Публикувана: 28 март 2007, 17:32 ч.
Последно мнение: 2 апр. 2007, 10:12 ч.

Колко може да издържи психиката на човек?

3 782
26
1

28 март 2007, 17:32 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Ще разкажа малко дълга история за живота на моя позната. За което се извинявам предварително.
Става дума за майката на моята (покойна вече) вуйна.
Погребала е съпруга си на 38 години (от рак), отгледала е сама двете си дъщери, гледала е и свекър и свекърва болни на легло. Самата тя е пенсионер по инвалидност защото е с тежък артрит и почти нищо не може да държи с ръцете.
Преди 3 години голямата й дъщеря (вуйна ми) се разболя от рак и почина в ръцете й като остави две деца на 12 и 14 години. И тя на 38 години. Още като изнасяха 6 месеца вуйчо ми доведе нова съпруга. Грижата за децата падна изцяло на тази баба защото моята баба ( майката на вуйчо ми) също е болна.
Точно пред Нова година (2006) почина малката дъщеря на тази жена (също на 38 години и също от рак). Гледането разбира се пак падна на майката. Остави две малки деца - на 7 и 5 години. Сега майката гледа двете деца на малката си дъщеря и свекърва й коята е болна на легло. И разбира се се грижи за съпруга й.
Написах тази история защото съм впечатлена от силата която държи тази жена между нас. Около нея има твърде много страдание и смърт, но тя стоически не пада духом. Защо? Как успява да не изпадне в тежка депресия? Кое я мотивира да продължи да живее и да се грижи за толкова много болни и деца? С какви ли молитви си ляга вечер? Ние си мислим че дори само един от тези близки да се разболее или да си отиде и ще паднем духом, няма да можем да продължим да живеем. Всички ли можем да издържим подобни изпитания или само отделни хора?

# 1 28 март 2007, 17:47 ч.

Мнения: 364

Истинска трагедия! Sad

Много сили се искат, за да се изправиш и да продължиш напред! Какво я крепи горката жена - ами дечицата, за които трябва да се грижи! Да са живи и здрави всички! Praynig

Относно психиката на човека - понякога е безгранична. Иска ти се да умреш, но не е толкова лесно, налага се да продължиш. А човек сам не подозира колко сили има, докато не му дойде до главата. Тогава се оказва, че може да понесе още и още. И продължава да живее заради живите, които обича и с мъката, която го съпътства в остатъка на живота му.
Дано Бог даде сили на горката жена, за да не рухне!

# 2 28 март 2007, 18:41 ч.

Мнения: 95

Моята майка мина през този ужас, заедно с баща ми и накрая изпрати и него. Първо майка й, после свекър й , леля й и точно на следващата година чичо й (те нямаха деца), после на баща ми лелята и и чичото (тя бяха слепи и глухи) и накрая баща ми си замина много млад. И сега е сама. Аз съм далече от нея, имам проблеми със семейството ми, но тя не пада духом и продилжава да ми дава кураж по телефона. Ще кажа, че е зодия лъв и е много силна жена. Взима пенсия и работи. лятото си взима платената отпуска и вместо да си почине тя пак ходи на друга работа. И всичко това за помага на мен и сестра ми. Останала е без баща, когато е била на 5 годинки. Удавил се е. Нека е жива и здрава. Много я обичам. Искам и аз да съм силна като нея, но не мога..

# 3 28 март 2007, 18:56 ч.

Мнения: 109

Боже, колко тъжна история! Как ли издържа тая женица?!
Прави ми впечатление от постинга ти, че всички окло нея умират на една точно определена възраст( 38). Да не би някой да им е направил магия на това семейство? Просто е много странно.
Струва ми се, че само определени хора могат да издъжат на подобни изпитания. Иначе щеше ли да има толкова самоубийства?
Може да е някаква карма и тя да изкупва предишни грехове. Знам ли....
Татко има една братовчедка( изключително добра жена), която по същия начин води тежък живот изпълнен с мъка и страдания. Тя е разказвала, че като малка заедно с други деца са запалили една черква, ей така като на игра, и после цял живот е трябвало да плаща за тази си постъпка - синът и се разболял от детски паралич, мъжът и се обесил, дъщеря и почина преди година, единият и внук е с психично заболяване и само ги тормози ( нея и сина и).
Много мъка има на тая земя.

# 4 28 март 2007, 20:40 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Горката жена... много тежки чужди грехове изкупва... Confused

Малцина са силните духом... убедила съм се.
Евалла на тази жена и дано Господ й дава сила и кураж още много години Praynig

# 5 28 март 2007, 20:53 ч.

София
Мнения: 2 217

Казват, че Бог не давал по-тежък кръст, отколкото можеш да носиш, но......тази жена ще да е просто Херкулес.... Не се подигравам, съвсем сериозно говоря. При нас леля ми е в пдобно положение....

# 6 28 март 2007, 20:59 ч.

Мнения: 4 509

Като чета такива истории, си мисля: Аз не бих могла!
Не знам дали наистина бих издържала психически, дано не дава Господ да проверя, но си мисля, че когато човек обича безгранично, силите му са свръхестествени. Явно тази жена е такава! Един ден ще отиде в Рая. И дано там намери спокоен живот и любов сред близките си... Дълъг живот й желая и спокоен, оттук нататък!

# 7 28 март 2007, 21:27 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Ами децата ....вероятно ще умират от ужас като наближат 38

# 8 28 март 2007, 21:34 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Аз си мисля, че когато се случат такива неща, просто трябва да продължиш или сам падаш. Все пак, по някакъв начин се мобилизира заради внучетата и така.
Трагедията е голяма, но само показва, че хората са много издържливи. Едно виртуално рамо за майката на вуйна ти Hug

Пък децата да не умират от ужас, а, дай боже, да има ефикасно лечение тогава и да ходят редовно на прегледи, защото имат обремененост.

# 9 29 март 2007, 13:41 ч.

в Низината
Мнения: 705

Понякога може да издържи много, друг път да рухне от нещо дребно, но мисля, че истинската сила на човек се проявява точно в такива моменти и ако има нещо, заради което да се бори, ще намери смисъл да продължи напред, въпреки нетърпимата болка.

# 10 29 март 2007, 16:40 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Цитат на: secretgarden в ср, 28 мар 2007, 21:27

Ами децата ....вероятно ще умират от ужас като наближат 38

А може би на тези години при първите болежки ще се предадат и ще рухнат? Дано да не е така. Според мен сестрата на вуйна ми точно така е постъпила. Вуйна ми се боли една година с болестта, докато сестра й почина доста по-бързо. Според мен просто се е предала че й е дошло времето.

Bobia, и на мен ми се вижда странно. Отдавам го обаче на тежкото наследства което е оставил бащата.

# 11 30 март 2007, 11:51 ч.

Мнения: 261

Ех,колко тъжни неща са разказани!Не знам от какво са тези жени,от какво им е душата.Е при такива съвпадения как да не си помисли човек,че има някаква прокоба,която преследва това семейство--- Sad

# 12 30 март 2007, 11:58 ч.

Мнения: 8 999

Цитирам Йовков: "БОЖЕ, КОЛКО МЪКА ИМА НА ТОЯ СВЯТ!". Не мога да намеря други, свои думи. И моята бабичка погреба и трите си деца - ето това не знам как се преживява. Дано на никоя от нас не ни дойде до главата!

# 13 30 март 2007, 12:20 ч.

Мнения: 251

Съжалявам, но немога да напиша никакъв коментар. Възхищавам се на такива хора. Аз самата си давам сметка,че не бих издържала. Cry

# 14 30 март 2007, 15:27 ч.

Мнения: 47 963

сигурно много й е трудно, но си дава сметка, че няма кой да гледа внучетата, и това й дава сили да се бори с живота
иначе-голяма трагедия, какъв живот, колко мъка Cry

дано нещастията в това смейство да спрат

Препоръчани теми

Мъжът ми постоянно виси пред телевизора

Семейството ми не ме търси.

За по - гъста коса .....

Истините за живота, до които достигнахте

Причина:

Причина: