Отговори
  • Spain
  • Мнения: 3 750
фантазират ли децата ви ? какво - какво ви разказват ...
любопитно ми е защото ГЕри е в такъв етап и вижда въображаеми приятел4ета и вещици !? навсякъде в къщи Simple Smile засега ми е смешно и отговарям на игрите й - давам им да ядат ..слагам ги да спят .. пъдя .. гоня .. приказвам Simple Smile ..оба4е се запитах дали реагирам правилно ..дали трябва да я стимулирам или да запо4вам да  и обяснявам 4е там няма нищо .. 4е не виждам нищо .....изобщо как би трябвало да постъпя . ина4е е много контактно и весело дете ... не и липсват социални контакти .. оба4е запо4ва да прекалява с "измишльотините" . а дали фантазията и лъжата са близки ..как мислите ?

# 1
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Фантазиите са неразделна част от света на детето.Те са естествени,вродени и здравословни.Благодарение на тях детето възприема света на възрастните.Според психолозите децата иамт нужда да вярват в собствените си измислици,защото така изграждат своята идентичност и се научават да се справят в проблемни ситуации.Включи се и ти,забрави че си пораснала

# 2
  • София
  • Мнения: 270
Има си такива приятели. На всякъде си ходи с тях. Идват с нас и на разходка  Wink
Не ме притеснява изобщо, напротив. Дори я поощрявам. Нека има добро въображение детето.
Понякога се плаши от разни въображаеми, но измислям нещо и я успокоявам.

А, и постоянно си говори с някой по телефона ( който го няма ). Както и държи невидим микрофон и си пее  Heart Eyes

# 3
  • Вече в моята си приказка...
  • Мнения: 4 371
Синът ми напоследък много често говори за момченце, което се казва Кити. То било ученик и батко. Взима телефона-играчка и разговаря с него. Задава въпроси, отговаря на такива и т.н.
С вещици и други такива още не се "срещаме"

# 4
  • Мнения: 2 022
Моите деца не са правили така, но аз едно време си имах такова въображаемо приятелче. Аз съм едно дете (без брат или сестра) и може би затова изпитвах нужда до мен винаги да има едно "дете", с което да си говоря и да играем заедно. Помня, че го бях "измислила" да бъде по-малко от мен (за да мога аз да казвам какво да правим   Mr. Green ) и да носи моето име. Не си спомням колко време продължи това, но когато тръгнах на училище, "приятелчето" вече го нямаше. Освен това не помня родителите ми да са ми казвали нещо по този въпрос - нито ме спираха, нито ме насърчаваха. Може би това е най-правилният подход. Детето само решава кога да се "освободи" от въображаемите приятели.

# 5
  • София
  • Мнения: 6 999
Кака Тити се казва най-постоянната дружка на Дариа. Преди мислех, че е наше познато момиченце, но Дариа го е виждала веднъж-дваж лятото. Разказват се истории за това какво имала, какво правила кака Тити. Като се заслушам в игрите й си говорят. Дариа си преправя гласа даже.

Друго - Разиграва театър с двойка каквотощедае. Може с две клечки даже да направи театър като води диалози, променя си гласа и направо забравя за света... От детското меню в Макдоналдс й се падна нещо като тетрадка с картинка на коте на всяка страница. Дариа реши, че е книжка и я 'прочете' с герои куче, коте, майка им...  ooooh!

Стига ли?  Mr. Green Щото има и още, но и тези ми стигат за плътно запълнен с говорене ден. Не я ограничавам - гледам да й се радвам, особено след като пуснах тема по същия въпрос тук.

# 6
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Ние също си имаме въображаемо приятелче-духче облечено в пижама,но го намирам това състояние за нормално и когато  я видя,че си разговаря и играе с него-просто я оставям на спокойствие. Grinning

# 7
  • Spain
  • Мнения: 3 750
благодаря за отговорите Simple Smile
 4есно казано си бях леко притеснена защото неиното е прекалено .. ту някакви 4ове4ета седят по мен .. ту невидими котенца галим .. вещиците предполагам от приказките ги знае Simple Smile . у4астваме активно в тези игри ..за съжаление оба4е не дава "виртуална" храна на куклите Simple Smile а истинска ..ех ако можеше и това да е измислено щеше да бъде 4удесно Simple Smile
Иса може ли да дадеш линк към темата си ?

# 8
  • София
  • Мнения: 6 999
ХулигАнче, ами... не знам как да я намеря  newsm78 - иначе бих дала с удоволствие. Ще пробвам да потърся все пак.

# 9
  • София
  • Мнения: 2 079
ХулигАнче,
Не се притеснявай за въображението на детето - нормално е. Hug
Но, виж, това, че храни приятелчетата си с истинска храна ....  newsm78
Убеди я, че когато приятелчетата й ти се представят и седнат да ядат на масата с вас - тогава ще им сложиш от истинската храна, в чинийка, както е прието да се прави. Затова засега ще ядат въображаема, а не истинска храна.  Peace Whistling

Общи условия

Активация на акаунт