Реших да кажа "здрасти", не че имам конкретно питане или нещо от сорта, ама понякога ми се дощява да напиша нещо по някоя тема и ме спира факта, че некултурно не съм се представила. И реших, че няма смисъл да пиша анонимно, нищо, че той ще го прочете.
Та в моя случай не живеем заедно от 2 седмици, уговорката ни е за един месец пробно, като аз клоня към край.
Казах му да си намери квартира след Н-тото доказателство за афери (макар и напоследък виртуални, обаче много любовни).
Мъчно ми е, не сме казали още на дечкото, мотаем до с приказки за много работа че има тате; поне докато решението не го вземем на 100% няма да му разбъркваме гллавата.
Аз общо взето се чувствам добре, спокойна - не през цялото време, разбира се, не съм робот; но определено много по-добе от последните 3 месеца, в които се бях превърнала в депресирано настръхнало дебнещо зомби.
Та - добре заварили.