С моята майка много се обичаме, но ... нещо в отношенията ни винаги е куцало. Още от дете никога не ме е предразполагала да споделям. Винаги съм си преживявала всичко самичка. Дори върху най-елементарни и най-естествени теми не хвърли светлина тогава като от къде идват бебетата, какво е секса, болести предавани по полов път - ама нито дума.
После попораснах. Имах много тежка връзка и страдах дълги години докато бях с този човек. Не прояви разбиране. Веднъж като се връщах вкъщи разплакана не ме прегърна, не направи опит дори да разбере, че обичам този човек, а само ми вдигаха скандали с баща ми, че си "съсипвам живота". После като намерих сили да се разделя с него и през сълзи им съобщих за решението си пак успяха да ме доразтроят. Сега съм с друг човек, живея с него, но пак не е особенно доволна въпреки, че почти не го показва.
Опитвам да споделя нещо за работата ми... че не ми харесва, че колегите ми не са нормални..."Айде, айде, стига си се оплаквала, внушаваш си". Не ме излушва за елементарни неща, а после - нищо не съм споделяла.
Това, което безумно ме учуди е, че и споменах, че имам сериозен здравословен проблем. Интересът беше почти нулев. 2-3 стандартни въпроса от които разбра, че ме предстоят важни изследвания и тепърва ще се разбере какъв е проблема. Мина вече 1 месец и тя веднъж не ме попита какво стана с изследванията.
Защо така се получава... иначе е невероятна жена... интелигентна, обича ме много и живее за мен, чрез мен, но това, което написах не мога да си го обясня. Вярно е, че като характери сме абсолютна противоположност, но все пак сме майка и дъщеря.