбрах, че възможностите на всеки човек са ОГРАНИЧЕНИ и са РАЗЛИЧНИ - т.е. всеки има различен праг на търпимост към усилия и страдание - защото това се изисква за да постигнеш каквото и да било в живота - животът ми стана много по-приятен. Оттам и вече нямам никакви очаквания към никого. Даже ред хора понякога ме изненадват приятно. Хубаво е, когато виждаш, как някой полага усилия, надскача себе си и успява в това - но твоят мъж явно няма да ти дари това щастие.

# 8 10 апр. 2007, 16:26 ч.

Мнения: 263

Аз без да имам вашия опит в разделянето и в смисъла на това, което е написала касиопея само на шега ще разкажа една случка от работата ми:
Един колега разказва за друг колега, с когото му се налага да работи:
"Той дава 100 % от себе си напълно! Което не е много!!!"

# 9 10 апр. 2007, 16:27 ч.

Мнения: 9 990

Каси-зазвуча ми като моя Confused

Той това иска от мен, което ти описваш..... Confused

Пък човек се променя, но някак неусетно с времето-налагат го редица случки житейски.А когато някой иска от теб промяна-няма как да стане с магическа пръчка.Човек може да подтисне нещото, което дразни околните и да са в мир, но не и да се промени ей така, защото някой го очаква това.Въвъ всеки смисъл-дали да си смениш работата ей така, защото другият иска, дали да спреш да обичаш банани, защото другият иска-все тая като искания...

# 10 10 апр. 2007, 17:59 ч.

София
Мнения: 8 348

Те не се променят, още по-малко за някакви си 6 месеца
просто на тебе ти омеква сърцето и се предаваш
недейр безмислено е

# 11 10 апр. 2007, 19:45 ч.

Мнения: 175

Аз и преди съм му казвала искам от него да спре да се държи като хлапак и да си поеме отговорностите, защото пакет памперси татко не го правят. Мрънка мрънка, и аз накрая се изнесох. Сега помага финансово, но ми обяснява каква съм змия и с мен не се живеело, а аз, даже и тон не повишавам, като дойде винаги има топло ядене, усмихнато дете и жена. Къщата ми чиста и подредена и тоя нагльо ми заявява че не съм домакиня и жена!!! Днес звъни /на третото не издържах и вдигнах/ и ме пита "Аз нямам ли думата да кажа къде ще е Рождения ден на Явор?" " Ти вчера се държа ужасно" и т.н. все в тоя дух. Аз накрая му казах " Я си го н....й" и му затворих!

# 12 11 апр. 2007, 09:27 ч.

София
Мнения: 8 348

отвратително е когато използват децата в споровете
моя екс поне не се интересува от детето и не ми се налага да се разправям с него и за това
е и издръжка не плаща, ама не съм го и търсила
нека си забогатява с парите на детето си

# 13 11 апр. 2007, 10:18 ч.

Мнения: 6 315

Цитат на: Me4o Puh в вт, 10 апр 2007, 19:45

...Аз накрая му казах " Я си го н....й" и му затворих!...

Много добре си направила според мен. И започни да не си го слагаш на сърцето Simple Smile

.

Моят правеше какви ли не неща напук, без да си дава сметка, че всъщност най-много вреди на детето си по този начин. Вече гледам да не си го слагам присърце, а детето - ще порастне и само ще прецени кой крив и кой - прав. Мъжете стават ужасни когато по някакъв начин им засегнеш егото - като да настъпиш куче по опашката - веднага се обръща да захапе.

А пък това с промяната - насила не става.

# 14 12 апр. 2007, 00:35 ч.

Мнения: 175

Ще идва на Рождения ден, но се държи нагло и май няма да го изтрая дълго. Виртуална почерпка за здравето на моя ангел:) newsm38

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Дете от анонимен донор- какво да кажа

Причина:

Причина: