Светлини от миналото...

  • 4 347
  • 70
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 312
Хапвам си аз пред ПСто бисквити "Златна есен"(само да не ме изклюкате в Красива мама Wink) и в главата/устата ми нахлуват спомени....
Помня,че навремето ги имаше-същите уж,ама не съвсем...
Бисквити "Детска закуска" също-пак са ми други...,пък така ги обичах Simple Smile
"Негърчетата"и те различни...
Толумбичките дори Rolling EyesПък какво им трябва на тях-един сироп и туй то!Какво да им объркат,от какво да икономисат Thinking
Та седя и си мисля:
Ние ли станахме по-капризни и взискателни на база многообразието,което ни заобикаля?
Пропускаме да се насладим на това,което имаме,гледайки онова,което нямаме...
Щото избор голям...
Не харесваме вкуса на любимата в детството РЕПУБЛИКА,защото сме яли Марс,Баунти и Сникърс?
Пък навремето нямаше!
Навремето висяхме на опашки,деца,майки и баби се правихме на непознати за да вземем не 1 кг.,а 3 кг. портокали или банани!Ама и портокалите какви бяхаааа Simple Smile,уж същите,ама не съвсем..."
Та кажете и вие-въобразявам ли си,че салама ЗАКУСКА не струва,че в консервата РОПОТАМО липсват краставичките,боба,печените чушки/пипер и граха...,че ЗЕМЕЛКИТЕ са безвъзвратно изчезнали?

И какво липсва на вашата трапеза?

# 1
  • Балчик
  • Мнения: 9 213
ДА, не са същите... Но казват, че в детството всичко било по-вкусно, така че може и да същите, но ние вече да сме други.
Влиянието на храните-заместители и на консервантите е ОГРОМНО.
Липсва ми вкусът на детството... Липсва ми марципанът "Искър", пастите "Боровец", пиците, които сикупувахме след училище от едно капанче. Те вероятно са били доста далеч от италианските пици, но бяха мнооооого вкусни. Колкото и да се старая- е не мога да повторя този вкус или да го намеря в някоя пицария.
Липсва ми мешаната скара, която ядяхме с майка и татко в едно ресторантче. И сега има , но не същото. Липсват ми гювечетата на мама. И сега прави такива, но вкусът е друг.
А цялото очарование на любимите портокали изчезна заедно с детството. Сега дори не ям портокали, само мандарини. А тогава мирисът на портокали беше мирис на Нова година,. Очарование отвсякъде... Липсват ми дори зелените банани, коитоне ставаха за ядене, но се избивахме да ги купуваме и почерняваха, но така и не ставаха жълти.Липсват ми нектарите в бутилки, като бирените. Голямо разнообразие имаше, детските български пюрета, които си купувахме в междучасията. Плодовите пресни млека, първите царевични пръчици, които нямат много общо със сегашните с вкус на химия.Липсва ми козунакът, баклавата и лападникът на баба. А също и тефтелите на другата ми баба, пържените и картофи и нейният борщ- по-вкусни неща не съм яла през лятната си ваканция. Липсва ми най-сладкият резен диня, който дядо  режеше за нас и ни викаше от игра, за да хапнем.
Липсва ми мирисът на прясна пита слънчоглед, откъсната отполето и най-вкусните млечни семки на света от далечната 1988 г,мирисът на чернозем, трева, дъхаво поле с цветя...Ей сега ще се разплача...

Последна редакция: ср, 28 мар 2007, 00:54 от Джемма

# 2
  • Мнения: 1 629
А-ха, да ме обземе носталгията, но си режа парче синьо сирене, мириша, облизвам и устата ми се изпълва с доволна слюнка.

# 3
  • Мнения: 480
Дааа, няма вече шоколад Кума-Лиса,
няма и от оня в тубичката - Шоко,
няма Етър,
Кока-Кола в бутилка 250мл. - само по Коледа,
няма опашки пред показния от тъмни зори,
няма и 14-дневни карти за море на Лозенец...

няма и постоянно мокри бебета, защото има памперси
няма и пране на ръка, защото има автоматични перални
няма го и доброто старо кюмбе

еех,спомени...

# 4
  • Мнения: 7 723
Липсват ми виолетките, с които си оцветявах дъвките- Идеал  Rolling Eyes

# 5
  • Мнения: 429
Лимонадата! Оня ден ми се припи истинска жълта лимоната - тцъ  Sick някакъв сладникав бълвоч.

# 6
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Липсва ми пилешката супа на баба ми. Последната, въоръжена с 1 нож отива в кокошкарника, набелязва жертвата и я гушва. Следва стискане на гушката (с лявата ръка), а с дясната точно и премерено вертикално движение и после хвърляне на парчетата на земята. Обезглавената подскачаше 2-3 пъти и се килваше... После ми се губи как точно се действа, но спомените ми се избистрят, как ухае нещо много вкусно от тенджерата в/у печката. Махаш капака, бъркаш с черпака и завърташ много хубаво 2-та стърчащи крака и после търсиш какво точно да си сипеш.   chef
Ееееееееех, спомени...  Laughing

# 7
  • Мнения: 1 517
Всичко си го има както едно време: и детската закуска, и републиката (и сега я предпочитам пред сникърса), и салам закуската...абе всичко старо пак го има. НО НЕ Е СЪЩОТО  Naughty И не защото ние сме се променили, просто липсва оня естествен вкус. Сега пак си купувам старите неща, пак ги хапвам, но са ми малко...  Thinking пластмасови, синтетични, няма живот в тях.
Иначе по детството често ме обзема носталгия: агнешката кожа в ъгъла, до печката, беше си моята "къща", попарите на баба, еуфорията докато двете правим питки - тя стандартни, а аз "питенца"в една миниатюрна тавичка; дебелите филии селски хляб с лютеница и домашно сирене, вечерите на пейката с момиченцата от махалата и сковаващия страх  Laughing докато си говорим за старата мелница и кукумявките; новородените агънца, брането на царевица и скатавките, криеницата в каруцата под чергите, докато другите берат грозде, левчетата, които баба и дядо скришно ти мушкат на изпроводяк, пилчарника на батко с малките, жълти пиленца, баниците и курабиите на другата баба, едновремешните сватби, кутията със захар на бучки, която мама и татко упорите криеха от нас, а когато дойдеха гости все нямаше бучки  Grinning  ; игрите до късно пред блока и как заспах на стълбището между етажите, а нашите се убили да ме търсят по нощите  hahaha , викане на духове, джуджета и дама пика  Joy (така и не ми донесе кашоните с шоколади това джудже  #2gunfire ), правенето на колиби в дерето, размяната на салфетки и картички - извадехме ли колекциите, никой не можеше да мине по стълбите; събиранията вечер през вечер с комшиите - всички млади семейства, всеки дошъл от някъде...купоните пред блока на Нова Година и сурвакането на другия ден: божееее  ooooh! каква радост беше, майка ни даваше по една тава и я препълвахме с лакомства...скитанията из гората с гажето и кучето  Joy горкото далматинче, спуквах го от разходки - иначе не ме пускат с гаджето, не дават да пуша...летата на Кранево или как от лакомия щях да се затрия  Laughing , рзаходкиата с лодка и вадене на миди...

Спомени, споменииии... сега няма ни баби, ни дядовци, ни свако, ни чичо...нищо няма  Cry само спомените.

# 8
  • Мнения: 27 524
Всичко с времето си, животът си върви и се развива. Което е много добре. И като всяко нещо - едно за сметка на друго. Няма начин, трябва да сме гъвкави  Money

# 9
  • Мнения: 225
ДА, не са същите... Но казват, че в детството всичко било по-вкусно, така че може и да същите, но ние вече да сме други.
Влиянието на храните-заместители и на консервантите е ОГРОМНО.
Липсва ми вкусът на детството... Липсва ми марципанът "Искър", пастите "Боровец", пиците, които сикупувахме след училище от едно капанче. Те вероятно са били доста далеч от италианските пици, но бяха мнооооого вкусни. Колкото и да се старая- е не мога да повторя този вкус или да го намеря в някоя пицария.
Липсва ми мешаната скара, която ядяхме с майка и татко в едно ресторантче. И сега има , но не същото. Липсват ми гювечетата на мама. И сега прави такива, но вкусът е друг.
А цялото очарование на любимите портокали изчезна заедно с детството. Сега дори не ям портокали, само мандарини. А тогава мирисът на портокали беше мирис на Нова година,. Очарование отвсякъде... Липсват ми дори зелените банани, коитоне ставаха за ядене, но се избивахме да ги купуваме и почерняваха, но така и не ставаха жълти.Липсват ми нектарите в бутилки, като бирените. Голямо разнообразие имаше, детските български пюрета, които си купувахме в междучасията. Плодовите пресни млека, първите царевични пръчици, които нямат много общо със сегашните с вкус на химия.Липсва ми козунакът, баклавата и лападникът на баба. А също и тефтелите на другата ми баба, пържените и картофи и нейният борщ- по-вкусни неща не съм яла през лятната си ваканция. Липсва ми най-сладкият резен диня, който дядо  режеше за нас и ни викаше от игра, за да хапнем.
Липсва ми мирисът на прясна пита слънчоглед, откъсната отполето и най-вкусните млечни семки на света от далечната 1988 г,мирисът на чернозем, трева, дъхаво поле с цветя...Ей сега ще се разплача...
Аз вече го направих smile3518 Weary

# 10
  • Мнения: 4 841
Най-голяма носталгия изпитвам към уличния трафик (или по-скоро липсата на такъв)... Играла съм на "ръбче" по улици, по които веднъж на половин час потракваше един трамвай - а сега има паркирани 3 реда коли и няма откъде да се мине.  Тишината и спокойствието в центъра на София бяха нещо, което за съжаление никога повече няма да се случи. Говоря за периода 1978-1988.

# 11
  • UK
  • Мнения: 3 959
Аа, Републиката не е същата. До миналата година беше, ама после я направиха гадна, безкрайно сладка и вече няма кокос вътре ми някаква лепкава бяла маса... Съкс. Шоколадовата също промениха.

# 12
  • Мнения: 2 978
Суха паста Балкан...има някакви подобни, ама не са същите Naughty

# 13
  • Мнения: 2 491
Да, липсва ми едновремешната лютеница. Сега има хиляди видове, ама не са същите или поне на мен така ми се струва, щот съм станала по-капризна и взискателна, ли  newsm78
А толкова обичам лютеничка Crossing Arms

# 14
  • Мнения: 2 040
Нищо не е същото вече, дори и ние ... всичко се променя ... то зима нямаме вече, та каму ли същия вкус на "Детска закуска"...  Grinning  Иначе ни е било  вкусно онова, не защото новите изкушения ги е нямало, а защото вече всичко е химия повече, отколкото натурално .. за съжаление ..
Мен като цяло ми липсва детството и всичко свързано с него  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт