"Благородната лъжа"- искате ли да ви излъжат благородно???

  • 1 764
  • 42
  •   1
Отговори
  Днес във фирмата ни имаше погребение.Вчера почина  едната бригадирка.Жена на 35г, която била много жизнена и весела, никога от нищо не боледувала.Има 2 деца на 15 и на 8г.Но ето , че преди 2 мес. отишла на лекар и й открили рак.Не й казали, но я пратили  в София.А братовчед ми /шефа на фирмата/ направо извикал от София друг свой братовчед, който е онко хирург, за да не се разкарва жената.Доктора я отворил...и я затворил, защото рака бил в последна фаза и нищо не им оставало, освен да я поддържат жива известно време.Вчера това време/2 месеца/ изтече CryОбаче на нея  нищо не са й казали, така и си отишла без да разбере.Даже се е гласяла да се връща на работа.Всички нейни колеги /към 150 човека/ знаеха , че умира , само тя-не.Аз не я познавах лично.
   Мисля си , че ако съм на нейното място бих искала да знам истината.Бих искала да направя неща, които вече никога няма да мога , да бъда повече със семейството си.И кой знае какво още.Пък дори и нещо друго, което за някои хора може да е без значение, но за мен е важно - да се примиря с Бога.Да поискам прошка и да простя на хората около мен.И още кой знае колко неща...
   Затова си мисля, че трябва да се намери начин и да се каже истината, защото според мен няма "благородна лъжа".Ние мислим, че го правим за добро, а то може да не е така.

Последна редакция: вт, 27 мар 2007, 20:28 от gerik

# 1
  • Мнения: 3 537
Не знам дали бих искала да знам.Може би не. Rolling Eyes

# 2
  • Мнения: 836
жалко за жената! Sad Много млада! Sad
А тя дали не се е досещала?  Tired

# 3
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
герик мисля като тебе, дай боже да сме  здрави до дълбока старост, но знам какво е да не знаеш какво ти е, така не ми даде сърце да кажа истината на баща ми. може да се досетил, не знам ,но винаги си мисля, 4е може би е трябвало зада може да направи то4но това, да се сбогува с живота по негов избор.

# 4
  • Мнения: 473
Предпочитам да не знам нищо в такава ситуация, пази боже! Ако знам ще преживея последните си дни в страшна скръб
за това, че няма да мога да видя как растат децата ми, няма да мога да бъда близо да майка ми, ще си отида от съпруга ми.

# 5
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
бих искала да знам ...за да се сбогувам с любимите си хора ..... бих напуснала работа и бих обиколила родата .... ще се тъпча с шоколад ..... ще пуша и ще го ударя на разгулен живот ....

...то не е смешно ... всеки има нужда от своята мъка и своята истина  Peace

# 6
  • Мнения: 2 116
Много е трудно да се отговори конкретно!  Thinking Дай Боже да не ми идва до главата!  Praynig Но сега си мисля, че искам да знам!!! Каквото и да е, колкото и да е лошо, винаги май е по-добре да знаеш истината!!!  Peace

# 7
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Не искам да ме лъжат! Човек трябва да е подготвен и да може да се прости с всичките си близки и с живота. Искам да знам за да мога да кажа, каквото чувствам и хората да не ги боли след мен толкова много. Искам да си нацелувам детето и мъжа, да се напия на мавруд и да си отида с ясното съзнание, че нищо не съм оставила неразрешено зад себе си...

# 8
  • Мнения: 335
И аз също мисля като теб, gerik.
Но постъпих като marsy.

Съобразих се с желанието на майка ми и брат ми.
Не е само това обаче.
Аз не излъгах татко, но и не му казах каква диагноза и каква прогноза са му направили докторите, защото не им вярвах - и за диагнозата, и за това, че нищо не може да се направи.
Днес също не им вярвам.

В тези случаи е като при смъртната присъда.
Хората, които отричат смъртната присъда в законодателството, го правят заради опасността от съдебна грешка. А тя не се поправя, ако присъдата е изпълнена.
В случая, за който разказваш, да кажат на жената диагнозата не е точно като смъртна присъда, но психически това би могло да я убие. Би могла да престане да се бори.

Лично аз се чувствам като предател пред татко.
Заради всичко, което ти си написала.
И заради това, че всеки има право да знае истината за собствения си живот и собственото си здраве.

Мисля си, че е най-добре да се каже на човека това, което говорят лекарите, но в смисъл, че в момента правят изследвания, за да бъде отхвърлено подобно "съмнение".
Че изследванията трябва да се повторят след два-три месеца, понеже са свързани с облъчвания и други манипулации.
Да криеш истината от болен, но умен човек, не е милосърдие, а е обида за него.
Понякога обаче нямаш никакво време да разсъждаваш като във форум. Страшното просто се случва и най-често парализира мозъка ти. Живееш като под хипноза или като в полубуден кошмар. И единственият ти шанс е да попаднеш при добър, отговорен и човечен лекар.

(Ако има поне минимален шанс за лечение, е задължително да се каже диагнозата и болният сам да прецени на какво иска де се подложи. От друга страна обаче при карциномите се отделят хормони, които действат много сериозно на мозъка, в напреднал стадий и разсейки стигат до там, така че нещата са изключително сложни за преценка, особено от самия болен.)

# 9
  • Мнения: 335
... Искам да знам...  да се напия на мавруд и да си отида с ясното съзнание, че нищо не съм оставила неразрешено зад себе си...

За съжаление това по-горе, го има само на кино, ако човек е осъден на такава болест.
Нито съзнанието ти е ясно при тази диагноза (в стадия, в който тя най-често се открива), нито можеш да решиш много от неразрешените до този момент неща. Нито би могла да пиеш каквото и да било, най-малкото мавруд.
В огромен процент от случаите болните умират точно от обезводняване, защото не са в състояние да преглътнат дори капка вода в последните си дни.
Тогава нещата не са просто тъжни, те са страшни, зловещи са и нечовешки.

# 10
  • Мнения: 2 587
Предпочитам да не знам нищо в такава ситуация, пази боже! Ако знам ще преживея последните си дни в страшна скръб
за това, че няма да мога да видя как растат децата ми, няма да мога да бъда близо да майка ми, ще си отида от съпруга ми.

Може и да е егоистично,но и аз мисля така.Ако не знам ще си отида може би малко по-спокойна и роднините ми ще знаят това.

# 11
  • Мнения: 95
Тежка тема. Опитах да се изкажа, но не успях...

# 12
  • Мнения: 3 491
Зависи от случая, зависи от човека. Аз искам да знам истината, майка ми иска да я лъжат. Още ми е унизително, като си спомня как ми хвърляха прах в очите колко добре била баба ми в болницата, и да не се притеснявам, и да не си мисля глупости, била в бодър вид и други такива. Молех ги да поискат мобилен телефон от някой лекар, да мога да се обадя в реанимацията и да й кажа колко я обичам. Не -не трябвало да се притеснявам. Така си отиде жената, не можах да й чуя гласа за последно, тя не можа да ме чуе, поне добре, че последните снимки на децата пристигнаха навреме по експресна куриерска услуга. Гризе ме, имам чувството за нещо незавършено и грозно, чувствам се изиграна.

# 13
  • Мнения: 2 116
Гадно, но предпочитам аз да знам , а другите НЕ!  Confused

# 14
  • Мнения: 945
Аz имам късмета да живея в страна, където лекарстакат тайна е zакон. Проблемите на пациента се обсъждат само с пациента. КОгато ме оперираха преди няколко години след като лекаря иzляzал от операционната каzал на половинката само, чЕ съм добре и всичко е минало добре, а zа подробности от операцията ще обсъди с мен като се събудя.

А конкретно на въпроса ... аz искам да zнам. Това си е моят живот и аz искам до последно да го конторлирам. Преди време лъгахме леля ми, че всичко с нея е наред... гроzно беше...

Общи условия

Активация на акаунт