За отношенията между родителите ви?

  • 1 591
  • 16
  •   1
Отговори
Подтикната съм донякъде от една друга тема, затова дали се разбираме с майките си, и си зададох въпроса дали и при вас е така както при мен. Страдам оттова, че родителите ми остаряват и се държат все по неадекватно и още повече страдам че постоянно ми се натяква това, а именно че остаряват. Понякога ми се иска да им дам малко от своя живот ,за да се чувстват по-млади и щастливи, но това няма как да стане,  сякаш те са се вглъбили в миналото си , а настоящето им е изпълнено само с мисълта за староста им. Ужасно е чувствам се виновна Cry Някой да ми напише нещо ведро или може би и други родители ви напомнят в разговорите си постоянно за това. Абе това нормално ли е?

# 1
  • Мнения: 175
Moйте родители се занимават по скоро да мислят за внуците и нас отколкото да мислят за възрастта си. Майка ми е на 70, а ба6та ми е на 71 години. Понякога когато разговаряме ми споделят 4е някой от техните познати е по4инал, но това по скоро го казват информативно. Майка ми се оплаква 4е сме дале4е и много тъгува за нас. Това е което и тежи. Не смятам 4е е нормално твойте родители да те карат да се 4увства6 по този на4ин.

# 2
  • Мнения: 289
И на мен не ми се струва нормално... някак е нетипично за родители да карат детето си да се чувства зле, независимо по какъв начин - в случая чрез вменяване на вина. Не пишеш какво е твоето положение - омъжена или не, имаш ли деца, братя и сестри - само върху теб ли пада отговорността за тяхното "остаряване".
Моите родители са млади все още.. но да ти кажа, имаше един момент, в който се чувстваха.. как да кажа.. все едно, че животът им е загубил смисъл, след като аз и брат ми се оженихме един след друг, и те останаха сами вкъщи  Tired майка ми спря да готви, щото "няма за кого", изобщо, нямаха желание да правят каквото и да е.. и аз чувствах някаква неопределна вина като ги гледах, и правех всичко възможно да ходя при тях всеки ден... не че са го искали от мен, но без да казват нищо, личеше, че се чувстват зле.Този период обаче постепенно отмина, а с раждането на детето ми направо се преобразиха! Сякаш откриха нов смисъл в живота си, майка ми не се спира, готви му по три манджи, баща ми му прави какви ли не щуротии, виждат го всеки ден, и съм много щастлива да ги гледам така ентусиазирани! Та, мисля в тази посока.. какво би могло да им даде стимул, да се почувстват полезни, да ги "подмлади", така да се каже  Grinning

# 3
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Четете, бе момичета, те не я карат да се чувства така, просто са си такива и заради това жената се чувства виновна. Резервирана, недей така - не ти си виновна, че те остаряват - такъв е животът, всички ще остареем. Възрастните хора се вдетиняват, стават малко или много егоисти, искат си предишните постижения, ама не става и те страдат. Ако пък имат и повечко болежки, става наистина страшно - все се оплакват, че едно или друго ги боли, че пенсиите не стигат, че доктори те са едикакви си и т.н. и т.н. Нормално е! Игнорирай доколкото можеш и си гледай живота, че тези години никой няма да ти върне.

# 4
  • Мнения: 2 723
Моите пък все едно са на по 20 години...
ПОчти всеки уикенд са някъде, гостита, купони, кръчми, всяка отпуска пътуват по чужбините... забавляват се...
Само за една година ходиха до Китай, Индия и Германия, разбира се и на моренце.  Whistling
За раждането на сина ми обаче не успяха да си вземат отпуска Confused
От една страна много им се радвам, но от друга...
И ние искаме да идем някъде, ей сега за Велик ден сме си платили една мини 3 дневна екскурзия до о-в Тасос и няма кой да гледа малкия. Уж бяха обещали, а пак се засилиха на някъде, щяли с детето да идат Shocked
Верно е, че никой не е длъжен да ми гледа детето, ама уговорката е от преди да платим дори капарото за екскурзията Twisted Evil

Е, казах си го... не ми олекна Cry

Ами направи им някой подарък за някой празник - да речем тридневна почивка в Копривщица, или където си избереш. Да си починат, да се позабавляват... Ако не е почивка, ресторант, масаж, нещо, каквото знаеш, че са обичали да правят преди  ... само да не съжаляваш после Mr. Green

Последна редакция: нд, 01 апр 2007, 12:02 от Никси

# 5
  • Мнения: 289
Четете, бе момичета, те не я карат да се чувства така, просто са си такива и заради това жената се чувства виновна.

Ами, доколкото ни е възможно, четеме бе, момиче  Mr. Green Що така даскалски ни натри нослетата  Rolling Eyes

Страдам оттова, че родителите ми остаряват и се държат все по неадекватно и още повече страдам че постоянно ми се натяква това, а именно че остаряват.

Ей тези думи ме навяха на мисълта, че и родителите имат принос тя да се чувства зле.. аз го нарекох виновна...

# 6
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Ами, доколкото ни е възможно, четеме бе, момиче  Mr. Green Що така даскалски ни натри нослетата  Rolling Eyes

Сори, не съм искала да прозвучи даскалско. Що пък така го прие? Разбира се, че имат принос, но не мисля, че осъзнават какво и причиняват, просто търсят да изкарат на някого неудовлетвореността си и тя е най-близо.

# 7
  • Мнения: 2 700
Не искам да те плаша, но тепърва ще се държат все по-неадекватно и тепърва все повече ще се вглъбяват в старостта си.  Cry Освен това ще започнат да стават егоисти и да си мислят, че светът се върти около тях. От опит, като добра дъщеря, прекарах доста години в съпричастност, жертвайки моята младост и безгрижие. Дойде момент, в който започнах да казвам ежедневно по една доза "майната му" в смисъл, че напуснех ли пределите на дома им техните проблеми спираха да ме занимават (освен когато става въпрос за животоспасяване). Звучи грозно, но с времето НИЕ трябва да решим дали искаме да живеем нашия живот или да им се пренесем в жертва.

# 8
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
ами аз все още държа да знам всичко за родителите си и отношенията им. Тормозя се, че баща ми е в депресия и че е намерил не много хубав начин да се спасява от нея... , че майка ми също се тревожи за роднина, но някак иска да не й личи... че 2-мата все още много ни мислят (мен и брат ми и семействата ни) и така...
И аз ги виждам като леко стареещи, но слагам розовите очила и гледам да не е това нещото, което да е на 1-ва линия помежду ни. Никой нищо не ми натяква... дори напротив. Като ги чуя и разбера, че нещо не са добре заплаквам, а баща ми все ми вика: недей, остави ни... имаш си деца и мъж, да си ги гледаш... Не знам защо не разбира, че в сърцето има място за всеки  Hug

Нооооо, разбира се, моято е лесна...   ooooh! Ако може по-философски да се гледа на живота и по-дебилно и по-железно...

# 9
Благодаря ви за хубавите думи и окуражаващи най-вече. Аз знам , че такъв е живота, но ми е много неприятно да приема тази страна от него и най-вече, когато се получава така , че някой от тях по-трудно понася факта. А иначе те са най-готините родители да ви се похваля правят всичко за нас, но и те са хора уви.

# 10
  • Мнения: 4 965
Моите пък все едно са на по 20 години...
ПОчти всеки уикенд са някъде, гостита, купони, кръчми, всяка отпуска пътуват по чужбините... забавляват се...
...

И моите са така, но са по на 52 и 55 г. и наистина много помагат за децата, без да ги моля - живеят близо до нас и са се вманиачили по внучките си.
Баба ми е на 71 г. - наистина все се опитва и тя да доказва колко е млада, енергична и оправна, ама вече й става все по-трудно. Мъчно ми е, но не мога да направя нищо - такъв е животът - от ден на ден става все по-трудно да се общува с нея (егоист е, все тя е правата, все някой не й е обърнал внимание и .т.н.). Но какво да се прави, аз също ще стана скоро на 30. Колелото се върти.

# 11
  • София
  • Мнения: 9 107
Ами и на мен ми става мъчно като виждам как майка ми остарява (баща ми почина преди 4-5 години), но то и аз имам повече бръчици от преди 2-3 години (а съм само на 26 още). Времето не спира.
Баба ми беше казала веднъж, че родителите стояли между децата си и смъртта един вид и ги пазят, а после идва ред на децата да пазят своите деца и така..... Много естествено ми се стори някак.
Иначе не говорят на теми- остаряване, умиране и т.н., ама то човек начоченти се замисля и без някой да говори.

# 12
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 675
Не искам да те плаша, но тепърва ще се държат все по-неадекватно и тепърва все повече ще се вглъбяват в старостта си.  Cry Освен това ще започнат да стават егоисти и да си мислят, че светът се върти около тях. От опит, като добра дъщеря, прекарах доста години в съпричастност, жертвайки моята младост и безгрижие. Дойде момент, в който започнах да казвам ежедневно по една доза "майната му" в смисъл, че напуснех ли пределите на дома им техните проблеми спираха да ме занимават (освен когато става въпрос за животоспасяване). Звучи грозно, но с времето НИЕ трябва да решим дали искаме да живеем нашия живот или да им се пренесем в жертва.
Много точно Peace
Аз като остарея, искам да си живея като германска пенсионерка  Mr. Green

# 13
  • София
  • Мнения: 3 421
 В моето семейство май такова нещо няма - помня си почти всичките прабаби и прадядовци, баби и дядовци - никой не говорил постоянно за старостта си, за болести, да натоварва младите около него. По-скоро животът им се въртеше между новините за внуци и правнуци. Радваха се с нас, тъгуваха с нас.
 Само дядо като се разболя и накрая малко започна да проявява егоизъм, но това си е нормално в такава ситуация.
 
 Докато на сестра ми свекърва й само това прави - ужасно натоварва човек.
 Зависи си от човека, не от това колко е остарял.

# 14
  • Мнения: 3 537
Зависи си от човека, не от това колко е остарял.
Ей това е. Peace

Общи условия

Активация на акаунт