Глобализация, Гражданин на света и какво означава това за нас

Да, права си.

Лени, и ти си права за поговорките. Но добре, какво е това нещо, което искаме да предадем на децата си, което е българско?

Аз по темата
Глобализация, Гражданин на света и какво означава това за мен...
АМЕРИКАНСКО ГРАЖДАНСТВО и интегриране в обществото

Писах патетично, негативно го възприемаш ти и го вадиш от контекста на целия постинг. Доколкото си спомням казах, че само го вмятам, тъй като не е част от темата.
Ми немската история е малкооооо по-дългичка от американската, пък и хората са си понаучили уроците.
Въпреки че са нарочени за шовинисти, те не са такива и най-малкото не са развили подмолни организации като Ку-Клукс-Клан.
Не ми се политизира нещата, но вие започнахте.
Не желая пак да си мерим пишките и циците на база континента, който обитаваме, все пак става дума за глобализация
Ми нека да си поговорим и за това.
Не са само те - коледарите, сурвакарчетата, мартениците. Кое им е религиозното? Или пък кулинарното.
Това че някои нен ги познават, заради измислено атеистичнокомунистическа пропаганда, не значи че не ги е имало и не са важни примерно за мен.

Абе други организации са си имали немците... Не искам да се заяждам, но ми е странно, нацистите ги забрави или нарочно не ги спомена?!? 

Не съм ги забравила, нарочно не ги споменах, щото те не важат в момента. Или по-скоро се опитват да важат използвайки икономическата рецесия, но са бледо и слабо недорасляче в сравнение с водената от Хитлер партия.
Нали не е затова темата 

Като се пусне детето ти по пързалката- да се зарадваш от сърце, да го грабнеш и да го завъртиш във въздуха и да го целунеш звучно по бузата. Или да го задушиш в прегръдка, чак да изписка 
А не да викаш престорено всеки път : ю дид да фастест уан, гуд джоооб. И като падне като се спуска- пак така. Толкова фалш, че понякога жал ми става за тези хорица, губят реална представа.

Та ето такива ми ти прости нещица, които не са точно български. Както и отношението към брака като ценност и хиляда други неща.

ККК тук, Хитлер там... Да, не е за това темата, нека спрем.

miЕй това пък е глобализация, преди и да сме знаели, че има такъв термин може би. 
Детският изговор го разводнява, но всъщност се пее: "ем, ай, ес-ес, ай, ес-ес, ай, пи-пи, ай", или писмено изразено: Mississippi.

Сериозно?    Това не го знаех

езика.
с езика се пренася всичко българско.
да му изпееш една песен, да му прочетеш каралийчев.
да му разкажеш от къде идва, че има хора преди него.
на италиански ли ще му обяснявам за корените му...
да му кажеш ' чеденце" и то да я разбере тази дума, да я почувства.
това е за мен уникалното. езика.  той носи всички послания.
всички уникалности.

останалото са манджи и някакви обичаи .... мартеници няк'ви.

Ама аз не съм скачала на ластик на Мисисипи
Ние имахме други броилки, ама пуста склероза в ранна детска възраст - не ги помня.
Ама на Мисисипи не съм  

Идентичността на всеки човек се влияе до голяма степен от това, с кои категории той самият най-вече се определя. Аз например се самоидентифицирам като майка, жена, българка, емигрантка, съпруга, дъщеря, европейка и т.н.

За мен това, че съм българка не е най-определящото (поне не в този момент), но не е и съвсем маловажно. Имам и абсолютно мои уникални индивидуални характеристики, както и всеки друг човек има.

Като група българите също имаме уникални характеристики и те (най-съществените впрочем) не са нещо, което можеш да опишеш набързо. За мен те са изразяват най-вече в начина за възприемане на света. С всичките му хубави и не толкова страни. Ето този различен начин за възприемане на света искам да предам на децата си. Да го имат като алтернатива на другите, с които ще се сблъскват в живота си. Пък дано да могат да си изберат най-хубавото от него и да го запазят.   

бъди такава, каквато си, пък то каквото има да му се предава , ще му се предаде 

защо? Ами хората се събират по нещата които ги свързват, а общността е една от тях. Няма лошо, според мен, друг е въпроса ако не искат да се приспособят макар и малко към обществото в което живеят - тогава се създава напрежение, но да не разводнявам темата. Всеки иска да има чувство за принадлежност, ако се преструваме че не е така и че спомените от детството ни, от България нямат значение вредим само на себе си. Трябва да ви кажа, че аз работя с хора от много националности, някои имигранти, други второ, трето поколение, но всеки иска да принадлежи, всеки говори ако не за страната от която идва, то за традициите, обичаите и т.н. - това създава сигурност, чувство на продължение. Дъщеря ми, която е на 15 и хормоните вилнеят  до скоро не искаше да чуе за България, била американка (не е родена тук но дойдохме когато беше малка), за какво й била България, бла, бла, от което много ме болеше защото по този начин имах чувството, че иска да скъса тази връзка с нас. Напоследък, обаче, забелязвам че започва да се интересува от православната църква, нашите обичаи около празниците (въпреки че не сме религиозни ги спазваме), пита ме за роднините в България, за моите баба, дядо, прародители и т.н. Като я питам защо се интересува, тя казва, че си говорили със съучениците си на тема кой от къде идва - така че и тийнейджърите, които иначе ходят в Макдоналдс, пият кока-кола, все пак чувстват необходимост и от нещо друго...


защо да е фалш? Все пак се дразним че те искат да ни наложат начин на хранене, празници и прочие, но защо не можем да възприемем културните различия като такива каквито са - а именно различен темперамент, различно възпитане, а мислим че те са непременно фалишиви защото не са като нашите.

Темата се разраства в отвратителен спор. Нещо, което преди обичах, но днес ме изморява.

Гражданин на света означава да имаме толерантност и разбиране към останалите. Означава да забравим честолюбието и личните традиции, да се смесим със света.

За пореден път ще кажа, че душата няма пол. Нито възраст. Нито национална принадлежност.

А за българските традиции. Незнам. Аз съм на 27 години. От 15 години не съм живяла в България. Аз се считам за българка. За баш българка се считам. НО....

Но ми липсват много неща. И какво? Голяма работа, че не мога да правя баница, че  повечето от нещата, които казвате дори не ги познавам като традиция ( само мартениците познавам, но и тях ако някой не ми ги прати, аз няма да мога да ги ушия...), че в България повечето хора ме считат за странен човек. Да, аз в Бг. съм наистина странен човек. Хората ме питат от кой град идвам.
Но тук също ме питат откъде идвам. Навсякъде по света ме питат от къде идвам.

За мен България е това, което аз държа в себе си, това че говоря на детето ми на български, това че изпитвам силна носталгия по миризмата на акация по улица "Тулово" през лятото, кучето на циганите, което лае по цяла нощ, меланхолията, която витае нощем над града и аз излизайки на терасата съзерцавам многобройните звезди по небето. Това ще предам на детето ми. То ще е българче. Колкото и аз съм.

Вечернице, за нас може би е ужасно да сме далеч от България, но за децата ни няма да е същото, защо трябва да ги насилваме? Аз ще направя така, че никой вкъщи да не забрави откъде е дошъл огънят  . Мечтая един ден да започна нещо в Бг.... Може би...

А Шоколадкина искам да я прегърна! Изказва се вместо мен. Както и Броненоската. Абе как сега да ги цитирам и двете. При условие, че ме мързи... Хайде