В кратце да разкажа може да си спомняте, може не моята тема, за хлапашкото държание на мъжа ми, което доведе до раздяла вече 5 месеца. Та, в началото на март му поставих ултиматум или да си събира акъла или да ме остави на мира и да можем най накрая да се разведем, като срока изтичаше на 1 април. И той в края на март като взе да се държи непознаваемо, да ни обгрижва да идва всеки ден, да звъни, да прекарва събота и неделя с нас, абе... идилия. Викам си аз, иска да се промени, но се пазя - само гледам. До вчера. Как може на връх Великден да се държи като ........ оф не се сещам цензурна дума дето да напиша. Отидохме при баба му извън София за да я видим жената за празника, и към 3 трябваше да си дойдем и да отидем и при моите родители. Е като се запъна няма да ходим у вас, сега сме тук - седели сме само 2 часа, все ей такива. Ако съм искала да си ходя да си хващам влака. Естествено се скарахме. Върнахме се в София в 5, естествено изпуснали великденския обяд при наште, той не ми говори, защото съм искала да си ходя и ми заяви че нямало да присъства на Рождения ден на малкия, който е след няколко дни и щял да му прави друг - отделно по натам.
Е как може да съм такава овца и да повярвам че се опитва да се промени, като той си е същия?!?!?!?!!?!?!!?