Синът ми, който е на 4 год. и половина дава зор да го уча на азбуката. Баща му също много държи и според него повечето деца на неговата възраст я знаят. Учителката му ,а и сестра ми която е педагог твърдят, че няма нужда от това-все пак му предстои предучилищна-пък и азбуката е за да може човек да чете думите, значи смисълът е-да може да се научи да чете. Значи ще трябва да го уча и да чете. Струва ми се много малък. Кажете, вие какво мислите по въпроса.
- Публикувана: 29 март 2007, 12:28 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2007, 12:07 ч.
Учите ли 4 годишните си деца на азбуката
Аз мога да кажа само,че моята дъщеря познава всички букви и цифри.Не съм настоявала за това,но тя е много любознателна и иска всичко да знае.От една година си купуваме списание"Бърборино" и от там започна този интерес.В началото искаше да знае на всяко животно буквичката и т. н., но щом детето има желание , учете буквите под формата на игра.Не виждам нищо притеснително и стресиращо.
Ами според мен изобщо не е малък - моят син знаеше азбуката много преди навърши 3 и така като гледам, на 4 вече ще може да чете. Щом детето проявява интерес, не виждам смисъл да бъде ограничавано и да му се налагат стереотипи. Работата на родителя е да провокира и задоволява любопитството на детето си - тук не става въпрос то да бъде насилвано и подчинявано на болни амбиции, а да бъде оставено да се развива на воля.
няма интерес към буквите все още
разпознава единствено написано името си /ама то това е от надписа на шишето му за вода в градината и яслата преди това/
за сега различава кое е число/цифра и кое е буква като го види написано
реших, че като не му е интересно с буквите можем да се захванем с цифрите
за сега се учим и играем с тях да ги разпознава и да брои до 15 /за да може после да подхванем часовника/
нареждаме пъзели с цифри и броим и това е
също играем си наши игри с колода карти и там гледа червено-черните цифри
за сега толкоз от нас
не го насилвам
п.п. възрастта му е в подписа ми
разпознава единствено написано името си /ама то това е от надписа на шишето му за вода в градината и яслата преди това/
за сега различава кое е число/цифра и кое е буква като го види написано
реших, че като не му е интересно с буквите можем да се захванем с цифрите
за сега се учим и играем с тях да ги разпознава и да брои до 15 /за да може после да подхванем часовника/
нареждаме пъзели с цифри и броим и това е
също играем си наши игри с колода карти и там гледа червено-черните цифри
за сега толкоз от нас
не го насилвам
п.п. възрастта му е в подписа ми
. Виж, от цифрите си няма и понятие 
Моят син е още много малък,за да давам адекватни съвети,но само ще споделя,че на 4 години вече си четях сама приказките,а на 5 сама научих руския език /пак четейки руски книжки/! Щом детето има интерес още по-добре за него! НЕ го спирай и не го слагай в никакви рамки! Успех му желая на него и на теб. 
След като детето иска само-разбира се! Не мисля че има възраст малък/голям, при положение че идва от детето това желание. Аз съм против да се възпира любознателността у децата под предлог малък е, ще скучае в учулище, нека си изкара безгрижно детство и други куп измислени причини. Определена възраст за това няма. Ако сега му подскажеш или му покажеш по някакъв начин , че няма да му покажеш буквите (без значение причината), може и на 7 години в първи клас да не иска да ги научи и да се научи да чете и т.н. По важно е да му подхранваш желанието да учи неща, отколкото да се притесняваш, че е малък.
Дъщеря ми е на 3 и половина почти и познава повечето букви, като е на тема букви, върви по улиците и се почва тази буква е на тати, тази е твоята, радва се , че ги е разпознала. И аз й се радвам.
Дъщеря ми е на 3 и половина почти и познава повечето букви, като е на тема букви, върви по улиците и се почва тази буква е на тати, тази е твоята, радва се , че ги е разпознала. И аз й се радвам.
Да. Калина (4г) може да чете кратки думички, и да пише такива.
Цифрите познава тоже.
Такава е системата при нас, на ранно ориентиране. Не е голям праз (т.е., Калина не е напред с нищо, това общо взето се очаква от децата тук) . Частните училища започват от 4-годишна възраст; на 3 години трябваше да се явим на нещо като приемно препитване, на което, между другите неща, и това проверяваха.
Цифрите познава тоже.
Такава е системата при нас, на ранно ориентиране. Не е голям праз (т.е., Калина не е напред с нищо, това общо взето се очаква от децата тук) . Частните училища започват от 4-годишна възраст; на 3 години трябваше да се явим на нещо като приемно препитване, на което, между другите неща, и това проверяваха.
Аз съм на принципа - Нищо насила, но когато има интерес съм длъжна да му помогна. 
А и не е задължително веднага щом научи буквите да започне да чете. Малкия ми син научи буквите преди повече от година с батко си, но сега баткото чете ( е далеч не гладко, но и аз не го насилвам), а на малкия интереса му се охлади. М/у другото баткото също научи азбуката рано, но му трябваше доста време да осъзнае, че думичките са съставени от много буквички, звуковете на които трябва да произнасяш подред.
А и не е задължително веднага щом научи буквите да започне да чете. Малкия ми син научи буквите преди повече от година с батко си, но сега баткото чете ( е далеч не гладко, но и аз не го насилвам), а на малкия интереса му се охлади. М/у другото баткото също научи азбуката рано, но му трябваше доста време да осъзнае, че думичките са съставени от много буквички, звуковете на които трябва да произнасяш подред.
И моят син не знае азбуката, но познава повечето букви - тези, които свързва с нещо познато: неговото име, имената на мама, татко, кака и батко, на приятелчетата от ДГ, на любими животни... Щом на детето му е интересно, значи точно сега е моментът да учите азбуката. 
Големият ми син на 3 години се научи да брои до сто - от номерата на автобусите. На мен ми беше писнало да слушам по цял ден как брои и когато ме попита: "Мамо, какво идва след 100?", аз отговорих: "Нищо." 
А той: "Не е вярно, нали има 313 и 413!" (Тогава живеехме там, където вървят тези автобуси). 
Dragon's Bride, гледам, че твоят Константин е на 4 г. и 6м. Значи ли, че е роден през септември 2002 г.? Защото моят Константин е роден точно тогава.
Големият ми син на 3 години се научи да брои до сто - от номерата на автобусите. На мен ми беше писнало да слушам по цял ден как брои и когато ме попита: "Мамо, какво идва след 100?", аз отговорих: "Нищо." А той: "Не е вярно, нали има 313 и 413!" (Тогава живеехме там, където вървят тези автобуси). Dragon's Bride, гледам, че твоят Константин е на 4 г. и 6м. Значи ли, че е роден през септември 2002 г.? Защото моят Константин е роден точно тогава.