Глобализация, Гражданин на света и какво означава това за нас

По принцип се имам за гражданин на света - ubi bene ibi patria важи в пълна сила за нас с мъжа ми. Обаче темата за кръщаването на децата ме накара да се замисля, че по-скоро бих си кръстила детето Светослав (примерно) отколкото Браян. По-естествено би ми звучало. Значи не съм се глобализирала чак толкова, колкото си мисля .

То детето ако продължава да се дърпа да бъде заченато, направо ще го кръстя Веждислав Хвалипръцков да го видя как ще се оправя 

 

че ще си остана бьлгарка - то е ясно....единственото, което мога да направя 3а децата си е да им ра3кажа бьлгарската история, пьк нататьк да се чувстват както искат.....3а мен е по-важно да 3наеш от кьде идваш, а не кьде си в момента....а кьде ще отидеш - само бьдещето ще покаже.....

За "родоотстъпник" не се смятам. Като си помисля колко останали в България предават и са предавали родината, смятам даже, че много от нас повече я обичат и лелеят.

Та колко много от големите ни писатели (вкл. и гореспоменатият Вазов) работят в емигарция. Творят и бленуват за България. Аз също помня своя род и език и ще ги предам нататък. Да оставя обаче патоса.

За себе си знам, че живеейки в Европа, ако реша мога и спонтанно да се прибера в България, даже и само за уикенда. За детето си знам, че ще му се харесва да има дом и тук и там. Опитът, който се придобива така е като двуезичието - може само да е от полза. "Подвижността" е част от живота ни.
А и да не забравяме, че расте съвсем друго поколение. Проблемите, които ще ги конфронтират, задминават граници, че и континенти. Мирогледът им трябва да бъде много по-широк от нашия, за да могат да отцелеят.  Аз ще дам на моето потомство корени, но и криле.
Това влагам аз в разбирането "светът - моят дом".

за нас хубавото е, че се говори само на български в къщи, детето вече е голямо и по-осъзнато, чете си сам книжки по БГ история, художествена литература на БГ, стремим се по всякакъв начин да запазим българското в нас
но това не ни пречи да се чувстваме европейци - това, че си живял на различни места, в различни държави само обогатява мирогледа на един човек, както и помага за по-лесно проспособяване на следващото място - на мен лично ми беше по-трудно да се приспособя отново към простотиите в БГ след Дания отколкото тук в Швеция, за тук си знам, че има правила и точно как да действам, в БГ си с вързани ръце
според мен е жалко, че българите в по-голямата си част са бедни и не могат да си позволят да пътуват, тогава биха били по-отворени, както и по-настоятелни за една по-добра България
сега това, което знаят за света е силно изкривено от медии и управляващи в полза на техните им интереси и оттам силно изкривената представа за западноевропейците, начина им на живот и каквото още се сетите

и смятам , че децата ни са облагодетелствани от достъпа до чужда култура във всяко едно отношение
а дали ще се запази българското в тях зависи само от нас

лек ден

това е , което ме притеснява в глобалиzацията, че всичко върви към мак доналдс и местните оригиналности се губят. Не ми е проблема, че детето ми ще раzбира по добре немските традиции от българските, а че ще се стигне един ден до никакви традиции, само мак доналдс  

Това са двете страни на медала.
От едната се чувстваме приобщени с хора на хиляди километри от нас, от друга - всички ще празнуваме идването на великденския заек, идването на Дядо Коледа, Хелоуин.
Претопяване на традиции, обичаи ще има. Ще се загуби и ролята на религията.
Дали обаче това е правилната посока?

ами не е съвсем. Я си представи да zатворят всички кръчмета и да ти продават само хамбургери ... тогава се губи смисъла и очарованието на всяко място. Сега можеш да решиш да идеш до Брюксел да хапнеш морска храна , а ако ти продават само чиzбургер на всяка крачка няма да отидеш. Хората ще иzпростеят съвсем. Не zнам и аz. Дано не става. За религията не zнам дали ще се zагуби или ще се иzопачи в поредната удобна zа големите фанатична форма.

Няма лошо в посоката според мен. Виж как всички шофираме с едни и същи знаци. Това ни дава свобода, а свободата е ценност. Религията пък също сама по себе си ограничава и пак е добре, че отстъпва. Идва време на други по-глобални , валидни за всички ни ценности. А за хамбургерите няма да коментирам, не мисля че е актуално за дискусията.

 

Не съм чела преди мненията, но си мисля за темата от както я пусна, Кате.
Някак не искам високопарни думи да говоря, за света и поколенията... 

За мен мога да кажа - ценност ми е семейството, миналото на родовете, от които произлизам.
Нещата, които съм научила в България, нещата с които съм отраснала, ценностите в които съм възпитана. Местата , по които съм стъпвала, книгите, които съм прочела на родния си език, песните, които съм изпяла. Ценно ми е да си правя сърмите и да си слагам оцет в лещата, да ям карантии и да си боядисвам яйцата по Великден. Ценни са ми традициите, колкото и осакатени да са те и изкуствено да стоят след тия години комунизъм, които сме преживели.

От друга страна, за 16 години съм била в 20ина страни, което за едно момиче от БГ си е цифра.
Видяла съм много, говорила съм с различни хора. 91ва година в Япония разбрах, че има и друг свят от този, в който съм отрасла и това ми хареса. Светът ми е ценен също и не мога да се откажа от него, защото имам някаква идентичност. Идентичност, според мен, не означава изолация , - харесва ми да мисля, че хората могат да се обединяват в различното си. Въпреки различията, да намират мостове, да си дават повече, отколкото да си вземат.

Та, мисля за себе си, като за някакъв миксиран човек.  Гражданин на света ми е ужасно блудкаво понятие, изтъркано, но , да - чувствам се близка до много места, мога да проектирам живота си практически навсякъде на тая планета и няма да съм нещастна. Горе-долу това вижам и за децата ни - хора на света, които могат да бъдат където и да е, и в същото време да имат някаква торба ценни неща, китот да си носят със себе си.

Виждам бъдещето , като микс от култури и идентичности, които не се конфронтират, с две думи.

Лени, права си за много неща, но мен ме притеснява и друго. Вметнах го по-горе.
Глобализацията е добре, но вързаната с нея американизация ме дразни.
Надявам се момичетата от САЩ да не ми се сърдят за това, но така го усещам, така го казвам.

аз, извинявам се, просто не го разбрах това. какво имаШ предвид?


аз имам 4увството, 4е имаме някакви разли4ни понятия за иденти4ност. май по_добре да си изясним това най_напред.

Ами споменатите по-горе Макдоналдс, че ги има под път и над път.
Че празнуваме вече повсеместно Хелоун и Дядо Коледа, че пием всички кока-кола, а децата ни няма да познават вкуса на истинската боза например.