Поклон и от мен мили майчици!Аз също загубих дете,но така и не намерих сили да пиша за това 
- Публикувана: 7 апр. 2007, 16:22 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2007, 21:46 ч.
Съжалявам
Александра, понякога наистина олеква да поговорим за загубите си! Не боли по-малко, но поне не се чувстваш безкрайно сам и неразбран. Ако някога имаш желание за това - пиши. 
Александра, понякога наистина олеква да поговорим за загубите си! Не боли по-малко, но поне не се чувстваш безкрайно сам и неразбран. Ако някога имаш желание за това - пиши.
Dani -Благодаря ти за това .... благодаря ти от сърце въпреки че ме разплака .... благодаря защото тези думи са силни и близки до моето и нашите сърца .... аз се чувствам точно така ..
"Друг огън в мене тихо тлее -
отчаян порив на безсилната ми тлен.
Да те прегърна, просто да те взема,
да вдишаш глътка въздух с мойте дробове,
да те държа, когато първи крачки правиш,
да ти попея, да те притисна до сърце.
Ти не дойде.
Снежинката угасна в мрака.
Декмври някак ледено запя.
И после нищо...
Някак си живуркаме...
А теб те няма.
Не си отиде.
Ти... просто... не дойде "
"Друг огън в мене тихо тлее -
отчаян порив на безсилната ми тлен.
Да те прегърна, просто да те взема,
да вдишаш глътка въздух с мойте дробове,
да те държа, когато първи крачки правиш,
да ти попея, да те притисна до сърце.
Ти не дойде.
Снежинката угасна в мрака.
Декмври някак ледено запя.
И после нищо...
Някак си живуркаме...
А теб те няма.
Не си отиде.
Ти... просто... не дойде "
И аз редовно чета вашите темички много отдавна и винаги плача,исках да ви кажа,че ви се възхищавам за силата която имате да продължите напред.Познавам една от вас и знам,че е много силна ще продължи да се бори.Не мога да кажа,че знам какво ви е защото ще звучи смешо но ви прегръщам много силно и съм с вас.Вярвам,че вашите ангелчета ви закрилят
,шегувам се 
"Друг огън в мене тихо тлее -
отчаян порив на безсилната ми тлен.
Да те прегърна, просто да те взема,
да вдишаш глътка въздух с мойте дробове,
да те държа, когато първи крачки правиш,
да ти попея, да те притисна до сърце.
Ти не дойде.
Снежинката угасна в мрака.
Декмври някак ледено запя.
И после нищо...
Някак си живуркаме...
А теб те няма.
Не си отиде.
Ти... просто... не дойде "
отчаян порив на безсилната ми тлен.
Да те прегърна, просто да те взема,
да вдишаш глътка въздух с мойте дробове,
да те държа, когато първи крачки правиш,
да ти попея, да те притисна до сърце.
Ти не дойде.
Снежинката угасна в мрака.
Декмври някак ледено запя.
И после нищо...
Някак си живуркаме...
А теб те няма.
Не си отиде.
Ти... просто... не дойде "
... безсилна съм да допълня каквото и да било друго...
Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"
„Защото съм жена?", отговорила му тя
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."
Това е за вас,мили момичета!
„Защото съм жена?", отговорила му тя
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."
Това е за вас,мили момичета!
