Забавни истории с котки

  • 2 702
  • 6
  •   1
Отговори
  • Мнения: 150
Ама наистина, аз много обичам тези животни. Нещо повече - отглеждал съм десетки котки, изучавал съм ги и какво ли не... И понеже котките са едни невероятни, загадъчни и мили същества, те често създават и невероятни, загадъчни и мили истории. Ще напиша две, а ще помоля вас да разкажете свои. Специално ще помоля модераторите, които все още ми нямат зъб, да следят темата и да зачистват ненужния спам. Нека да четем истории, а не тяхното одобрение или неодобрение Simple Smile

Как котаракът попадна в стая с два добермана

Имахме антена на терасата, която стигаше почти до ръба на горната тераса. Един ден просто забелязах, че моя звяр, след като дълги седмици само се канеше, се е качил най-после на върха на антената. Леле! Ами сега! Една грешка от моя страна и ще има летящ от четвъртия етаж котарак. Взех да го примамвам, а той просто ме изгледа пренебрежително и подскочи в горната тераса.
Биографични бележки за съседката от горе: Млада жена, отглеждаща два огромни добермана (майка и син).
Тичам аз нагоре, и с изплезен език обяснявам, че котката ми е у тях. А тя, след като обясних как точно е у тях:
- Ама мене ме е страх от котки, влез да си я потърсиш.
Влизам аз и заварвам двата добермана пльоснали се на пода - спят! Обнадеждаващо... А къде е котарака? Вратата на терасата - отворена! Тичам на терасата - няма го! Доберманите вече будни... Гледам наоколо за следи от кръв, козина - няма. И изведнъж се сещам, че той, котаракът, обича да се излежава на радиатора. Дръпвам завесата - кактус... Чакай бе, а кактусът защо мяучи? Грабвам хулигана и набегом към изхода... Доберманите - след мен. А онзи, с настръхналата козина, се сети, че е котка и взе да съска, представете си! Едвам отървах два живота тогава...

История за котарак и хладилник

Имаше едни хладилници "Мраз" от по-новите модели, които не бяха с онези врати, които трябва да блъскаш силно при затваряне, или да викаш съседа, за да отворите... Та имахме за известно време такъв хладилник, с нежно отваряща се и затваряща се врата. Отиваме на море за седмица. На онази змия, котарака, сме му оставили храна и вода из целия апартамент (даже и една моя снимка на стената, да не тъгува, значи). И такаааа.... Връщаме се и какво да видим - хладилникът отворен, пред него локва, а в него - никаква храна, но спящ котарак (явно му е писнало да стои на течение пред вратата на терасата, пък и тя беше затворена). Климатико-хранилка си направил, звярът му със звяр...

Последна редакция: ср, 21 мар 2007, 20:56 от 100jan

# 1
  • Мнения: 822
Хайде бе,100jan-е,котка и на студено...Весели истории...Аз може по-късно да се включа,макар че моите не са само весели...

# 2
  • София
  • Мнения: 4 585
Ще следя темата, защото обожавам  котки, а и гледам една вкъщи. Ще помисля за някоя интересна история и ако се сетя, ще пиша и аз. Wink

# 3
  • Мнения: 936
Стояне, дай още истории. И аз обожавам котки. Като бях малка, живеехме в къща и постоянно подслонявах няко коте. Сега , за съжаление, не мога да имам котка вкъщи Sad
Фен съм и на Ал Бънди Laughing

# 4
  • Мнения: 5 877
Ами аз не щях котка (вкъщи бяхме имали вече две, все "спасени" от брат ми от лоши деца). Живеех в студентски град, стая два на два (че и по-малко). Една приятелка ми донесе котето, щото "мяучеше жално до една кофа". Гледахме се, слизахме сутрин за мляко и кроасан в кафенето, котето в джоба ми - зяпа доволно. Само дето не можехме да му озаптим любопитството - я някой влязъл или излязъл от стаята, я Хъкълбери излетял навън. Обичайно до парното в коридора.
Един ден се прибирам и виждам до асансьора бележка: "Намерено красиво малко коте с бели лапки. Отговаря на името Аксел". Красиво малко коте - тъй вярно. Бели лапки - бели лапки. Ама Аксел?  newsm78 Пък и нашето си е вкъщи, нъл тъй?
Намерихме впоследствие Хъкълбери дегизиран като Аксел в съседната стая - муаше салам и хич и не му пукаше на какъв възродителен процес го бяха подложили...
 smile3549Впрочем така или иначе няколко месеца по-късно се оказа, че Хъкълбери е женско коте, тъй че от Аксел поне лесно щяхме да го прекръстим на Аксиния, пък то...

# 5
Имам подобна с хладилник- връщам се един ден, ще готвя пилето, предварително изчистено и прибрано в хладилника. Отивам до хладилника и виждам, че е отворен, поглеждам вътре, а пиле няма- търся котката- доволно легнала до остатъците от пилето Simple Smile
Моето коте много обичаше кисело мляко и често ,когато някой яде мляко, котето редовно облизваше празната кофичка. Един ден от лакомия реши да си мушне главата по-навътре и какво се получава- котка с кофичка от мляко на главата и се бори с нея  Joy

# 6
  • Мнения: 1 983
Имах котарак.Предната му лява лапа беше счупена на около 5 места и беше напълно неподвижна.Но това не му пречеше да си отваря хладилника Crazy

Общи условия

Активация на акаунт