Приятелки ли сте с майките си?

  • 3 098
  • 73
  •   1
Отговори
  • Мнения: 26
Близки ли сте с майките си? Споделяте ли всичко ... или почти всичко? Те изслушват ли ви? Проявяват ли разбиране?

С моята майка много се обичаме, но ... нещо в отношенията ни винаги е куцало. Още от дете никога не ме е предразполагала да споделям. Винаги съм си преживявала всичко самичка. Дори върху най-елементарни и най-естествени теми не хвърли светлина тогава като от къде идват бебетата, какво е секса, болести предавани по полов път - ама нито дума.
После попораснах. Имах много тежка връзка и страдах дълги години докато бях с този човек. Не прояви разбиране. Веднъж като се връщах вкъщи разплакана не ме прегърна, не направи опит дори да разбере, че обичам този човек, а само ми вдигаха скандали с баща ми, че си "съсипвам живота". После като намерих сили да се разделя с него и през сълзи им съобщих за решението си пак успяха да ме доразтроят. Сега съм с друг човек, живея с него, но пак не е особенно доволна въпреки, че почти не го показва.
Опитвам да споделя нещо за работата ми... че не ми харесва, че колегите ми не са нормални..."Айде, айде, стига си се оплаквала, внушаваш си". Не ме излушва за елементарни неща, а после - нищо не съм споделяла.
Това, което безумно ме учуди е, че и споменах, че имам сериозен здравословен проблем. Интересът беше почти нулев. 2-3 стандартни въпроса от които разбра, че ме предстоят важни изследвания и тепърва ще се разбере какъв е проблема. Мина вече 1 месец и тя веднъж не ме попита какво стана с изследванията.
Защо така се получава... иначе е невероятна жена... интелигентна, обича ме много и живее за мен, чрез мен, но това, което написах не мога да си го обясня. Вярно е, че като характери сме абсолютна противоположност, но все пак сме майка и дъщеря.

# 1
  • Мнения: 433
С моите родители съм приятелка - всичко си споделяме и получавам съвети от тях. Но от време на време се сблъсквам със същия проблем като теб при моята майка. Тя по същия начин понякога не проявява разбиране или се държи по студено. Т.к я познавам изключително добре смятам, че това е така защото не е много емоционална, тя е доста земен и интелигентен човек, на който понякога е трудно да разбере по-чувсвителните хора. Така че смятам че и твоята майка реагира така, защото знае, че ако се размекне пред теб няма да ти помогне, а даже напротив. Понякога е добре да имаш толкова силна майка, и не искам да си мислиш, че тя не мисли за теб и твоите проблеми и че не ги преживява.

# 2
  • Мнения: 645
Много се оби4аме ,много сме близки и не можем един без друг Hug

# 3
  • Мнения: 47 898
ами да ти кажа и аз съм така- с майка ми не споделям, а ако споделя нещо-получавам само упреци че се оплаквам, че какво си мисля, на нея също  е лесно, защо съм си съсипала живота с това или онова...с две думи-не сме близки, говорим си любезно , но не и искренно и с любов
аз го отдавам на факта, че ме отгледаха нейните родители, никога не сме били близки  за това е така и сега

# 4
  • Мнения: 473
Странно наистина е поведението й, при положение, че казваш че е интелигентна жена. Привидно изглежда незаинтересована от теб, явно не умее да показва емоциите си и е от тези майки, които не умеят да се сприятелят с дъщерите си. Баба ми е същата като твоята майка и майка ми винаги ми е казвала, че много й е тежало цял живот, че така и не е получила разбиране и подкрепа от майка си. Приятелки сме с майка ми, винаги много се тревожи за мен, винаги ме защитава, без значение права ли съм или не, одобрявала е приятелите ми, поне пред мен, одобрява и мен самата като личност, образование, външен вид и т.н. Но има неща, които не мога да споделям се нея, за да не се тревожи. С приятелките ми мога да си кажа абсолютно всичко, но на майка някои неща й ги спестявам. Виж, недей страдай затова, че майка ти не те разбира. Има по-студени хора, които блокират емоциите вътре в себе си и дори много да се интересува от теб, не ти го показва. Преди години така са ги възпитавали, много да не ни глезят, целувките и галенето на децата се е възприемало като лиготия. Сега не е така. Може би не ти е споделяла как е минало нейното детство, може би там се корени проблема й, за което тя няма вина и трябва да й простиш. За мен лично е най-важно да се разбираме с мъжа ми, а пък другото на по-заден план. Мъжът ти ако ти е добър приятел и можеш да разчиташ на подкрепа какво по-хубаво от това. В крайна сметка едно имаме, друго не. Настрой се положително, няма да я промениш!

# 5
  • Мнения: 1 432
Явно ,4е жената не може да показва емоциите и 4увствата си.Има такива хора.Баща ми е такъв.
Кажи ,сподели с нас за изследванията   bouquet

# 6
  • Мнения: 251
Да! От малка си говоря с нея за всичко. Споделям с нея и искам съвет винаги, когато имам нужда. Тя е единствената жена, на която имам най-голямо доверие. И единствената която никога, по никаква причина няма да застане срещу мен.

# 7
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Не само, че сме близки и приятелки, ми дишаме в един и същ ритъм даже... чувстваме се по всякакъв начин... не можем една без друга...

# 8
  • Мнения: 26
Слава Богу мъжа до мен ме разбира и ме подкрепя във всяко едно отношение. Споделяме абсолютно всичко  Crazy
Искаше ми се и с мама да е така, но стигнах до извода, че трябва да изглеждам щастлива, макар и да не съм, за да е щастлива и тя.
За здравословните проблеми писах в съответния подфорум - висок пролатин, секрет от гърдата, предстои ми ЯМР, за да се изключи аденом  на хипофизата и т.н. Направих и много остър гастрит, които определено много промени начина ми на живот.
И друго много ме дразни...майка ми работи с много хора, има много клиенти, които са и от 20-30 год, постоянни и са като приятели.
"Една клиентка ми каза ...еди какво си..." И друго мнение, дори и мое не се зачита.  #2gunfire
Хрумва ми и друго - тя не може да възприеме, че съм пораснала. Дълбоко в тиквата й аз съм още малкото момиченце, което може да контролира. Може би не осъзнава, че съм голям човек и че решенията, които взимам оттук насетне ще ги взимам сама и аз ще преценя дали да се допитвам до тях и дали мнението им ще е меродавно.

# 9
  • Мнения: 3 491
Не. Не мога да споделям с нея, противоположни сме. Тя понякога го прави спрямо мене, честно казано, натоварва ме. Хем ми става тягостно, хем осъзнавам още повече различието ни, хем се притеснявам дали и аз ще съм така с моите деца, и гледам да вземам мерки.
Обичам я много, но - толкова. Обикновено казвам, че съм добре, и всички сме добре, с това споделянето от моя страна приключва. В редките случаи, в които съм се изпускала да кажа нещо искрено и лично, съм съжалявала.
И аз се чудя дали проблемът не е в това, че като малка основно ме гледаха нейните родители. С баба си бях определено много по-добра приятелка.
Аз от своя страна съм плътно до децата си, на този етап сме близки, но дали ще е така и в бъдеще? За мене е ясно, че близостта между родители и деца не е даденост, и гледам да правя каквото мога, за да я поддържам. Струва ми се, че децата имат нужда от тази близост - на всеки етап от живота си.

# 10
  • Мнения: 26
И мен баба ме е отгледала до 7 годишна възраст докато тръгна на училище... дали наистина в това може да е проблема?

# 11
  • Мнения: 47 898
И мен баба ме е отгледала до 7 годишна възраст докато тръгна на училище... дали наистина в това може да е проблема?
при мен поне с това си го обяснявам  Thinking
а и освен това, не ни приемат като самостоятелни личности  с нови семейства и собствено мнение, собствен живот  newsm78

# 12
  • Мнения: 780
Аз споделям всичко с майка си и сме много добри приятелки както някой по нагоре беше казал "дишаме в един ритъм" тя е човека който знам че никога няма да ме предаде и винаги ще е на моя страна
но както говорите сега като се замисля човека който ме е гледал и за който имам най ясни спомени от детските си години е тя и никой друг
дали е възможно това да е причина  newsm78

# 13
  • Countryside
  • Мнения: 11 617
Абсолютно  Flutter
Не мога да си представя да ми се случи нешо важно или да взема важно решение без да питам мама Mr. Green Споделяме си почти всичко Whistling Ако ме разбирате правилно  Mr. Green

# 14
  • Мнения: 1 120
аз съм от хората,които не споделят,дори и с майките си.просто такава съм.отвътре може да ми се дере сърцето,но лицето ми грее с усмивка.единствено с половинката си споделям,но само част от нещата
много съм потайна  Blush

Общи условия

Активация на акаунт