...да взимате ако се наложи детето си с вас на работа? Не ми е особено удобно ( да се благодаря, че колегите са разбрани и не мрънкат ), но понякога ми се налага. Работодателят ви, би ли ви създавал проблеми ако го правите понякога?
- Публикувана: 19 март 2007, 13:40 ч.
- Последно мнение: 23 март 2007, 14:34 ч.
Позволявате ли си лукса...
Никога не би направил проблем /работодателят ми/, ако заведа детето, той просто е разкошен човек, но по-скоро сам би се заел да свърши моята работа, ако е възможно, а мен ще ме освободи за този ден. Затова не ми се е налагало да водя дете в офиса. А пък и каква работа ще свърша, ако то е с мен? Във всеки случай трудовият ми ден няма да е пълноценен, а може и да объркам нещо.
Не всяка работа позволява.
Аз съм вземала щерката веднъж като бях сама в офиса - въобще не можах да свърша нищо, а имах работа. Хем се бях приготвила с листа за рисуване, книги, моливи. Беше послушна около час и после й писна. Представям си какво щеше д а бъде ако бяха и колегите в офиса - освен, че щеше да пречи(не целенасочено, просто е много подвижна и шумна) и аз щях да се притеснявам много поради горното.
Аз съм вземала щерката веднъж като бях сама в офиса - въобще не можах да свърша нищо, а имах работа. Хем се бях приготвила с листа за рисуване, книги, моливи. Беше послушна около час и после й писна. Представям си какво щеше д а бъде ако бяха и колегите в офиса - освен, че щеше да пречи(не целенасочено, просто е много подвижна и шумна) и аз щях да се притеснявам много поради горното.
Мъжът ми го води в офиса, ама той е шефът, де.
Аз, ако му бях от служителите, щях да се дразня, като го зная какво представлява малкият дивак.Той, обаче, всеки път казва, че всички много му се радвали.
Ми, ще му се радват, имат ли избор.
Та, смятам, че не е редно.Аз самата все висях в службата на майка и си давам сметка, че съм била повече досадна, отколкото забавна компания.
Аз, ако му бях от служителите, щях да се дразня, като го зная какво представлява малкият дивак.Той, обаче, всеки път казва, че всички много му се радвали.
Ми, ще му се радват, имат ли избор.
Та, смятам, че не е редно.Аз самата все висях в службата на майка и си давам сметка, че съм била повече досадна, отколкото забавна компания.
Сетих се за една случка..... Нямало кой да вземе детето от ДГ и жената помолила шефката си да излезе малко по-рано+това, оставането до по-късно на работа било уж по желание. Шефката казала - Ако отидеш за детето си, не идвай утре на работа.......
Та има места, където не можеш да излезеш при свършило официално работно време, какво остава дете да водиш там......
Когато ходех на работа, колегите са ме прикривали, когато е имало нужда, аз също съм прикривала колежки и смятам,че е по-правилно това - където е възможно - вместо детето да виси в офиса. Ако оставим настрана някой неща като бързо омръзване от страна на детето , все пак детето може да чуе разговори между колеги,които не са много за детското ухо. Имах колега, който цип на устата нямаше и не му пукаше пред кого говори!
Все пак говорим за инцидентни случаи, нали,а не практика....
Та има места, където не можеш да излезеш при свършило официално работно време, какво остава дете да водиш там......
Когато ходех на работа, колегите са ме прикривали, когато е имало нужда, аз също съм прикривала колежки и смятам,че е по-правилно това - където е възможно - вместо детето да виси в офиса. Ако оставим настрана някой неща като бързо омръзване от страна на детето , все пак детето може да чуе разговори между колеги,които не са много за детското ухо. Имах колега, който цип на устата нямаше и не му пукаше пред кого говори!
Все пак говорим за инцидентни случаи, нали,а не практика....
На предишната си работа съм си позволявала да я взема, за не повече от 1-2ч, за да свърша нещо спешно, но работех в голяма фирма и все имаше някой да и обръща внимание. В офиса, където сега работя е немислимо да заведа детето, шефа е доста строг, малко хора сме, а и тя няма да издържи и 15мин да не говори нещо с някой 
Никога не би направил проблем /работодателят ми/, ако заведа детето, той просто е разкошен човек, но по-скоро сам би се заел да свърши моята работа, ако е възможно, а мен ще ме освободи за този ден. Затова не ми се е налагало да водя дете в офиса. А пък и каква работа ще свърша, ако то е с мен? Във всеки случай трудовият ми ден няма да е пълноценен, а може и да объркам нещо.
И при нас така.
Аз съм си шеф и никой не би ми направил проблем, но ми се е случвало да я вземам 2 или 3 пъти и то за половин - един час. Всички много й се радват и я забавляват докато аз си свърша работата.
За мен обаче по този начин демонстрирам липса на професионализъм и не ми е приятно да го правя - съответно не го правя.
За мен обаче по този начин демонстрирам липса на професионализъм и не ми е приятно да го правя - съответно не го правя.
Не съм го правила. При нас има писан правилник по този въпрос, и според него не може.
Познават обаче работното ми място, и много го обичат (работя в библиотека). Водя ги редовно всеки понеделник на една от детските програми там, а и по друго време, стига да не се застъпва с моите смени.
Познават обаче работното ми място, и много го обичат (работя в библиотека). Водя ги редовно всеки понеделник на една от детските програми там, а и по друго време, стига да не се застъпва с моите смени.
Шефката знаеше, но не е правила проблеми. Обаче на мен ми беше трудно-нито работата си гледаш като хората, нито децата. 