Откакто се прибрахме от болницата /където беше доста кротка и поспалива - може да е било и от жълтеницата/, дъщеря ми не заспива в своето легло, а предпочита да заспива в ръцете ми. Понякога сутрин може и да заспи спокойно в креватчето, но следобяд вече е изключено. Много често заспива в прегръдките ми /не е нужно да я нося, просто трябва да я гушна/, и след малко неспокойно въртене заспива, но когато я оставя в леглото й, след 10 мин. се буди с плач и пак трябва да я взимам. Това колики ли са според вас - не е неистов плач като при колики или присвиване, просто мрънкане, което се засилва до плач, ако не я гушна. Понякога си мисля че е гладна и продължавам да я кърмя /ние сме нещо средно между хранене при режим на 3 часа и кърмене на поискване, когато ми изглежда гладна/. Как да се справя с това? Не че имам нещо против да я гушкам, но има дни, в които не мога дори да хапна или да взема душ, тъй като я гледам сама. Единствено вечер заспива спокойно и се буди само 1-2 пъти за да похапне за 10 мин., после пак заспива веднага до 7-8 ч. Как е при вас, някакви идеи как да я науча да заспива сама. 
Между другото - залъгалки не обича, почти веднага ги плюе обидено. 
Между другото - залъгалки не обича, почти веднага ги плюе обидено. 
Таткото се принуди да отиде в другата спалня.... 
като пак се буди ,но само пие вода и пак си ляга и заспива.
И моето дете нямаше много силни колики, но мрънкаше и беше очевидно неспокоен. Разбира се при тежко положение се гушкахме и разнасяхме, но правилото беше - включваме сушоара да духа и той се унася и заспива. След известно време заспиваше без сушоар. Даже обича да си спи сам в креватчето и ако всичко е ОК и вземеш да го гушкаш, вика "креватчето, креватчето". Сега е на 1,7 г. и може поне да си каже какво му е. Замъчили са го последните зъбки и като ми каже "Мамо, гуш, боли" се гушим и си пеем, докато се успокои. 
.
Нали уж докъм 6 месец не можеш да разглезиш бебето, ако го гушкаш, когато плаче и не може да заспи. Не бих искала да я оставям да реве сама в леглото, защото веднъж баща й пробва /в мое отстъствие/ и когато се прибрах беше станало по-лошо - въобще не можеше да се успокои до края на деня. 
