Здравейте!
Търся един отговор от толкова време и все не го откривам. Пуснала съм се по течението, но е крайно време да взема някаква позиция, защото повече не може да продължава така.
Ще ви разкажа накратко моята история.
Близо 6 години имах връзка с женен мъж. Той беше най-лудата, най-изпепеляващата и най-всепоглъщащата любов. Живеех за срещите ни, за времето когато можем да си говорим по телефона, по интернет. Обичахме се безумно и използвахме всеки свободен момент, за да прекараме заедно. Сещате се колко трудни и по часовник бяха срещите ни... но статуквото му не позволяваше друго. Никога не съм го пришпорвала за развод, защото знаех, че така мога само да го изгубя. А за него взимането на решение се проточи до безкрая. Минаха години, спрях да се надявам, че ще се разведе и просто бях решила да изживеем тази любов, която никога не свършваше. Всяка вечер си пишхме в кюто до 3 часа независимо, че и двамата работим и ставаме много рано. Разбих съня си, но нямаще нищо по-важно от любовта.
Преди година и половина се запознах с един човек. Той стана най-добрия ми приятел. Виждахме се всеки ден, говорехме си за всичко. А иначе продължавах да се виждам и с другия, защото не преставах да го обичам. Постепенно с новия ми най-добър приятел започнахме връзка. Хубаво беше, наистина, но не така горещо и изпепеляващо. Паралелно карах с двамата 4 месеца, като си знаех, че втората ми връзка ще е до време...просто така се чувствах по-добре и не толкова самотна. Не съм го лъгала, той знаеше за женения мъж, но прекалено ме обичаше, за да ме изостави.
Един "прекрасен" ден от лятото разбрах, че женения ми приятел е правил секс и с друга. Това в последствие се оказа моя параноя и невярно, но аз взех решение да се разделя с него, защото не можех повече да живея в тази самота, в тази болка. Реших да "плюя" на любовта и да спася себе си като личност. Започна най-мъчителното лято в живота ми ... раздялата. Той полудя. Не можеше да повярва, че го напускам. Но след като разбрах, че ми е "изневерил" аз обещах на новия ми приятел да го напусна и държах на думата си. Заживяхме заедно. Август месец се разделихме с женения, признах му, че имам нова връзка и че не мога да продължа да живея така, защото накрая ще умра. Чак тогава... трябваха му 6 години!!! призна пред жена си за мен. Решиха да се разведат (нямат деца) независимо, че аз не му давах никаква надежда. Последваха месеци мълчание. Бях го помолила да престане със смс-ите и с обажданията. Така аз чаках да дойде "знак Божий" и да реша с кой искам да бъда. Междувременно се привързах страшно много към новия човек в живота ми. Обичам го. Той ме обича безумно много и е готов на всичко за мен. Никога не съм се чувствала толкова обкръжена с внимание, толкова глезена... но същевременно обичам все още и другия.
От тези терзания започнах да се разболявам - гастрит, хормони... все болести базиращи се на стреса. Ако продължа да живея с мисълта за двамата съвсем ще се затрия.
С "развеждащия се" последно се чухме преди месец. Той отново ми предложи да бъдем заедно, да имаме дете, защото никога никой не е обичал както мен.
Аз отново се отдръпах и отново се пуснах по течението.
Какво да правя? Да избера най-лудата ми любов, в която не съм сигурна...не знам дали няма да ме нарани, но все пак да повярвам, че се е променил и ще ми даде всичко от живота, всичко за което мечтаех 6 години... или да избера най-добрия ми приятел, човека който много силно и отдадено обичам, но с който ежедневието е спокойно, планирано...няма я лудостта, силния пламък, който понякога гори.
Знам, че който и да избера няма да спра да мисля за другия което е убийствено.
Чакам знак, а той не идва... не мога вечно да чакам... кое да избера?
Търся един отговор от толкова време и все не го откривам. Пуснала съм се по течението, но е крайно време да взема някаква позиция, защото повече не може да продължава така.
Ще ви разкажа накратко моята история.
Близо 6 години имах връзка с женен мъж. Той беше най-лудата, най-изпепеляващата и най-всепоглъщащата любов. Живеех за срещите ни, за времето когато можем да си говорим по телефона, по интернет. Обичахме се безумно и използвахме всеки свободен момент, за да прекараме заедно. Сещате се колко трудни и по часовник бяха срещите ни... но статуквото му не позволяваше друго. Никога не съм го пришпорвала за развод, защото знаех, че така мога само да го изгубя. А за него взимането на решение се проточи до безкрая. Минаха години, спрях да се надявам, че ще се разведе и просто бях решила да изживеем тази любов, която никога не свършваше. Всяка вечер си пишхме в кюто до 3 часа независимо, че и двамата работим и ставаме много рано. Разбих съня си, но нямаще нищо по-важно от любовта.
Преди година и половина се запознах с един човек. Той стана най-добрия ми приятел. Виждахме се всеки ден, говорехме си за всичко. А иначе продължавах да се виждам и с другия, защото не преставах да го обичам. Постепенно с новия ми най-добър приятел започнахме връзка. Хубаво беше, наистина, но не така горещо и изпепеляващо. Паралелно карах с двамата 4 месеца, като си знаех, че втората ми връзка ще е до време...просто така се чувствах по-добре и не толкова самотна. Не съм го лъгала, той знаеше за женения мъж, но прекалено ме обичаше, за да ме изостави.
Един "прекрасен" ден от лятото разбрах, че женения ми приятел е правил секс и с друга. Това в последствие се оказа моя параноя и невярно, но аз взех решение да се разделя с него, защото не можех повече да живея в тази самота, в тази болка. Реших да "плюя" на любовта и да спася себе си като личност. Започна най-мъчителното лято в живота ми ... раздялата. Той полудя. Не можеше да повярва, че го напускам. Но след като разбрах, че ми е "изневерил" аз обещах на новия ми приятел да го напусна и държах на думата си. Заживяхме заедно. Август месец се разделихме с женения, признах му, че имам нова връзка и че не мога да продължа да живея така, защото накрая ще умра. Чак тогава... трябваха му 6 години!!! призна пред жена си за мен. Решиха да се разведат (нямат деца) независимо, че аз не му давах никаква надежда. Последваха месеци мълчание. Бях го помолила да престане със смс-ите и с обажданията. Така аз чаках да дойде "знак Божий" и да реша с кой искам да бъда. Междувременно се привързах страшно много към новия човек в живота ми. Обичам го. Той ме обича безумно много и е готов на всичко за мен. Никога не съм се чувствала толкова обкръжена с внимание, толкова глезена... но същевременно обичам все още и другия.
От тези терзания започнах да се разболявам - гастрит, хормони... все болести базиращи се на стреса. Ако продължа да живея с мисълта за двамата съвсем ще се затрия.
С "развеждащия се" последно се чухме преди месец. Той отново ми предложи да бъдем заедно, да имаме дете, защото никога никой не е обичал както мен.
Аз отново се отдръпах и отново се пуснах по течението.
Какво да правя? Да избера най-лудата ми любов, в която не съм сигурна...не знам дали няма да ме нарани, но все пак да повярвам, че се е променил и ще ми даде всичко от живота, всичко за което мечтаех 6 години... или да избера най-добрия ми приятел, човека който много силно и отдадено обичам, но с който ежедневието е спокойно, планирано...няма я лудостта, силния пламък, който понякога гори.
Знам, че който и да избера няма да спра да мисля за другия което е убийствено.
Чакам знак, а той не идва... не мога вечно да чакам... кое да избера?
.
Това за мен е безотговорен човек, най-меко казано. Моят съвет е да си дадеш сметка за плюсовете и минусите от връзката с единия и с другия мъж и да си отговориш на въпроса "какво търсиш от живота - сигурност и любов или нестабилност и болка". Решението си е твое! 
! 
толкова му е трябвало да се осъзнае, че те обича 
и то след като ти си го оставила, иначе и досега щеше да ви обича и теб, и жена си... абе я... хм, знаеш какво. успех в решението 
