Е, кои бяха вашите любими и омразни предмети?
- Публикувана: 28 март 2007, 01:01 ч.
- Последно мнение: 29 март 2007, 16:17 ч.
Любими и омразни предмети в училище
Аз най-много мразя ГЕОГРАФИЯ И БИОЛОГИЯ. Мнооого са ми безинтересни тези два предмета, особено на немски.
Любимите ми предмети се менят. Аз съм от онези, които никога не внимават в час и вечно говорят, дори и да са сами на чин.
Обаче има два предмета, в които слушам в час. Това са ЛИТЕРАТУРАТА и ПСИХОЛОГИЯТА. Понякога и МАТЕМАТИКАТА ми е интересна.Изобразителното. Обаче с бои не съм рисувала вече две години. Само с молив. По принцип харесвам и ИСТОРИЯТА, но тази година я учим на немски и малко ме отблъсква това. 
Любимите ми предмети се менят. Аз съм от онези, които никога не внимават в час и вечно говорят, дори и да са сами на чин.
Обаче има два предмета, в които слушам в час. Това са ЛИТЕРАТУРАТА и ПСИХОЛОГИЯТА. Понякога и МАТЕМАТИКАТА ми е интересна.Изобразителното. Обаче с бои не съм рисувала вече две години. Само с молив. По принцип харесвам и ИСТОРИЯТА, но тази година я учим на немски и малко ме отблъсква това. 
Нямах любими предмети, омразни също нямах...всички ми бяха еднакво скучни 
А форумуване нямаше ли по твоето време?
Нямах любими предмети, омразни също нямах...всички ми бяха еднакво скучни
А форумуване нямаше ли по твоето време?
Е, "моето" време не е било чак толкова отдавна
Абе, чудо-момиче, сега май ми светна коя си.
На въпроса ти - ами меняха ми се приоритетите. В прогимназията обичах естествените науки, ама математичката беше страшно готина, а учителката по литература ни караше да учим "Йохан" наизуст (и нищо друго не правехме). После в гимназията картинката се смени (преподава ли още Чунчуков?
) и литературата ми стана любима.
География винаги съм обичала, история - също. Английски.
Не обичах биологията и Милица, ама сега като гледам "Човешкото тяло", страшно ми е интересно. Зависи кое как ще се поднесе.
На 15 години е нормално да харесваш романизирана философия - това по повод на другия ти постинг. Прочети "Зен и изкуството да поддържаш мотоциклет". То е в този жанр, много го харчехме баш на твоята възраст. Чети Селинджър, разказите. Кен Киси, Керуак. Вземи "Златната клонка" на Фрейзър, щом те интересуват религиите.
На въпроса ти - ами меняха ми се приоритетите. В прогимназията обичах естествените науки, ама математичката беше страшно готина, а учителката по литература ни караше да учим "Йохан" наизуст (и нищо друго не правехме). После в гимназията картинката се смени (преподава ли още Чунчуков?
) и литературата ми стана любима.География винаги съм обичала, история - също. Английски.
Не обичах биологията и Милица, ама сега като гледам "Човешкото тяло", страшно ми е интересно. Зависи кое как ще се поднесе.
На 15 години е нормално да харесваш романизирана философия - това по повод на другия ти постинг. Прочети "Зен и изкуството да поддържаш мотоциклет". То е в този жанр, много го харчехме баш на твоята възраст. Чети Селинджър, разказите. Кен Киси, Керуак. Вземи "Златната клонка" на Фрейзър, щом те интересуват религиите.
Е, кои бяха вашите любими и омразни предмети?
Обаче има два предмета, в които слушам в час. Това са ЛИТЕРАТУРАТА и ПСИХОЛОГИЯТА.
Анде, наричаш я чудо-момиче.
Това й е партизанското име.
Всъщност е Огледалце. Толкова
много истини отразява. Свежа
кожа и свежи мисли. Ако не бъде
развалено от Тютюна. В прекия
и в преносния смисъл. Но по темата.
Литературата не я обичах. Като предмет.
Моите си мисли ми бяха по-важни от онази
разрушителна сила на частнособственическата
страст, Юрталана, помните ли. Клише до клише.
Обичах часовете по френски. Щото се разтоварвах.
И мислех за любов. Заради лоша дисциплина ми беше
намалена оценката по математика. Връщайки се
почти двайсетина години назад, май нямам любим
предмет, нямам и омразен. Аз съм човек на дълга.
Това й е партизанското име.
Всъщност е Огледалце. Толкова
много истини отразява. Свежа
кожа и свежи мисли. Ако не бъде
развалено от Тютюна. В прекия
и в преносния смисъл. Но по темата.
Литературата не я обичах. Като предмет.
Моите си мисли ми бяха по-важни от онази
разрушителна сила на частнособственическата
страст, Юрталана, помните ли. Клише до клише.
Обичах часовете по френски. Щото се разтоварвах.
И мислех за любов. Заради лоша дисциплина ми беше
намалена оценката по математика. Връщайки се
почти двайсетина години назад, май нямам любим
предмет, нямам и омразен. Аз съм човек на дълга.
