Равен шанс или...

  • 2 095
  • 42
  •   1
Отговори
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
... или криворазбрано чувство за родителски дълг!

Става дума за следното. Родителите имат 2, 3, че дай боже и повече деца. И на всяко дете му се дава равен шанс в живота да се образова, спортува и т.н.
В смисъл - не се съобразяваме с даденостите на съответното дете, ами щом като така е било с 1-вото, така ще е със всяко следващо...
Най-лесния пример: 1-вото тръгва на езиков алианс във 2-ри клас, значи и 2-рото тогава. Трябва да има равен шанс. Ама това, че 2-рото не се справя така добре, както 1-вото с тази "работа" и не го влече - няма знаение... Щом е така с едното, тъй ще е и със следващото...
И даже обратното: 1-вото дете не показва особена склонnост към нещо си и понеже то е така, родителите не виждат у 2-рото дарбата...
Абе дано ме разбрахте  Praynig

Та ми се ще да видя, какво мислят другите майки с поне 2 деца по този въпрос?  Thinking

Последна редакция: пн, 09 апр 2007, 15:27 от Шани

# 1
  • Мнения: 7 362
                      При нас поне този " равен шанс" не мина. Mr. Green Водихме и малката и голямата къде ли  не ,но уви първо не помня коя на колко години съм водила ,второ - двете не се "подчиняваха " еднакво на родителските ни амбиции. Mr. GreenВ единия случай нещата вървяха така ,както ние ги бяхме планирали,но в другия - не.Тръгва ,ходи един , два пъти и вика - не.И нищо не помага.След това започна един "диктат" от тяхна страна с превес на желанията на второто дете - искам това,не искам - онова и накрая ги оставихме сами да си избират къде да ходят и какво да правят.И така си върви до ден днешен.Вече са женени с деца и си е същото.Само ние в момента не сме участници ,а наблюдатели в процеса. Mr. Green Което не попречи на малката на свадбата да бъдем набързичко разкритикувани,че не сме я водили на народни танци и сега не може да играе всички хора. Laughing А на нас ни беше писнало да я убеждаваме,колко е хубаво да можеш и да знаеш всичко  и нар.танци и всички останали. Mr. GreenОстана ни удовлетворението,че все пак усилията ни и провала им ни бяха зачетени. Mr. Green  bouquet

# 2
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Моето второ дете е още малко за да правя сравнения. Но първото, за което се сетих е, че второто не го пускаме на ясла, заради лоши спомени и преживявания с първото.
На голямото му се удават чуждите езици и го записахме в първи клас в ранно чуждоезикова паралелка. Ще си наблюдавам второто и каквото го влече - това ще се ориентирам като образование.

За равния старт - само грижите и обичта ни са равни, останалото каквото си покажат.

# 3
Аз имам наблюдения само върху моето семейство.
4 деца сме и бяхме оставени да се развиваме и правим каквото си искаме. Доста сме различни. Всеки тръгна по пътя, който му харесва.
Сега аз имам две деца и е абсурд да очаквам от звяра да се държи или мисли като Пинцесата или обратно. Приликата между тях е само външна. Не мисля, че ще се повлияя от единия и ще попреча на другия да върви по своя път.
Сравняването на децата е неизбежно. Все пак съм човек с собствени мисли и ценностна система - в някои отношения звяра ми харесва повече, в други - Пинцесата. Но точно в това, мисля, е смисъла - трябва да ги сравнявам, за да видя разликите между двамата и да мога да се съобразявам с тези разлики.

# 4
  • Мнения: 4 451
Когато голямата ми дъщеря беше бебе, аз все си мечтаех как един ден ще я запиша на балет или нещо друго. Минаха години и разбрахме, че Мими ми е с хиперактивност и дефицит на внимание Cry и всички мои планове за нея рухнаха. Сега водим люта борба с проблема и и просто си мечтая един ден да бъде като другите деца, да говори като тях и т.н. За бебката не градя планове. Парен каша духа. Да е жива и здрава само, сама ще си покаже какво и се отдава и ще следваме нейните желания и дарби, ако има такива.

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 4 385
Темата е много сложна, поне за мен, тъй като моите деца са през една година, момичета са и двете и са гледани като близначки като по малки. Сега вече са ученички и за малката е много трудно да се откъсне от каката. Каката тръгва на английски и малката иска, каката тръгва на пиано и тя иска. Аз не мога  като съм записала едната, да откажа на другата, и въобще този въпрос и при мен е на дневен ред и въпросът ми е по скоро как да убедиш по деликатно второто че не му се отдава заниманието на първото.
Тази година поне спортуват различни неща.
А по твоя въпрос за криворазбрания родителски дълг, понеже съм треньор имам доста наблюдения, та при мен тренират две сестрички на едната от които въобще не и се отдава този вид спорт, но родителите категорично отказват да ги разделят, щом едната тренира и другата трябва.Имам и други примери, ще следа темата и ще се включвам.

# 6
  • Мнения: 2 792

4 деца сме и бяхме оставени да се развиваме и правим каквото си искаме. Доста сме различни. Всеки тръгна по пътя, който му харесва.

   Laughing и ние сме 4 деца и аз сега имам две  Laughing

  Идеята възпитанието на децата да се сведе до план график, на тази възраст ще прави това и това, на онази пък другото ми е неразбираема и по тази причина не бих могла да я приложа дори и да пробвам.Опитвам се да съм полезна и адекватна и към Димана и към Момчил, за мен е много важно през целия път на откриване на света и емоциите те да са сигурни, че аз съм до тях да им помогна и да ги подкрепя. Идеята за даване на шансове-стартове и така нататък е излишна суета, като мисъл от страна на родителя, която не рядко в по-късно възраст е камъчето обръщащо каруцата (пр. Как може да не си ми благодарен аз колко неща направих за теб....)
 

# 7
  • Мнения: 705
смятам, че тук няма родител, който ще си признае че въпреки отявленото несправяне на едното си дете с дадено занимание, той/тя продължава да настоява за него  Peace

друг е въпросът, ако самото дете държи да се занимава с плуване, например, а е очевидно, че това не му се отдава. аз бих го оставила да се пробва, като междувременно бих го насочвала тактично към друг спорт.

равен старт ще и давам на децата си във възпитанието, отношенията в семейството и със сигурност - в заучаването на езици. смятам, че дори и да забележа, че на един от тях не му се отдават езиците, бих продължила да настоявам Naughty по-добре да научи малко в детска възраст, отколкото изобщо да не научи Hug дали не греша  newsm78

# 8
  • на брега на Дунав
  • Мнения: 1 571
Ами аз малко не го разбирам равния шанс по този начин. Моите деца са все още малки за някакви по-сериозни занимания, но достатъчно големи за да видя разликите във развитието и на двете. Всяко дете има различни интереси и желания, развива се в различна насока и според мен мястото на родителите е да усетят тази насока и да мотивират децата си точно към нея. За мен равния шанс за децата ми е да дам всичко от себе си, за да се развиват в това, което ги влече и да стимулирам да не изостват в това, което не им е на сърце. Незнам дали ще ме разберете правилно. Бих ги записала и двете примерно да учат език, защото това би им дало добър старт, и ако усетя нежелание бих потърсила начин да провукирам такова, но не бих следвала някакъв определен план примерно айде сега щом каката е почнала да учи на 5 значи и дребния ще почне тогава. Такива криви сметки наистина излизат криви.

# 9
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Подобна тема исках да пусна и аз Simple Smile Шани, четеш ми мислите.

Мен ме провокира едно изказване преди време от една майка на три деца. Тя общо взето каза, че ще кърми и третото си дете до 1,2 години, защото първите две по толкова ги е кърмила... Прозвуча ми малко странно - в смисъл, децата са много различни и е все едно да кажеш 'На третото давам само пилешки пържоли да яде, защото първите две само това харесват'.

И в този ред на мисли ми се искаше да питам майките на повече от едно дете дали наистина така процедират за децата си?
Дали ако за първото не са имали пари да го обличат фешън и по-скъпо, с второ/трето/пето пак така ще постъпят, независимо, че вече имат по-големи материални възможности?
Ако не са можели да си позволят нещо с първите, ще го спестят ли умишлено и на следващите, за да са равни в живота?

# 10
  • Мнения: 2 978
На мен това ми е болната тема. Sad

Поради този "равен" шанс, аз няма/ не искам да имам второ дете.
Много е дълго за обяснение, но на кратко мога да кажа, че шанса да се дава добър старт в живота и прекрасно внимание от страна на родителя,
на мен, не ми бе даден. Всичкото това внимание беше дадено на брат ми. Аз бях лошата, аз трябваше да прекъсна образованието си, за да работя, аз бях.... Cry
От цялата тази работа сега се чуствам изоставена и не чак толкова обичана от моите родители. Дават всичко на него Cry

Можете да ме биете, но на моменти си мисля, че ги мразя Embarassed, защото не е честно любовта да се дели на повече или по- малко....на първо или второ, че и трето дете.
Естествено, че децата са различни, за това и на мен ми бе забранено да се занимавам с това, което ми харесвам, защото брат ми харесваше друго #Crazy Rolling Eyes

За това и не искам второ дете, не знам дали бих се справила точно с това, а и ме е страх и моето дете някога да не изпитва омраза към мен Rolling Eyes

# 11
  • Мнения: 11 607
Шани, писала съм по друг повод - стремя се да не сравнявам децата си.... Разбрах,че всяко дете е отделна Вселена..... Големият е перфектен в училище, но дъщерята не иска и не иска да учи. Големият от 2-ри клас е с по-големи на английски, ама как да дам щерката след като тя по български не се справя, какво остава пък чужд език #Crazy Така че във всяко дете поощрявам дарбата му! Дъщерята напр. за разлика от големият рисува много хубаво, въобще двамата като ги наблюдавам все едно от различни майка и баща са! На двата полюса са и в този смисъл нямат равен шанс....


Това за равния шанс ми е много добре познато,защото аз имах такъв комплекс спрямо децата си. Смятам,че нашите родители също имат такъв комплекс към нас. За мен лично не е здравословен. По-правилно е индивидуален подход към всяко дете... А това,че някой неща ще се повторят не е страшно,а и то не може пък и всичко да е различно.

Откакто живея точно с индивидуалния подход към всяко дете - дишам по-спокойно, не се питам добра майка ли съм, не се втелясвам, не се комплексирам, въобще гледам децата си значително по-мъдро!

# 12
  • Мнения: 11 607

Вини, проблема не е в теб за това,че не искаш второ дете,а в чувствата ти от детските години.... Ако се оттърсиш от спомените си и надскочиш кошмарите си - ще отгледаш много разумно и второ дете! А е и един повод да покажеш,че си по-добър и мъдър родител от своите родители с това,че не делиш децата си!

# 13
  • Мнения: 705
Вини, фактът че осъзнаваш тази грешка на родителите си и говориш сравнително спокойно за това, показва че би направила вси1ко възможно да я предотвратиш при твоите деца.  Peace така че не се отказвай само заради това от друго дете  Hug казват, че най-добри бащи стават тези мъже, които не са имали добри бащи, защото се стремят да направят обратното на това, което са видели. може би и при теб ще бъде така   bouquet

Ако не са можели да си позволят нещо с първите, ще го спестят ли умишлено и на следващите, за да са равни в живота?

моите деца растат заедно и няма разлика в средата и възможностите, с които ги отглеждаме, но ми се иска да вярвам, че единственото, с което ще се съобразявам при насочването на децата е тяхната ИНДИВИДУАЛНОСТ  Hug

# 14
  • Мнения: 3 591
Всяко едно е било различно  Simple Smile

Всяко следващо от децата ми е било с "предимство", защото къде на мен повече акъл ми е дошъл в главата, къде пари съм имала повече... За кърменето примерно всяко следващо е кърмено повече от предното Simple Smile Но пък погледнато  към момента - ако купя маркови дрешки го правя и за 3-мата. Единия за първи път ги е имал на 7 другия на 3 третия на 0  Mr. Green За училищата - според децата - който от каквото има нужда. Ако единия ходи на математика, а на другия не му върви - ми другия ще играе футбол примерно - не виждам защо трябва да са равни, нали са различни личности  newsm78  Пък за материалното -  смятам, че това е най-малкия им проблем - децата едва ли правят разлика дали пият от шише от 2 или 20 лева, или носят дънки за 5 или 500 лева...
Ако аз мога да си го позволя и ми се иска да се поглезя го правя. Ако те искат да се глезят - ако мога ги глезя. Ама ако днес глезя единия и другия не е с мен не се чувствам виновна - все ще се случи другия да е с мен и да го глезя и него самостоятелно...

това в което имат равен старт и 3мата е любовта ми - по много за всички  Hug И с гордост мога да си призная,че моите деца не се ревнуват - намерила съм за себе си начина да дам по много на всички. Макар и различно материално задоволени.

Общи условия

Активация на акаунт