Дали има и други като нас.....?

  • 1 293
  • 18
  •   1
Отговори
  • Мнения: 154
Дъщеря ми ходи от юни месец на ясли (почти година вече) и още си реве сутрин, когато я водя. Тая сутрин особенно беше много зле - въобще не ми даде да я преобличам. Тя не може още да приказва, а и като цяло е малко особенно дете - много нервна, много реве за щяло и нещяло и въобще бих казала трудно дете, което не е само мое мнение. За това и поведение огромна роля играе и запека от който страда от съвсем малка - акането за нея е цяло мъчение.
Може и да не съм права, но имам чувството че в яслите не и е хубаво и все повече се обвинявам и се чудя дали не постъпвам зле като я пускам там. Но от друга страна няма кой да я гледа вкъщи и май нямам друг избор.
Лелите казват че после се успокоявала и не ревяла през деня ама на мен си ми е гадно по цял ден.
И си мисля че там през целия ден трупа отрицателната си енергия и като се прибере у нас става ужас - просто обикаля като избит електрон и се чуди за какво да се разплаче и затръшка. Не мога вече да преценя боли ли я нещо, изказва си недоволството ли незнам, но все повече започвам да се плаша че не мога да се справям с нея. А и с таткото имаме разногласия - той все казва че аз съм и угаждала много и и позволявам много неща и тя ми се качва на главата, но когато започне да се мята като риба на сухо и да реве с часове и той се замисля какво да я прави. Просто незнам....... искаше ми се да си излея мъката пред някой. Дано не съм ви досадна.
Та дали има някой друг като нас....?

# 1
  • Мнения: 315
Може би не и е хубаво в тази група,ако трябва пробвай и я смени и ние сме имали проблеми с яслите въпреки че госпожите бяха супер.Ако не наспива в яслата ще е кисела и стресирана поинтерсувай се как и минава денят там ,може да има конфликти с децата, ако я тормози някое дете въпреки че са малки и това се случва.На мен ми се наложи да пратя сина си за 1мес. в предучилищна група и трябваше всяка сутрин да го нося до детската защото и той не искаше да ходи.Нещата се оправиха когато си тръгна с набора.ПРащай и играчки от вашите дано и е по лесно.Желая ви успех  Peace

# 2
Като чета какво си написала се замислям дали не съм го написала аз.Моят син беше същото чудо.Сега вече е на 5г.и половина и го надживяхме.През целия период на ходене на ясла и първите няколко месеца на градина беше ад ,сутрин рев не дава да го облека във нас, в яслата не дава да го съблека,тръшкане и прочие.Но всичко отшумя с времето и запека и ревовете,сега ходим с желание на градина.Не се притеснявай и при вас ще мине и замине.Дано да е по скоро. Simple Smile

# 3
  • Мнения: 154
И аз се надявам да е скоро, и като прочета че някой е минал по този път и сега вече е забравил за тези неща много се надявам и аз някой ден да се похваля че имам едно послушно и усмихнато дете  Praynig

# 4
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
 Голямото ни детенце много плачеше,когато тръгна на ясла,сменихме яслата и всичко се оправи. Confused

# 5
  • Мнения: 68
Ние имахме същия проблем близо една година.Всяка сутрин плачеше и аз по цял ден се тормозех,но с течение на времето свикна.Едно момченце от нейната група вече четвърта година плаче всяка сутрин.Така че,според мен всичко си е до характер.

# 6
  • Мнения: 2 891
Ако си неспокойна, вземи си почивка един ден (ако ходиш на работа) и се опитай да издебнеш през прозореца, какво правят в групата - играе ли, плаче ли и т.н. Само гледай да не те види де  Twisted Evil , че после ще береш ядове.

# 7
  • Мнения: 3 663
има има
таня тръгна септември на ясли и си плаче всяка божа сутрин
не е истерично като в началото, но си плаче
имаше една единствена седмица когато не плака, не разбрах на какво се дължеше, и после си продължи
имам голяма надежда, че като смени яслата с градина ще й стане по-интересно и ще спре..
но като се сетя как брат ми си плака всяка сутрин 3 години... кой знае Simple Smile

# 8
  • Мнения: 656
Моята дъщеря е силно момиче, рядко плаче. Но когато не се наспи нощем сутрин е особено трудно не само ставането. Правим голям пазарлък защо трябва все пак да отиде в градината и въпреки че ходи от 3 години в такива сутрини може и сълзи да включи в разговора....
Вечер гледам в 8ч да ляга, тогава се буди без проблем.

Не твърдя че само това би оправило нещата при теб, но обърни внимание дали  илипсата на сън не се наслагва като фактор за нежеланието да ходи в градината.

# 9
  • Мнения: 525
Когато моята дъщеря беше на 1 и половина я додохме на ясля, то беше тръшкане и рев, един ден повърна на стълбите в детската от рев. Бяхме с баща и и той каза да си я прибираме в къщи. От тогава до миналата година я гледаше майка ми в провинцията, беше ми мъчно, но на нея така и беше по-добре. От миналата есен я пуснахме на детска градина и нямаше никакъв проблем, сега ходи с голямо удоволствие. Мисля, че е до време, дествай с нея спокойно и и показвай че я обичаш, за мен това е начина. След време ще израсте и ще стане по-спокойна.
Успех

# 10
  • София
  • Мнения: 6 999
desitka^, ако искаш само да се оплачеш - ще кажа, че те разбирам...

Ще ти дам и няколко съвета, ама ако не ги искаш - не ги чети  Mr. Green

Като начало ти предлагам да се успокоиш, да не се нервиш, да не се чувстваш виновна и прочие... Знам, че е трудно, но колкото повече си го повтаряш, толкова повече ще е така. Детето ти не е 'трудно' просто е дете. Ако можеш - вземи си почивка ОТ детето и се отпусни. После поговори с мъжа си. Най-важното е да сте единни и да прилагате еднакви мерки при отглеждането на детето, да не си противоречите един на друг, нито единия да е лошото, а другия доброто ченге.

Дъщеря ми също имаше един период на големи тръшканици, ревове и мрънкане за всичко... Ама наистина за всичко. Тази вечер също й беше такава.  ooooh! Но идва, минава и отминава. Особено като види, че е безсмислено.

Твърд режим - децата обичат правилата и рутината много повече от нас. Освен това вероятността да е гладна, изморена или да й се спи намалява.
Твърди правила на това, което е задължително и отделно неща които подлежат на договаряне /знам, че не говори, но това не е проблем Wink/
Игнор, когато се тръшка. Ама пълен игнор. Дръж си на думата. Ако първо е постигала своето на 10-тата минута рев, после на 15... сега може и по 1 час да изкара ревейки, за да постигне целта. И какво от това? Огънеш ли се веднъж - тя знае, че това е начина. Не си мисли, че резултатите ще дойдат лесно, но ще дойдат.  Аз оставям дъщеря ми в стаята й и казвам като й мине да дойде при мен. Имало е и кризи от по 20 мин.... но отминаха. От друга страна ако можеш да разрешиш нещо - не го забранявай, само за да се наложиш. Децата искат да усещат, че и от тях зависи нещо. Питай я това ли иска или онова, съгласявай се на нещо дребно, за сметка на нещо съществено и т.н.

И отново - успокой се. Колкото ти си по-нервна, толкова детето е по-нервно.  Peace

# 11
  • Мнения: 457
Може пък наистина в яслата да не й харесва, защото има там някакъв проблем. Ако я смени може и да започне да й харесва. А, колкото до пълния игнор, не съм съгласна. Поставям се на мястото на малката и си мисля че дори и ние големите си променяме мнението за разни неща и не винаги държим на думата си, защото сме човешки същества и имаме чувства и да карам едно мъниче да следва едни твърди правила без да се вслушам в неговите чувства за мен е доста грубо. И аз на моменти съм много капризна и ми се искат разни други неща и не смятам, че е нещо ненормално и трябва някой с твърда позиция да ме оставя да си се тръшкам, а да ми съчувства и да ме прегърне ако трябва, както аз бих го направила за детето си или за друго дете или голям човек.

# 12
  • Мнения: 154
Здравейте мами и мерси за отговорите и съветите. Съгласна съм с мнението и на Isa и на Binito и ги прилагам и двата. Наистина осъзнавам, че когато успея да запазя самообладание и да не се ядосвам, нещата се оправят много по-лесно и бързо. Лошото обаче е че понякога съм толко изморена (най-вече психически), че не издържам и започвам да викам и тогава става все по-зле.... Но при положение че всички задължения относно Лара се струпват върху мен, мисля че е нормално да изпускам налягането от време на време.
Някога-когато нямах дете, като видех някое да се тръшка и да прави номера на майка си, си казвах - малеее какви лигавщини, плаче за шамари. Нооо сега като си имам такова диване вкъщи нищо вече не може да ме учуди и знам че не е до лигавене, а просто си е до дете. Който си го има у дома си знае за какво става въпрос....

# 13
  • Мнения: 2 757
Сериозно и отговорно ще ти кажа - според мен детето ти има проблем. Психически, здравословен или квото и да е. Нещо вътрешно го кара да се държи така. Не съм сигурна, че проблемът е в ходенето на ясла. Може би и тя му действа натрупващо негативно, но не е тя първопричината. Синът ми е като дъщеря ти, почти 1:1. С тази разлика, че няма запек, а по-скоро диария. И определено му харесва в яслата, така казват даскалките. Той има обаче проблем с храненето огромен. За възрастта си, сравнявайки го с др деца от яслата и говорно не е развит - само на бебешки бърбори и пищи, докато другите са по в час. Уреждам му среща с психихолог от сума време ама тук става адски бавно. За мен синът ми ина някакъв вид разтройство, което само лекар и изследвания могат да установят. Ясно е че децата са различни, едни са по-трудни, други по-лесни. Но има една граница, която според мен моят син лично е прескочил. Това, че има запек при твоята дъщеря ме притеснява. Със сигурност и действа изнервящо. А и причината за него трябва да се установи. Може да има проблем със стомаха или червата и това да и обърква химичните процеси в организма и да я прави нервна. Ако не усвоява правилно веществата това може да е причина за нервността и. Това, че на тази възраст не говори също ме навежда на мисълта, че има нарушение във функционирането на нервната система. Обърни се към специалист е моят съвет. И мен ме успокояват непрекъснато за детето ми, но вътрешното ми чувство ми нашепва непрекъснато, че нещата не са толкова безобидни.

# 14
  • Мнения: 7 263
Големият ми син беше подобен случай. В яслата така и не можа да мине на цял ден близо два месеца го взимахме на обяд, защото ревеше страхотно.... ooooh! ooooh! ooooh!
После в градината цялата първа година всяка сутрин плачеше, при тово беше при много добри госпожи които го обичаха и обстановката беше добра, имаше приятелчета, по-нататък през деня се справяше добре, но сутрин историята се повтаряше отново и отново....
Не се обвинявай и не изпитвай вина - това няма нищо общо с теб. Не е индикация за това че не си добър родител. Ако беше лош родител щеше ли да ти пука.... надали.
Ще го изживее, но иска време .................

Общи условия

Активация на акаунт