Емоции с бременността на околните

  • 2 235
  • 35
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 939
ходя по мъките и гледам чужди кореми от които излиза чуждо щастие. Моето смирение къде де потърся?
Леле как си го казала! Много вярно!
Не че вече ми пука и не съм свикнала да ме подпитват, ама... последните две седмици имам много работа и много ми е нервно и криво, и... днес една колежка ми подхвърли, понеже не знаеше на колко години съм, и че нямам деца, и... какво да ви разправям! Хората са толкова отвратителни понякога, че не мога да ги понасям! Не, че много ме притеснява факта, че аз още нямам дете, но като почнат с едни и същи реплики, че ми минава времето, какво чакам и т.н., та ми идва да ги хвана и да ги питам тях какво ги вълнува дали аз имам деца. Та тая колежка днес като взе да ми обяснява, че тя на 19г. родила първото и след година- второто, пък аз какво чакам толкова години - до сега да имам дете в училище и т.н. Малко ми оставаше да скоча и да я ситсна за гърлото. Не ме подразни намека, а набъркването в личното ми пространство - аз не я питам защо мъжа й няколко пъти го засичам да кара в колата си една мацка и да се прави, че не ме вижда....
А колкото до половинката ми... какво да кажа. Горкия! При нас е доказан мъжки фактор, сега сме в процес да докажеми женски, но ако аз стискам зъби и не се впечатлявам, на него му е много криво. Наскоро една моя близка забременя и... той беше по- унил и от мен. Всеки път, когато ми дойде, той е готов да се разплаче, а когато някоя позната се похвали, че е бременна - виждам как му се къса душицата, но какво да направя... Борим се, правим се, че няма нищо, но вътрешно само ние си знаем кое как е. Та така - няма какво да кажа, просто ми е много криво и имах нужда дакажа нещо...

# 31
наистина няма разбиране от околните за нашите проблеми, но все пак имам сили да се боря за заветната цел-бебче. бременните кръжат около нас, но ние трябва да сме силни, да ги обичаме, да се подкрепяме и да ни стигне и нас това щастие. успех момичета и весело настроение. Simple Smile

# 32
  • София
  • Мнения: 626
Ужасно е....но,хората са си такива.
"Аз да съм добре, а пък другите..."

# 33
  • Мнения: 81
Положението с околните не е никак розово!При нас не се знае какъв е проблема!Напълно съм съгласна с това, че Господ дава такова изпитание само на хора, които могат да го понесат! Щом се справяте с проблема, значи имате страхотни съпрузи, които Ви подкрепят и разбират. Значи можете да се справите двамата с всичко, което съдбата Ви поднесе.Възхищавам се на силата Ви наистина. Ще Ви кажа как се успокоявам аз. Първо ходя на курсове непрекъснато и се стремя да общувам с хора постоянно. Когато ме обвземе депресия си казвам, че Господ ще даде най-здравите и хубаявите деца на тези, които дълго ги чакат. Затова просто трябва да вярваме и да не спираме да се борим за тъй скромната ни мечта - да бъдем родители. Пожелавам Ви здраве, много любов, сила и един куп бебета, които да ви изядат ушите. Hug  bouquetОбичайте се!

# 34
  • Мнения: 3 011
Ве4е по4ти претръпнах с малки изключения. Е то незнам дали има друга фирма като нашата, работим само жени и за четири  години насам, винаги имаме една "оборотна" бременна. За мен да 4уя 4е някоя е бременна е същото като да ми кажат автобуса дойде  Crazy  Mr. Green Какво правя, гледам да гоня всякакви мисли от главата си. Намирам си др. занимания които ми доставят удоволствие. Единствено ми стана криво оня ден, като погледнахбременната ми колежка тя е в 4ти месец. И на ръст е също като мен- 160/ 45 кг., слаби4ка и дребенна - винаги съм си мислела как ли ще изглеждам като забременея. Та сега ве4е си има корем, заоблила бузките - и просто ми стана мъчно "А аз кога?"  Cry Но се освестих много бързо, 4е щеше да стане една луда драма  Crazy А бе трябва по повърхностно да гледаме на нещата. ААааааа не ми пука въобще, когат стане, айдееееее.......


пс: Оф ама наисина като дойде лелята накрая, хич не е лесно..............

# 35
  • Мнения: 75
Не е лесно да забравиш, че в теб е имало живот, че си видял тупкащото сърчице на толкова жадуваното същество  в теб, че дори ти е махало с мъничките си ръчички и само седмица след това него вече го е нямало. Не е лесно да спреш да се питаш ЗАЩО?Не знам дали времето някога ще заличи тази болка. Точно си мисля че съм се изправила на крака и морето от сълзи пак ме залива... Но сега като видя бременна жена и се радвам, макар че ме боли, макар че изчислявам в коя седмица щях да съм аз. Защото тя носи в себе си ЧУДОТО на живота, ЧУДОТО, към което ние всички се стремим. Момичета, радвайте се че това чудо го има и вярвайте, че то ще дойде и при нас! Никой няма да обича  детето си както нас, защото ние сме се борили толкова дълго за него! И Господ ни изправя пред тези изпитания, защото сме достатъчно силни за да преминем през тях. Прегръщам ви всички, бъдете силни и не се отчайвайте!

Общи условия

Активация на акаунт